В последните години все по-често се среща убеждението, че яйцата могат да се консумират без ограничения, тъй като „хранителният холестерол няма връзка със серумния холестерол“. Това разбиране се основава на реалния факт, че черният дроб регулира собственото производство на холестерол и че при повечето хора приемът на холестерол от храната води до минимални промени в кръвните липиди. Оттук обаче често се прави опростен и погрешен извод, че хранителният холестерол, и в частност яйцата, са напълно метаболитно неутрални и може да се приемат без ограничения. Съвкупността от научните данни обаче показва, че реалността е далеч по-нюансирана и изисква разглеждане както на индивидуалната реакция към приемания холестерол, така и на цялостния хранителен режим.
Какво показват големите изследвания?
Големите международни кохортни изследвания и систематичните обзори наистина показват, че по-високият хранителен прием на холестерол води до малки или минимални промени в LDL [1,2,3]. Обзори на научната литература от 2017, 2018 и 2023 година обобщават тези данни и стигат до сходно заключение, че интервенционните проучвания не показват категорично неблагоприятен ефект на яйцата върху липидните маркери или сърдечно-съдовия риск, докато асоциациите, наблюдавани в обсервационните изследвания, са непоследователни, зависими от популацията и вероятно повлияни от цялостния хранителен режим [4,5,6]. Поради това съвременните насоки се отдалечават от фиксирани лимити за холестерол и поставят акцент върху диетата като цяло и индивидуалния риск. Причината за тези резултати вероятно се дължи на способността на черния дроб на регулира собственото производство като го намали и така да компенсира по-високия прием.
Защо компенсаторният механизъм не работи при всички?
В същото време този компенсаторен механизъм не е абсолютен. Съществува добре документирана междуиндивидуална вариабилност в реакцията към приемания от храната холестерол. При приблизително една трета от хората (33%), т.нар. „хиперреагиращи“, се наблюдава осезаемо повишение на серумния холестерол при увеличен прием, включително от яйца, докато при останалите ефектът е слаб или почти липсва [7]. Дори само този факт налага солидна доза предпазливост, която допълнително се подчертава от някои от големите обсервационни проучвания, откриващи връзка между по-високия прием на холестерол, сърдечно-съдовите заболявания и повишената смъртност, като тази асоциация е още по-ясно изразена при хора с артериална хипертония или хиперлипидемия [2,3].
Тази предпазливост се подкрепя и от метаанализ от 2019 година върху 55 рандомизирани интервенционни проучвания, който показва, че влиянието на приемания от храната холестерол върху LDL-холестерола е умерено, силно вариабилно между отделните индивиди и нелинейно [8]. Данните от този метаанализ показват, че съществува прагов ефект, при който увеличението на LDL е по-изразено при нисък до умерен прием на холестерол, докато при по-висок прием се наблюдава ефект на насищане и допълнителният прием води до минимални или липсващи промени. Именно този прагов и вариабилен характер в реакциите на приемания холестерол вероятно обяснява защо в част от епидемиологичните изследвания не се установява ясна линейна връзка между консумацията на яйца и сърдечно-съдовия риск, въпреки че при определени подгрупи от населението се наблюдават неблагоприятни асоциации [1,2,3].
Какъв е научният консенсус?
Ето защо настоящият научен консенсус относно яйцата е, че умерената им консумация до 7 яйца седмично, може да се счита за безопасна за повечето (важна дума) здрави възрастни, когато е част от балансиран и хранителен режим. В същото време, поради съществуващата широка междуиндивидуална вариабилност и наличието на хора, които са хиперреагиращи към хранителния холестерол, препоръки за консумация над 7 яйца седмично не могат да бъдат научно обосновани и считани за универсално безопасни и биха могли да се окажат неподходящи или дори потенциално рисковани за част от хората, особено за онези, които са с повишен сърдечно-съдов и метаболитен риск.
Поради това универсални препоръки за по-висок прием на яйца са също толкова неоправдани, колкото и универсалните забрани, като преценката за прием на яйца следва да се прави в контекста на индивидуалния метаболитен профил и цялостния хранителен режим на конкретния човек.
Допълнително към това, към момента не съществува начин предварително да се предвиди кой е хиперреагиращ към приемания холестерол, тъй като това може да се установи единствено чрез проследяване на липидния профил при промяна в приема, което още повече подкрепя необходимостта от предпазлив и индивидуализиран подход.
Източници
[1] Dehghan, M. et al. Association of egg intake with blood lipids, cardiovascular disease, and mortality in 177,000 people in 50 countries. Am J Clin Nutr, 2020.
[2] Ruggiero, E. et al. Egg consumption and risk of all-cause and cause-specific mortality in an Italian adult population. Eur J Nutr, 2021.
[3] Zhao, B. et al. Associations of Dietary Cholesterol, Serum Cholesterol, and Egg Consumption With Overall and Cause-Specific Mortality: Systematic Review and Updated Meta-Analysis. Circulation, 2022.
[4] Clayton, Z. et al. Egg consumption and heart health: A review. Nutrition, 2017.
[5] Geiker, N. et al. Egg consumption, cardiovascular diseases and type 2 diabetes. Eur J Clin Nutr, 2018.
[6] Myers, M. et al. Eggs: Healthy or Risky? A Review of Evidence from High Quality Studies on Hen’s Eggs. Nutrients, 2023.
[7] Greene, C. et al. Plasma LDL and HDL characteristics and carotenoid content are positively influenced by egg consumption in an elderly population. Nutr Metab, 2006.
[8] Vincent, M. et al. Meta-regression analysis of the effects of dietary cholesterol intake on LDL and HDL cholesterol. Am J Clin Nutr, 2019.
