Перфекционизмът рядко се усеща като проблем. По-често се усеща като отговорност и като единствения начин да бъдеш достатъчен. Точно затова е и труден за разпознаване, особено когато стандартът опира до тялото и до храната. Този епизод е първият от три, в които разглеждаме как перфекционизмът, телесният образ и хранителното поведение се свързват помежду си.
Тръгваме от многомерния модел на Пол Хюит и Гордън Флет и от трите измерения на перфекционизма: насочен към себе си, насочен към другите и социално предписан. После стигаме до перфекционистичното себепредставяне, тоест до разликата между това да си съвършен и това да изглеждаш съвършен пред околните. Накрая говорим за срама, за това как се формира в отношенията с другите и защо рядко върши работа като двигател на промяната. Финалът е на границата, отвъд която стремежът към развитие престава да ти служи.
0:00 Въведение: перфекционизъм, телесен образ и хранене
0:53 Защо разглеждаме трите теми заедно?
1:41 Перфекционизмът поставя стандарта
2:08 Тялото като измервателен уред
3:30 Когато храната става и утеха
4:02 Триъгълникът, който се захранва сам
5:16 Многомерният модел на перфекционизма
5:40 Насочен към себе си: стандартът отвътре
6:25 Какво показва изследването при студентките?
7:16 Когато стандартът е недостижим
7:38 Насочен към другите: стандартът навън
8:38 Защо ни дразни как се хранят близките?
9:36 Социално предписан: стандартът на средата
10:49 Гневът и ръстът за последните 30 години
12:39 Черта или начин да се представиш?
13:55 Саморекламиране и скриване на несъвършенствата
14:48 Мълчанието с думи
16:16 Да чакаш присъда или да управляваш образа?
17:40 Срамът под всички стандарти
18:48 Вина или срам?
19:08 Защо срамът рядко води до промяна?
20:27 Срамът се научава в отношения
22:40 Как се върти цикълът?
24:38 Кога стремежът започва да те управлява?
