Чисто нов метаанализ от март 2026 година, публикуван в The Lancet eClinicalMedicine, разглежда какво се случва с теглото след спиране на лекарства от групата на GLP-1 рецепторните агонисти (като семаглутид, лираглутид и други), използвани за лечение на затлъстяване и диабет [1].
За да опишат по-точно как се връща теглото след спиране на лечението, учените използват статистически модел, базиран на данни от 6 рандомизирани клинични изследвания с общо 3236 участници, проследени до 52 седмици след прекратяване на терапията.
Колко тегло се връща и колко остава?
Това, което установяват учените, е че скоростта на връщане на теглото е най-висока в първите месеци след спиране на терапията, след което постепенно се забавя. Според модела около 52 седмици след прекратяване на лечението се възстановяват приблизително 60% от загубените килограми. Това са около 79% от теглото, което моделът очаква да се върне в крайна сметка (платото на възстановяването).
Моделът прогнозира, че в дългосрочен план възстановяването на теглото може да се стабилизира около 75% от първоначално загубеното тегло, но реалните данни в изследването обхващат само първата година след спиране на лечението. Това означава, че приблизително три четвърти от свалените килограми могат да се върнат, а около една четвърт (25%) от сваленото тегло може да се запази. Например, ако човек е свалил 20 кг, средно около 15 кг могат да се върнат, докато около 5 кг от загубеното тегло да се задържат.
Ако се има предвид, че в клиничните изследвания със семаглутид и тирзепатид участниците губят приблизително 15-20% от теглото си, моделът предполага остатъчно намаление от около 4-5% спрямо изходното тегло. Важно е да се подчертае, че тази оценка се основава на статистическа екстраполация, тъй като реалните данни в изследването обхващат само първата година след спиране на терапията. Според прогнозата на модела това остатъчно намаление остава по-голямо от наблюдаваното в плацебо групите, тоест от резултатите, постигнати само с диета и промени в начина на живот без медикаментозна терапия. Това предполага, че въпреки частичното възстановяване на теглото след спиране на терапията, средното тегло може да остане по-ниско в сравнение с групите, които са разчитали само на диета и промени в начина на живот. С други думи, моделът допуска възможността част от благоприятните ефекти да се запазят на популационно ниво и след първата година след прекратяване на терапията, ако наблюдаваната тенденция се запази във времето.
Защо затлъстяването изисква дългосрочен подход?
Независимо от възможността част от загубеното тегло да се запази, възстановяването на теглото след спиране на терапията остава сериозно предизвикателство за дългосрочната ефективност на GLP-1 рецепторните агонисти. Всичко това потвърждава, че затлъстяването, подобно на други хронични състояния като високото кръвно налягане, изисква дългосрочен подход към лечението.
Ето защо ограничаването на терапията до фиксиран период, както е предвидено в някои насоки, без ясна стратегия за това какво следва след прекратяването ѝ, може да подкопае постигнатите резултати. Това е особено важно, тъй като около половината от пациентите прекратяват терапията още през първата година. Причините за спиране на лечението често включват стомашно-чревни странични ефекти, финансови ограничения и ограничен достъп чрез застраховки или регулаторни правила за предписване.
Как може да се ограничи връщането на теглото?
Ето защо учените подчертават, че при обмисляне на прекратяване на лечението с GLP-1 медикаменти лекарите и пациентите трябва да са наясно с риска от възстановяване на теглото и да разгледат стратегии за ограничаването му. Един възможен подход е индивидуализирано постепенно намаляване на дозата. Такъв подход е изследван в някои проучвания, в които пациенти се лекуват със семаглутид до достигане на целево тегло, след което при част от тях се предприема постепенно намаляване на дозата с цел да се установи най-ниската ефективна доза за поддържане на резултата, като протоколът предвижда дозата отново да може да бъде увеличена при поява на силен глад или покачване на теглото [2].
Заради всичко това авторите на изследването стигат до заключението, че високите нива на прекратяване на терапията още в първата година, както и ограниченията върху продължителността на лечението, които съществуват в някои държави, налагат преоценка на настоящите насоки за предписване. Според метаанализа индивидуализираните стратегии за прекратяване на лечението и дългосрочната подкрепа са ключови за запазване на постигнатите резултати и за ограничаване на последващото възстановяване на теглото.
[1] Budini, B. et al. Trajectory of weight regain after cessation of GLP-1 receptor agonists: a systematic review and nonlinear meta-regression. eClinicalMedicine, 2026.
[2] Seier, S. et al. Treat to target in weight management with semaglutide: Real-world evidence from an eHealth clinic. SSRN, 2025.
