През 1990 г. Клод Бушард и колегите му публикуват изследване в областта на енергийния баланс и генетиката [1].
В проучването участват 12 двойки еднояйчни близнаци. В продължение на 100 дни те получават допълнително по 1000 ккал дневно, шест дни седмично. Така общият калориен излишък за всеки участник достига около 84 000 ккал. Ако използваме грубия ориентир от 7700 ккал за килограм телесна мазнина, това би съответствало на приблизително 11 кг.
Целта на изследването била да провери дали еднакъв калориен излишък води до еднакво качване на тегло при различните хора и дали наследствеността може да обясни част от наблюдаваните разлики.
Отговорът се оказва отрицателен.
Средното покачване на теглото при участниците било около 8.1 кг, но отделните резултати варирали значително, от 4.3 до 13.3 кг. Средното увеличение на мастната маса било 5.4 кг, което съответства на приблизително 52 220 ккал съхранена енергия. Средното увеличение на чистата телесна маса било 2.7 кг, което съответства на около 2754 ккал. Така от 84 000 ккал близо 55 000 ккал могат да бъдат обяснени с натрупването на мастна и чиста телесна маса. Останалите 29 000 ккал не се проявили като покачване на теглото.
Авторите предполагат, че тази енергия е била изразходвана по някакъв начин. Тъй като участниците следвали еднакъв относително заседнал режим, възможните обяснения включват индивидуални разлики в складирането на енергия като мастна или чиста телесна маса и в компонентите на енергийния разход в покой.
Участникът, който качил най-много тегло, 13.3 кг, нямал данни за разсейване на енергия чрез друг механизъм. За разлика от него, участникът, който качил най-малко тегло, 4.3 кг, съхранил като телесна тъкан само около 40% от допълнително приетите калории.
Учените откриват и че увеличението на общото количество телесни мазнини е свързано с увеличението на подкожните мазнини в областта на торса, но не и с начина, по който мазнините се разпределят между различните части на тялото, особено по отношение на висцералните коремни мазнини.
Авторите стигат до заключението, че генетичните фактори вероятно участват в начина, по който организмът реагира на калориен излишък. Те може да влияят върху склонността енергията да се складира като мастна или чиста телесна маса, върху енергийния разход в покой и върху местата, където се натрупват мазнините.
Изводът е, че един и същ по размер калориен излишък може да доведе до различни резултати при различните хора. Посоката на промяната остава една и съща, но мащабът може да се различава. Същият общ принцип важи и в обратната посока. Калорийният дефицит води до намаляване на теглото с течение на времето, но размерът на дефицита, необходим за определена скорост на отслабване, е различен при различните хора.
Източници
[1] Bouchard, C. et al. The Response to Long-Term Overfeeding in Identical Twins. N Engl J Med, 1990.
