„Аз във фитнес? Никога.“
Преслава го казваше напълно сериозно.
Спортът просто не беше по вкуса ѝ. Единственият ѝ опит с фитнес зала приключи след второто посещение. Точка.
А и защо да тренира? Цял живот беше слаба. На фитнес не ѝ трябваше. Или поне така си мислеше.
Само че тялото водеше друга статистика:
Енергия, която не стигаше до края на деня
Постоянно желание за сън
Болки във врата и гърба от заседналото ежедневие
Редовни възпаления на седалищния нерв
Мускули – особено на гърба – които бяха атрофирали, без тя да подозира
А после дойдоха и 5 килограма, качени почти изцяло като подкожни мазнини. Сама се определяше като „skinny fat“ – изглеждаш слаб, но тялото ти не е нито здраво, нито силно.
Тогава Преси видя, че треньорът от нашата SBS мрежа Моника Пенчева провежда тренировки. И си каза: „Тя е моят човек. Това е моментът.“
Дали беше лесно?
Да оставим Преси да отговори сама:
„Искам да започна с оплакването си от Моника. Това момиче не спира да измисля нови и нови начини за мъчение. В началото „красноречивите“ ми погледи при трудност я притесняваха, но вече е имунизирана към тях.“
Първите месеци бяха точно такива – мрънкане, пазарене, вътрешна битка с мързела. А към всичко това – и дишане, което не помага. Стеснените носни прегради на Преси превръщат всяка по-интензивна серия в допълнително предизвикателство, с което Моника трябваше да се съобразява при всяка тренировка.
Но Преси не спря.
Защото Моника я чакаше. Защото я надъхваше. Защото не се отказваше от нея, въпреки постоянното оплакване. И защото адаптираше всяка тренировка, така че Преси да напредва – без да е в ущърб на здравето ѝ.
И ето какво се случи за 1 година:
Укрепена мускулатура на гърба и подобрена стойка
Болките във врата и гърба – изчезнали
Възпаленията на седалищния нерв – драстично по-редки и по-леки
-2 см от талията
-5 см от корема
+1 см на бицепс, +2 см на ханш – защото мускулите са заели своето място
Тегло: от „skinny fat“ 50 кг до здрави, оформени 52 кг
Но числата разказват само половината история.
Другата половина? Преси я описва така:
„От човека, който смяташе фитнеса за нещо, което никога няма да си причиня, се превърнах в човек, който става в 7 сутринта в най-големия студ и сняг, за да отиде на фитнес. По собствено желание. Ако преди година някой ми беше казал, че това ще се случи – вероятно щях да се изсмея.“
Това е промяната, за която рядко се говори.
Не тази, която се измерва с метър. А тази, при която се събуждаш сутрин и искаш да отидеш. При която тялото ти не те боли. При която спираш да се оправдаваш и започваш да се чувстваш у дома в собствената си кожа.
Благодарим на Преси, че не се отказа – въпреки вътрешната борба. И на Моника – че намери начин да работят заедно, съобразявайки се с всяко едно ограничение.
Не е нужно да си „спортен тип“, за да тренираш.
Не е нужно да имаш килограми за сваляне.
Не е нужно да имаш идеални условия.
Нужно е само да започнеш. И до теб да застане правилният човек.
Пиши ни, за да се запознаем и да обсъдим как можем да помогнем точно на теб.
