Връзката между LDL холестерола и сърдечно-съдовите заболявания

Един от най-упоритите и опасни митове в храненето днес е твърдението, че „лошият“ LDL холестерол няма съществена роля в развитието на сърдечно-съдовите заболявания.

Тази идея не се появява случайно. Тя произлиза от популярни книги като „The Great Cholesterol Myth“ и „The Great Cholesterol Con“, които поставят под въпрос ролята на LDL в атеросклерозата и инфарктите. Според автори като д-р Малкълм Кендрик, LDL няма съществено значение, а основният причинен фактор за сърдечно-съдовите заболявания е стресът. Оттук тръгва и широко разпространената теза, че LDL не е „виновен“. Това е идея, която бързо намира място в социалните мрежи и блогове и активно се разпространява от инфлуенсъри и дори лекари.

Огромният проблем обаче е, че тази теза просто не отразява реалността.

Малко теми в медицината имат толкова силен и последователен научен консенсус, колкото връзката между LDL холестерола и сърдечно-съдовите заболявания. Всъщност научните изследвания показват, че липопротеините с ниска плътност (LDL) са основният причинен фактор за развитието на атеросклеротичните сърдечно-съдови заболявания (ASCVD), които са най-честата форма на сърдечно-съдови заболявания в света. Десетилетия епидемиологични, генетични и интервенционни изследвания установяват пряка, линейна връзка между нивата на LDL-холестерола (LDL-C) и риска от ASCVD, като понижаването на LDL-C доказано намалява сърдечно-съдовите инциденти [1,2]. Патофизиологично LDL частиците проникват в артериалната стена, където инициират и поддържат процеса на атеросклероза чрез натрупване на липиди, възпаление и образуване на плаки.

Категоричността на този извод не идва от едно изследване, а от съвкупност от генетични, експериментални, епидемиологични и клинични данни [1,2,3,4,5,6,7,8]. Те последователно показват, че повишеният LDL холестерол причинява атеросклероза и че неговото понижаване води до значително намаляване на риска от сърдечно-съдови инциденти.

Тази връзка се потвърждава и от изследвания с Менделова рандомизация. Менделовата рандомизация е една от най-силните съвременни техники за доказване на причинно-следствени връзки в медицината. Резултатите от такива изследвания показват, че генетични варианти, свързани с по-ниски нива на LDL през целия живот, водят до пропорционално по-нисък риск от атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания [8].

Всичко това води до много ясен експертен консенсус, отразен и в становището на Европейското дружество по атеросклероза още през 2017 година, което гласи [1]:

„Различни метаанализи, направени върху повече от 200 проспективни кохортни проучвания, менделски рандомизирани проучвания и рандомизирани контролирани проучвания, включващи повече от 2 милиона участници с над 20 милиона човекогодини проследяване и над 150 000 сърдечно-съдови събития, демонстрират забележително последователна и дозовозависима връзка между LDL-C и риска от атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания. Доказателства от тези различни видове клинични и генетични изследвания системно и недвусмислено установяват, че LDL-C причинява атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания.“

Казано с прости думи, повишеният LDL не е просто маркер, а директен, независим причинен фактор за развитието на атеросклеротични сърдечно-съдови заболявания. Тоест повишените нива на LDL допринасят за увеличен риск дори при отчитане на други фактори като тютюнопушене, диабет, високо кръвно налягане или инсулинова резистентност. И много важен факт, който никога не трябва да забравяме, е, че неговият ефект взаимодейства с други метаболитни и възпалителни рискови фактори, но не може да бъде обяснен или „обезсилен“ от тях.