Глюкозните скокове и последващите спадове в кръвната захар днес често се представят като универсална и почти неоспорима причина за глада. Това схващане се подхранва от нарастващата популярност на инфлуенсъри във фитнес индустрията, които един след друг повтарят тезата, че най-важният показател, който трябва да се следи около храненето, са глюкозните скокове. В този публичен дискурс гладът се описва като пряк резултат от рязко понижение на кръвната глюкоза, а стабилизирането ѝ – като основен ключ към контрол на апетита.
Научните изследвания обаче не подкрепят еднозначно това опростено обяснение. Към момента липсват силни доказателства, че хипогликемията и глюкозният спад сами по себе си, разглеждани като изолирано физиологично събитие, представляват пряк и универсален причинител на глад.
Какво показва изследването от 2020 година?
Едно експериментално изследване от 2020 година дава основа на тази констатация, като директно тества широко разпространеното предположение, че глюкозните пикове и последващи „хипогликемично-подобни“ спадове провокират глад дори и при здрави хора, които не страдат от диабет. Авторите изхождат от интригуваща, но слабо изследвана хипотеза, че бързо абсорбиращите се, подсладени със захар напитки могат да усилват глада чрез времеви глюкозни спадове, наподобяващи хипогликемия, и по този начин да допринасят за наблюдаваната в епидемиологични проучвания връзка между консумацията на подсладени със захар напитки и покачването на телесното тегло [1].
Проучването включва два независими експеримента, проведени с различни групи здрави участници, с „between-subjects“ дизайн. Това означава, че в рамките на всеки експеримент участниците са разпределени в отделни групи, като всеки участник консумира само една от изследваните напитки, а не всички. Целта на изследването е да се проучи ефектът на различни еднократни дози захаросъдържащи напитки върху динамиката на кръвната глюкоза, наличието на поведенчески симптоми, наподобяващи хипогликемия, както и върху апетита и настроението.
В първия експеримент участниците са разделени в три групи, които консумират съответно напитка със сравнително ниско съдържание на захар (29 г захароза), подсладена безенергийна напитка или млечна напитка. Във втория експеримент отново се използва between-subjects дизайн, като различни групи участници консумират напитка с висока доза захар (80 г захароза), подсладена безенергийна напитка или неподсладена оцветена вода.
Измерванията на кръвната глюкоза се извършват на няколко последователни времеви точки след консумацията на съответната напитка, паралелно със субективни оценки за глад, апетит, настроение и симптоми, свързвани с хипогликемия.
Резултати от експеримент 1 (29 грама захар)
Захаросъдържащата напитка предизвиква ясно изразен глюкозен пик — приблизително 37% увеличение, докато млечната напитка води до по-умерен пик от около 15%. И в двата случая пикът настъпва около 30 минути след консумацията. Въпреки разликите в амплитудата на глюкозния отговор, и двете напитки водят до стабилизиране на кръвната глюкоза до изходни стойности около 90-тата минута. Подсладената безенергийна напитка пък не повлиява глюкозата. Въпреки тези изразени разлики в глюкозата между трите вида напитки, ключово е, че не се наблюдават разлики нито по отношение на апетита и глада, нито при настроението, нито при другите поведенчески хипогликемично-подобни симптоми.
Резултати от експеримент 2 (80 грама захар)
Високата доза захар в този експеримент води до много по-изразен глюкозен пик – около 72% увеличение 30 минути след приема. За разлика от първия експеримент, тук кръвната глюкоза остава повишена и на 120-тата минута (+13%), а едва около 165-тата минута се наблюдава спад под изходните стойности, в посока на хипогликемични нива. Въпреки това, дори при този ясно изразен глюкозен „скок“ и силен последващ спад, не се откриват значими промени в усещането за глад, апетит, настроението или поведенчески симптоми, които са типични за хипогликемия.
Какви са изводите?
Резултатите от това изследване показват, че дори когато кръвната глюкоза се понижава под изходните стойности и се приближава до хипогликемични нива, това не е съпроводено от автоматично възникване на глад или поведенчески хипогликемични симптоми при здрави хора. И тук е важно да акцентираме на факта, че в тези експериментални условия захарта е била приета под формата на чиста захароза, разтворена в напитка, което създава максимално благоприятни условия за бързи и изразени глюкозни пикове и последващи спадове. При прием на захари като част от преработена храна или смесено хранене, което съдържа фибри, мазнини и протеин, е вероятно подобни глюкозни колебания да бъдат значително по-слабо изразени.
В този контекст тези резултати още по-ясно поставят под въпрос широко разпространеното вярване, че глюкозният спад и гладът са пряко свързани — т.е. че глюкозните спадове сами по себе си представляват директен и универсален механизъм за предизвикване на глад — и насочват към необходимостта от по-задълбочено разбиране на регулацията на апетита.
Гладът е много по-сложен феномен
Гладът и преяжданията са изключително комплексни явления, които не могат да бъдат обяснени с един-два биологични механизма, а възникват от взаимодействието на осем групи фактори – социални, поведенчески, психологически, социо-икономически, биологични, екологични, здравни и социо-демографски [2].
Затова е важно да бъдеш особено внимателен към хора, които уверено предлагат лесни и универсални решения на такива сложни проблеми, защото в крайна
