В последните години във фитнес индустрията се появи паралелен пазар на неодобрени пептиди, които се продават за подобряване на производителността, качване на мускулна маса, хващането на тен и възстановяване от травми. Предлагането на такива продукти, които не са одобрени от регулаторни органи, представлява реален риск за здравето, а в много случаи тяхното предлагане за употреба при хора е и незаконно. Тези продукти, включително BPC-157, TB-500, CJC-1295, ипаморелин, меланотан, както и пептиди, стимулиращи отделянето на растежен хормон, които също не са одобрени за медицинска употреба, обикновено се продават като „research chemicals“ или „не са предназначени за човешка употреба“, което не означава, че подлежат на същия контрол като лекарствата. Регулацията при тях е значително по-ограничена и не гарантира качество, безопасност или съответствие на съдържанието [1].
Поради това са възможни замърсявания, неправилно дозиране или дори наличие на напълно различни вещества. Освен това, за разлика от одобрените медикаменти, при тези пептиди липсват достатъчно клинични изследвания. При одобрените вещества са установени безопасност, ефективност, странични ефекти и подходящи дозировки, докато при неодобрените тази информация отсъства, което на практика превръща употребата им в неконтролиран експеримент със здравето.
Рисковете за здравето могат да бъдат разнообразни и понякога сериозни и се изразяват в хормонални нарушения, сърдечно-съдови ефекти, имунни реакции и непредвидими взаимодействия с други вещества. Съществуват и опасения за потенциален риск от стимулиране на растежа на тумори или пигментни образувания, особено при някои пептиди като меланотан, за които има данни за връзка с промени в бенки и възможен повишен риск от кожни неоплазии [1].
Заради всичко това тези вещества не са разрешени за човешка употреба и се продават като „research chemicals“. Това е начин, чрез който търговците се предпазват от отговорност, като обозначават продуктите като „само за изследователска употреба“ или „не са предназначени за човешка употреба“, за да заобиколят изискванията за одобрение на лекарства. На практика обаче продажбата често е насочена към крайни потребители, за които е очевидно, че ще ги използват за лична употреба. Това създава регулаторна сива зона, в която тези вещества са технически достъпни, но не са законово одобрени за медицинска употреба при хора.
Това означава, че употребата им излиза извън предназначението, за което формално се продават. Повечето хора обаче не осъзнават това и в крайна сметка експериментират със собственото си здраве.
„ДА, АМА АЗ ГО УСЕТИХ, ЗНАЧИ РАБОТИ, ТИ ЛИ ЩЕ МИ ОБЯСНЯВАШ?“
Такъв тип аргументи звучат убедително, но в действителност не доказват почти нищо. Това не са научни доказателства, а лични убеждения, интерпретации и опити да се оправдае вече взето решение. Когато човек е вложил време, пари и надежда в нещо, е напълно естествено да започне да го защитава, дори и при липса на реални доказателства.
Личните истории са особено подвеждащи, защото мозъкът ни автоматично търси причинно-следствени връзки, дори когато те не съществуват. Ако човек направи нещо и след това се почувства по-добре, той почти неизбежно приема, че именно това е причината. В реалността обаче подобрението често се дължи на съвсем други фактори като естествено възстановяване с времето, намалено натоварване, по-добра грижа за себе си, колебания в симптомите или дори плацебо.
В крайна сметка последното нещо, което е било пробвано, почти винаги получава цялата заслуга, независимо дали има реална връзка с подобрението. Именно така се създават убедителни, но подвеждащи истории, които звучат като доказателство, без всъщност да бъдат такива.
„ДА, АМА АЗ МОГА ДА РАЗЛИЧА КОГА НЕЩО Е ПЛАЦЕБО И КОГА НЕ“
Това е разбираема реакция, но реалността е, че никой не може надеждно да различи плацебо ефекта от реален ефект само по усещане. Това не е въпрос на интелигентност, опит или наблюдателност, а на начина, по който работи човешкият мозък.
Плацебо ефектът не е „въображаем“. Той може да доведе до съвсем реално усещано подобрение в болка, енергия, сън и дори физическа функция. Именно затова хората са убедени, че усещат „истински ефект“. Проблемът е, че това усещане не може да ни каже каква е причината за него.
В действителност има случаи, в които хора приемат напълно неефективни или дори абсурдни „лечения“, като пиене на собствената си урина, кръвопускане, забиване на игли по тялото или дори интервенции върху мозъка, при които се разкъсват връзки във фронталния лоб, и въпреки това са убедени, че им помагат. Съществуват и множество проучвания, които показват, че когато хора приемат захарни таблетки, вярвайки, че са анаболни стероиди или лекарства, се наблюдава повишаване на сила и мускулна маса или подобрение на симптомите.
Освен това, когато очакваме дадено нещо да подейства, когато сме инвестирали време и пари или когато силно искаме резултат, мозъкът ни има естествена склонност да интерпретира всяко подобрение като доказателство, че „работи“. Това е автоматичен процес, а не съзнателен избор.
Точно поради тази причина в науката се използват контролирани проучвания с плацебо групи, защото единственият начин да се разбере дали нещо наистина работи е да се сравни с група, която мисли, че получава същото, но реално не го получава.
