Как алкохолът се отразява на здравето и икономиката на България?

Алкохолът може да бъде източник на удоволствие и е важна част от икономиката в много държави. Употребата на алкохол обаче е сред водещите рискови фактори за преждевременна смърт, травми и множество незаразни заболявания. Освен на самия човек, тя може да навреди и на околните, например чрез насилие или развитие на фетален алкохолен синдром при деца, изложени на алкохол по време на бременността. Тези последици увеличават разходите за здравеопазване и намаляват производителността на труда, а това се отразява и на икономиката като цяло.

По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) България е сред държавите с най-висока консумация на алкохол [1]. Сред хората на 15 и повече години средният прием достига 12.7 литра чист алкохол годишно на човек. Това се равнява приблизително на 2.6 бутилки вино или 4.9 литра бира седмично. Данните за различни групи от населението също са тревожни:

33.4% от възрастните съобщават за епизодично прекомерно пиене поне веднъж месечно. Това означава да изпиеш повече от 80% от бутилка вино или 1.5 литра бира наведнъж.
27% от момичетата и 32% от момчетата на 15 години са били пияни поне два пъти през живота си. Децата, които никога не са се напивали, имат с 14% по-голяма вероятност да се справят добре в училище.
Жените с висше образование имат с 43% по-голяма вероятност за епизодично прекомерно пиене всеки месец.
Мъжете консумират средно по 20.2 литра чист алкохол годишно, а жените 5.7 литра.

Влияние върху продължителността на живота

Според симулации на ОИСР през следващите 30 години средната продължителност на живота ще бъде с 1.1 години по-ниска. Тази загуба се дължи на заболяванията и травмите от консумация средно над 1 питие дневно при жените и над 1.5 питиета дневно при мъжете.

При сегашната консумация на алкохол в България ОИСР изчислява, че заболяванията и травмите от прием над 1–1.5 стандартни питиета дневно водят до разходи за лечение, равни на 1.8% от общите здравни разходи. Освен това те намаляват производителността на работната сила.

В резултат брутният вътрешен продукт (БВП) на България се очаква да бъде средно с 1.9% по-нисък до 2050 г., без да се отчита въздействието върху алкохолната индустрия. Заради по-ниския БВП и за да запази съотношението между държавния дълг и БВП, България ще трябва да осигурява допълнителни приходи, равни на увеличение на данъците с около 30 € на човек годишно.

Анализът на ОИСР по данни на СЗО показва, че България прилага различните политики за ограничаване на вредната употреба на алкохол в различна степен. Оценките са по скала от 1 до 4, където 1 означава ниско, а 4 високо ниво на прилагане.

Най-слабо е представянето при здравните услуги, които получават оценка 1. Това означава, че системата не използва достатъчно активно възможностите за ранно откриване на рискова употреба, кратки консултации, насочване и лечение. Именно тук има най-голяма нужда от подобрение, защото здравните специалисти могат да разпознаят проблема навреме и да помогнат още преди да са се развили по-сериозни заболявания или зависимост.

Политиките в училищата и на работните места, както и мерките срещу шофирането след употреба на алкохол, получават оценка 2, което показва частично, но недостатъчно прилагане. По-добре са оценени мерките, свързани с достъпността на алкохола, маркетинга и рекламата, ценовата политика, обучението на персонала в заведенията и предупредителните етикети – всички с оценка 3.

Тези резултати не означават, че проблемите в областите с по-висока оценка са решени. Според ОИСР дори държавите с максимален резултат могат да подобрят контрола и реалното изпълнение на мерките. Освен това при здравните услуги ограничените данни са допринесли за по-ниската оценка.

Изводът на ОИСР е, че България има възможност да подобри политиките си за ограничаване на вредната употреба на алкохол. Един от основните приоритети е по-активната роля на здравната система чрез по-широко прилагане на скрининг и кратки консултации в първичната медицинска помощ. Така рисковата употреба може да се разпознава и овладява още преди да е довела до сериозни последствия за здравето.

Докладът препоръчва също засилване на мерките срещу шофирането след употреба на алкохол, за да намалеят пътнотранспортните произшествия и свързаните с тях травми и смъртни случаи. Друга препоръка е въвеждането на здравни предупредителни етикети върху алкохолните напитки, подобно на тези при тютюневите изделия, за да се повиши информираността за рисковете от употребата им.

Специално внимание се обръща и на рекламата на алкохол в социалните мрежи и новите медии. Тъй като тези платформи достигат лесно до младите хора, ОИСР препоръчва по-строг контрол върху маркетинга и рекламните послания, насочени към тази аудитория.

Освен че анализира настоящите политики, ОИСР оценява и какъв ефект би имало въвеждането на пакет от допълнителни мерки срещу вредната употреба на алкохол. Според организацията най-добри резултати могат да се постигнат с комбинация от различни политики, а не с една-единствена мярка.

Сред препоръките са по-строги проверки на шофьорите за алкохол и пълна забрана на рекламата, насочена към деца, както в традиционните, така и в дигиталните медии. Тази забрана обхваща и спонсорствата, брандирането и рекламата на местата за продажба. ОИСР препоръчва още повишаване на акцизите върху алкохола, разширяване на скрининга и кратките консултации в първичната медицинска помощ и по-строги ограничения върху рекламата и маркетинга на алкохол. Предлага се и минимална цена за единица алкохол, която да ограничи продажбата на най-евтините алкохолни напитки.

Според ОИСР подобен пакет от мерки би бил не само полезен за общественото здраве, но и икономически изгоден. Инвестиция от едва 0.92 € на човек годишно би могла до 2050 г. да предотврати близо 496 000 случая на незаразни заболявания и травми. Пакетът би спестявал и около 10.2 млн. € годишно от разходи за здравеопазване. Освен това би повишил заетостта и производителността с ефект, равен на около 5400 души на пълен работен ден всяка година.

Изчисленията показват още, че инвестицията е високорентабилна, защото за всяко вложено евро обществото получава приблизително 16 евро ползи. В тази оценка не е включено евентуалното влияние върху алкохолната индустрия.