Срамът в залата. Това я спираше най-дълго.
Не програмата, не храненето. А усещането, че всички очи са върху теб и че не принадлежиш на това място. Бранимира не се чувстваше добре в тялото си – и това я държеше настрана от него.
„Имах нужда не само от физическа, но и от психическа промяна“, казва Брани.
Затова, когато започва работа с Моника Пенчева от треньорската ни мрежа, целта не е само едно число на кантара. А да се почувства добре в кожата си.
Представата ѝ за работа с треньор беше повърхностна – получаваш програма и тренираш по нея. Това, което не е очаквала, е колко тежи човекът до теб. Подкрепата, разбирането, някой, който вярва в теб в дните, в които ти самата не вярваш.
Брани тренира с тежести. И тъкмо тежестите променят нещо повече от тялото. С всяка тренировка се чувства по-силна. По-дисциплинирана. По-уверена. Залата, която преди беше източник на срам, става място, където се усеща способна.
Резултатът за шест месеца – от ноември до май:
-5 килограма!
-6 см от талия!
-11 см от корем!
-8 см от ханш!
-4 см от бедро!
5 килограма надолу на кантара. И цели 11 сантиметра по-малко на корема. Точно това правят тежестите – губиш сантиметри и стягаш тялото, докато кантарът разказва само част от историята.
А ето какво казва самата Брани:
„Едно от нещата, които най-много ме спираха, беше срамът в залата и несигурността към себе си. Имах нужда не само от физическа, но и от психическа промяна. Тренировките с тежести ми помогнаха да се почувствам по-силна, по-дисциплинирана и много по-уверена. Научих се да се грижа за тялото си с желание, а не по задължение. Най-ценното за мен е, че освен страхотен треньор, открих и човек, който истински вярва в хората, с които работи. Винаги вярваше в мен дори в моментите, в които аз самата се съмнявах.“
Историята на Брани не е за желязна воля. Тя е за две неща.
Първото: промяната не започна от тялото. Започна от това да влезеш в залата въпреки срама и да останеш достатъчно дълго, за да се почувстваш на мястото си. Числата дойдоха после. Темпото на Брани е нейно – при теб числата и сроковете могат да изглеждат различно, и това е напълно нормално.
Второто: тя не го направи сама. Зад резултата стоеше човек, който вярваше в нея в моментите, в които тя се съмняваше в себе си. Решенията оставаха нейни. Но не е сама по пътя.
Ако се разпознаваш – неудобството в залата, несигурността, обещанието да започнеш „когато се почувствам готова“ – тази история е покана.
Не да гониш резултата на Брани. А да започнеш свой – със собствено темпо и опора по пътя.
Пиши ни. Ще се запознаем и ще обсъдим какво е важното за теб.