„ДА, АМА ПРИ ТЯХ ИМА РЕАЛЕН ТЕОРЕТИЧЕН МЕХАНИЗЪМ НА ДЕЙСТВИЕ“
Друг често срещан проблем е смесването на „има реален механизъм на действие“ с „доказано е“. Наличието на някакъв теоретичен механизъм на действие на даден медикамент не означава, че той реално води до конкретен ефект при хората. Много неща изглеждат правдоподобни на теория, но не показват реална полза, когато се тестват в клинични условия.
Например антиоксидантите на теория трябва да предпазват от заболявания, но в клинични проучвания не показват наличието на подобни ползи, даже обратното (във високи дози се наблюдава повишена смъртност). Магнезият е друг пример, който често се рекламира за стрес, сън и третиране на крампи и има логичен механизъм, защото участва в нервната система и мускулната функция, но при хора без дефицит ефектът в клинични условия е малък или несигурен, въпреки че субективно много хора го „усещат“ като ефективен.
Колагеновите добавки се рекламират с логиката, че приемът на колаген ще подобри здравето на кожата и ставите, но ефектите при хора са ограничени и далеч по-скромни от обещанията на производителите. Това показва, че „има механизъм“ не е достатъчно, важното е дали има доказан ефект в реални клинични условия.
„ДА, АМА ЛЕКАРЯТ Х ИЛИ СПОРТИСТЪТ Y КАЗАХА, ЧЕ РАБОТИ“
Елитният спорт е среда, в която лесно се създават и разпространяват неефективни и спорни практики. Както спортисти, така и треньори често използват различни вещества в търсене на предимство, а това лесно се интерпретира като доказателство за ефективност. Фактът, че нещо се използва от професионални атлети или фигурира в списък със забранени вещества обаче, не бива да се приема като потвърждение за ефективност.
Въпреки това се прави и причината е, че хората са склонни да вярват повече в авторитети, отколкото в доказателства. Изказвания като „моят лекар го препоръчва“, „онзи професионален спортист го използва“ или „прави се в аптека по рецепта“ създават усещане за ефективност, но не гарантират, че даден продукт е безопасен, ефективен или преминал през сериозни изследвания. Проследяването от специалист не елиминира риска, а употребата на медикамент от професионален състезател не е равнозначна на регулаторно одобрение и доказана ефективност.
Не е случайно, че в науката съществува йерархия на доказателствата, в която мнението на експертите е на едно от най-ниските нива. Причината е, че всеки може да твърди всичко, без това непременно да отговаря на реалността. Не е рядка практика различни специалисти да имат коренно противоположни мнения по един и същи въпрос. Затова личните препоръки и авторитетните мнения не могат да заменят обективните научни данни.
„ДА, АМА ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ИНДУСТРИЯ УМИШЛЕНО ИМ СПИРА РАЗВИТИЕТО, КОЕТО ПОКАЗВА, ЧЕ СА ЕФЕКТИВНИ“
Ако фармацевтичната индустрия умишлено „потискаше“ развитието на тези вещества, тя изобщо нямаше да инвестира в тях още в самото начало. Компаниите разработват лекарства с една основна цел: да създадат ефективен продукт, който може да бъде одобрен и да носи печалба. Когато дадено вещество покаже ефективност в проучванията, инвестицията в развитието му продължава и в крайна сметка стига до пазара.
Точно това се случи с пептидите за отслабване като GLP-1 и GLP-1/GIP агонистите. Те преминаха през всички етапи на изследване, доказаха ефективност и в момента са едни от най-успешните и широко използвани медикаменти. Компании като Eli Lilly и Novo Nordisk изградиха многомилиарден бизнес именно на базата на такива работещи терапии.
Всички останали пептиди, които в момента се продават нерегламентирано, не са неодобрени, защото някой ги „спира“, а защото не показват достатъчна ефективност още в ранните етапи на изследване. В такива случаи разработката се прекратява, тъй като няма икономическа логика да се инвестират допълнителни ресурси в нещо, което не работи.
Именно защото фармацевтичните компании имат силен финансов стимул да откриват работещи терапии, липсата на одобрение в повечето случаи не е резултат от „потискане“, а от липса на убедителни доказателства за ефективност, което пречи да получат одобрение за продажба. Това е истинската причина, поради която разработката и одобрението на голяма част от продаваните като „research chemicals“ пептиди са прекратени.
НАЙ-ВАЖНОТО
Най-важното, което трябва да запомниш, е, че ако не искаш да превръщаш здравето си в експеримент, най-разумното решение е просто да не използваш и да не купуваш такива продукти.
Тези вещества не са одобрени за медицинска употреба и не се предписват като лекарствени продукти. В повечето случаи, когато даден пептид няма търговско име и се продава под химичното си наименование, това е индикация, че не е преминал през регулаторно одобрение като лекарствен продукт.
В крайна сметка, докато нямаме достатъчен контрол над индустрията, която печели и от недоказани продукти, единственото, което можем да направим, е да бъдем добре осведомени и да взимаме информирани решения. Ти избираш.
Източници
[1] Mendias, C.L. et al. Safety and Efficacy of Approved and Unapproved Peptide Therapies for Musculoskeletal Injuries and Athletic Performance. Sports Med, 2026.
