„Без едно мога, с едно не мога.“ Звучи като желязна воля, но често зад фразата стои точно обратното, страх да не изгубим контрол. В този епизод на SBS Livecast разглеждаме защо тя е толкова характерна за диетичната култура и защо малкото „едно“ ни плаши толкова.
Говорим за двете нива, на които ни влияе това мислене, за ефекта „всичко е загубено“, който пали преяждането след едно-единствено отклонение, и за парадокса на контрола: колкото по-силно го стягаме, толкова по-лесно го губим. Накрая стигаме и до практичното – малки стъпки към повече доверие към тялото и по-малко напрежение около храната.
0:00 Въведение: „без едно мога, с едно не мога“
1:07 Защо тази фраза е лозунг на диетичната култура?
3:17 Двете нива: глава и тяло
5:52 Ефектът „всичко е загубено“
8:46 Второто ниво: сигналите на тялото
10:32 Парадоксът на контрола
13:29 Защо „без едно мога“ е невъзможно?
14:38 Прости си старото правило
16:34 Чуй вътрешните си гласове
18:42 Опънатият лък на ограниченията
20:14 Гъвкави сценарии за избор
22:00 Малки експерименти с храната
23:18 Изгради доверие към тялото си
24:45 Обобщение и връзка с интуитивното хранене
