Какво е сбърканото във филма “Forks over Knives”?

Публикувано на 24 ян., 2020
Категории Без категория
Прочитания 7046
СЪДЪРЖАНИЕ
    1. Филмът “Forks over Knives”
    2. Книгата на д-р Кембъл 
    3. Изследвания с плъхове
    4. Критика към изследванията с плъхове
    5. Критика към „Китайското изследване“
    6. Недостатъци на другите изследвания на д-р Кембъл
    7. Повтаряни ли са негови изследвания? 
    8. Защо смъртността в Норвегия намалява в началото на Втората световна война, когато хората там спират да се хранят с животински продукти?
    9. Вярно ли е, че консумацията на млечни продукти увеличава заболяваемостта от остеопороза? 
    10. Изводи 

Често се случва гледайки документални филми да променим коренно мнението си по дадена тема. Причината е, че добрите филми разказват добре синтезирана информация по доста повлияващ начин. А когато в подобни филми се вкарат и данни от изследвания, мнения на големи авторитети и реални случаи на хора, при които “решението”, промотирано от филма, е повлияло на живота им, тогава промяната в убежденията ни ще е още по-драстична, а възприетата информация ще ни изглежда още по-достоверна. 

“Този филм може да спаси живота ви! Какво се случи с нас? Въпреки най-напредналите медицински технологии в света, ние сме по-болни отвсякога по всеки критерий [1].”

“Науката е категорично ясна, а резултатите безпогрешни! Можеш значително да редуцираш риска от рак, сърдечно-съдови заболявания и диабет само чрез промяна в диетата [2].” 

Това са само част от цитати, рекламиращи документалния филм “Forks over Knives”, които можеш да срещнеш в интернет. И всъщност една от основните причини да направим този научен анализ е именно популярността на филма, подсилена значително от огромното количество научни данни, вкарани на пръв поглед във филма и подкрепени от мненията на различни авторитети. 

 

Филмът “Forks over Knives”

“Вилица или скалпел” (“Forks over Knives”) е американски филм от 2011 година, пропагандиращ нискомазнинна диета, базирана на растителна храна и пълнозърнести продукти. Основната сюжетна линия във филма проследява личните пътувания на двойка пионери-изследователи – д-р Т. Колин Кембъл и д-р Колдуел Еселстин. Твърденията на д-р Колин Кембъл (доктор по хранителна биохимия)  и д-р Калдуел Еселстин (лекар) са, че всичките модерни болести са причинени от животински продукти, богати на протеин. Според тях тези болести могат да бъдат предотвратени и лекувани чрез хранителен режим, включващ предимно растителна, необработена храна и изключващ животински и рафинирани храни и продукти. Филмът може да се види тук.

Д-р Колин Кембъл, който обяснява как животинските протеини причиняват рак

 

Въпреки че тази изключително крайна на пръв поглед теза е трудна за възприемане, филмът изглежда много правдоподобен, основно заради представените в него изследвания и изчерпателния списък от научни трудове на д-р Кембъл, притежаващ и дългогодишен научен опит.  

Книгата на д-р Кембъл 

В началото на 80-те д-р Кембъл заедно с още няколко учени провеждат голямо епидемиологично проучване, спонсорирано от Оксфордския университет, Университета Корнел и китайското правителство [3]. Проучването става известно с името “Китайското изследване”.  При него се изследват 367 променливи от живота на 6500 възрастни хора, живеещи в 65 китайски провинции. Информацията се събира чрез въпросници, директни наблюдения, измервания на хранителен прием и събиране на кръвни проби. През 2005 година д-р Кембъл публикува книга със същото име “Китайското изследване“, в която той представя резултатите от въпросното епидемиологично проучване, както и редица други проведени от него експерименти [4].

В книгата си д-р Кембъл категорично заключава, че болестите диабет, коронарна болест на сърцето, затлъстяване и рак са свързани със западния начин на хранене, включващ изобилие от преработени и животински храни (включително млечни продукти). 

След издаването на книгата тя бързо придобива световна известност. До днес са продадени повече от 1 000 000 екземпляра, което я превръща в една от най-продаваните книги за хранене в историята на Америка [3]. Няколко години след публикуването ѝ тя става причина известни личности, като Бил Клинтън, да станат вегани [5] и вдъхновява създаването на един от най-популярните филми, пропагандиращ изключването на животински продукти, наречен “Forks over Knives” (“Вилица или скалпел”). По неин образец е създадена и програма за сертифицирано обучение върху вегетариански начин на хранене [6]. 

