Първата част завърши с това, че промените идват, независимо дали сме готови за тях. Тази започва от другата страна на въпроса: какво остава в наши ръце? Отговорът тук не е списък със съвети, а начин на отнасяне към себе си, докато преходът тече.
Тръгваме от назоваването и от това какво се променя, когато дадеш име на преживяването си. После стигаме до психологическата гъвкавост и до разликата между самото телесно усещане и историята, която умът добавя върху него. Говорим за приемането като активна позиция, а не като примирение, и за разликата между ценност и вътрешно правило, което се представя за ценност. Накрая идват практичните неща: медицинската грижа, храненето, движението, границите, и метафората, с която завършва разговорът.
0:00 Въведение: как да преминем, без да се изгубим?
1:08 Назоваването като първа стъпка
1:33 Защо името подрежда преживяването?
3:04 Пречи ли стигмата на назоваването?
4:39 Психологическата гъвкавост
5:45 Когато повярваме твърде много на мислите си
6:35 Първично преживяване и вторично страдание
8:03 Психологическа негъвкавост
9:45 Правото просто да преживяваш
11:08 Да бъдеш на своя страна
12:06 Приемане, а не примирение
13:44 Какво ти струва тази борба?
15:12 Връщането в настоящия момент
17:38 Телесен образ: уважение вместо харесване
18:39 Коя съм аз извън ролите?
20:09 Работата с ценностите
21:43 Кое е мое и кое е било начин да бъда приемана?
22:40 Ценност или интернализирано правило?
23:43 Когато тялото започне да поставя граници
24:21 Една малка реална крачка
26:28 Медицинска грижа и проследяване
27:38 Битката с килограмите
28:22 Какво прави храната за мен?
30:22 Избягването и неговите форми
31:46 Цената на избягването
32:27 Да дадем място и на тъгата
33:50 Полезен контрол и контрол, който изтощава
35:28 Остаряването не е проект за печелене
37:06 Метафората за автобуса
38:18 Финал: кой държи волана?
