Ниският кардиореспираторен фитнес може да е предиктор за смъртност, сравним или дори по-силен от някои традиционни рискови фактори, като тютюнопушене, диабет, хипертония и исхемична болест на сърцето.
Точно това показва мащабно проучване, публикувано в JAMA Network Open, което проследява 122 007 души в продължение на около 8 години [1]. При включването си всички участници преминават тест на бягаща пътека, с който учените оценяват аеробната им форма, т.нар. кардиореспираторен фитнес. Това представлява способността на сърцето, белите дробове и мускулите ефективно да доставят и използват кислород по време на физическо натоварване.
Една от силните страни на това проучване е, че кардиореспираторният фитнес не е оценен с въпросник за физическата активност, а е измерен обективно с тест на бягаща пътека до максимално натоварване.
Резултатите са впечатляващи.
След статистическа корекция за множество фактори се оказва, че участниците с най-нисък кардиореспираторен фитнес имат приблизително 5 пъти по-висок риск от смърт по време на проследяването в сравнение с тези с елитни стойности (HR 5.04). За сравнение, тютюнопушенето и диабетът са свързани с около 40% по-висок риск, а исхемичната болест на сърцето – с около 30%.
С други думи, ниският кардиореспираторен фитнес се оказва предиктор за смъртност, сравним или дори по-силен от някои традиционни рискови фактори, включително пушене, диабет и исхемична болест на сърцето.
Важно е обаче да се отбележи, че тези сравнения не са напълно равностойни. При кардиореспираторния фитнес се сравняват хората с най-ниски и най-високи стойности, докато при пушенето, диабета и високото кръвно налягане се сравняват хора с и без съответните рискови фактори. Затова е по-точно да кажем, както го формулират и авторите, че ниският кардиореспираторен фитнес е предиктор за смъртност, „сравним или дори по-силен“ от традиционните клинични рискови фактори.
Разбира се, това е обсервационно проучване, което означава, че не може да се докаже причинно-следствена връзка. Хората с по-добър кардиореспираторен фитнес често имат и други здравословни навици. Те обикновено се хранят по-балансирано, пушат по-рядко, поддържат по-здравословно тегло и т.н. И макар авторите да коригират анализа за много от тези фактори, влиянието им не може да бъде напълно изключено. Освен това част от участниците с най-нисък кардиореспираторен фитнес вероятно вече са имали заболявания, които едновременно са намалили физическите им възможности и са увеличили риска им от смърт.
Въпреки това посланието е ясно. Кардиореспираторният фитнес е едно от малкото физически качества, които едновременно могат да бъдат обективно измерени и целенасочено подобрени и които в множество мащабни проучвания последователно показват силна връзка с дългосрочното здраве [2,3].
Затова, ако трябва да изберем едно физическо качество, върху което да работим през следващите години, кардиореспираторният фитнес вероятно е сред най-ценните. Той може да се развие чрез редовна аеробна активност, като бързо ходене, колоездене, плуване, бягане и високоинтензивни интервални тренировки. В страна като нашата сърдечно-съдовите заболявания са водещата причина за смъртност. Поради това редовната аеробна активност не бива да се разглежда просто като начин да изразходваме допълнителни калории, а като една от най-важните инвестиции в бъдещото ни здраве.
Източници
[1] Mandsager, K. et al. Association of Cardiorespiratory Fitness With Long-term Mortality Among Adults Undergoing Exercise Treadmill Testing. JAMA Netw Open, 2018.
[2] Lang, J. et al. Cardiorespiratory fitness is a strong and consistent predictor of morbidity and mortality among adults: an overview of meta-analyses representing over 20.9 million observations from 199 unique cohort studies. Br J Sports Med, 2024.
[3] Laukkanen, J. et al. Objectively Assessed Cardiorespiratory Fitness and All-Cause Mortality Risk. Mayo Clin Proc, 2022.