Освен всичко друго “Китайското изследване” се превръща и в олицетворение на библия за веган общността, която започва да го използва като “последната дума” и “безспорното доказателство” в подкрепа на вредата от животинските храни. Нещо повече, след издаването на книгата споровете между месоядни и вегани често биват прекратявани с простата фраза: “Прочетете Китайското изследване! [7]”

Изследванията с плъхове

В началото на филма се споменава за изследване, проведено в Индия и публикувано в малко известно местно списание. Това изследване описва експерименти с плъхове, при които животните са излагани на ефекта на канцерогени, наречени алфатоксини, а след това са хранени с казеин – основният изграждащ протеин в млякото. Целта била да се тества ефектът на казеина върху развитието на рака на черния дроб при плъховете. Експериментаторите използвали две количества протеин: 20% казеин от общите калории и 5% протеин от общите калории (на снимката). Според получените резултати плъховете, които били хранени с 20% протеин, развили тумори, докато другите – не. 

Заинтригуван от въпросното изследване, д-р Кембъл решава да проучи ролята на храненето за развитието на рак – усилие, което му отнело няколко десетилетия труд и довело до написването на над 100 публикации. Докторът и неговият екип повтарят индийското изследване – излагат плъхове на високи дози алфатоксин – канцероген, произведен от мухъл, след което ги подлагат на диета, съдържаща две различни концентрации млечен протеин – казеин (20% и 5%). Получените резултати се оказали идентични с тези при оригиналното изследване. Плъховете, хранени с 5% протеин, не развили рак, докато тези, хранени с 20% протеин, имали силно завишен растеж на тумори в черния дроб [1]. 

Снимка от филма, илюстрираща повишения брой на случаи на рак сред плъхове, хранени с 20% протеин

 

Д-р Кембъл решава да разшири изследването като този път храни едни и същи плъхове с високо и ниско количество протеин и периодично променя концентрацията им съответно на 20% и 5% от общите калории. Според получените резултати, когато плъховете се хранели с 20% протеин, се наблюдавал усилен растеж на тумори, но когато на същите животни давали 5% протеин, растежът на тумори спадал [1]. 

Резултатите от изследването на д-р Кембъл показват завишено развитие на тумори в периодите, в които плъховете се хранили с 20% протеин

Още по-интересно било откритието, че когато на плъховете давали същото високо количество протеин (20%), но от растителни източници (соя и пшеница), те не развивали рак [1].  

Според д-р Кембъл ние буквално можем да включваме и изключваме растежа на рака като просто определим колко протеин да приемаме дневно, а стойности между 5 и 20% са именно в обхвата на типична американска диета [1]. 

Какво е сбърканото в изследванията с плъхове на д-р Кембъл?

Най-слабата страна от изследванията с плъховете на д-р Кембъл така и не се споменава в неговата книга. Всъщност плъховете, които били хранени с 5% казеин, имали по-лоша съдба от тази на високопротеиновата група. При тях ниското количество протеин засилило токсичността на алфатоксина, с който били облъчени в началото на изследването, което довело до масово измиране на клетки и преждевременна смърт. Липсата на достатъчно протеин в храната на тези плъхове всъщност е елиминирала възможността черният дроб успешно да свърши своята детоксикираща функция, преработвайки алфатоксина, което довело до това по-малко алфатоксини да бъдат конвертирани в ракообразуващи метаболити. Резултатът бил, че тези плъхове не развили тумори, но пък са получили масивна тъканна увреда, причинена от алфатоксина, последвана от преждевременна смърт [8,9]. 

Дори оригиналното индийско изследване, което първоначално провокирало интереса на д-р Кембъл по тези проблеми, показало, че плъховете в нископротеиновата група са умирали с обезпокоително висока честота, докато плъховете във високопротеиновата група (развили туморите) останали живи. 

Друга съществена част, която Д-р Кембъл не споменава в книгата и филма си, е че същите високопротеинови диети, които “стимулират” рак в неговите експерименти всъщност показали изключително предпазващ ефект, когато били давани на плъховете преди и по време на излагането на алфатоксина, а не след него, както е в оригиналния експеримент.

Критика към “Китайското изследване”

Най-шокиращото в това изследване са изводите, които прави д-р Кембъл, описвайки откритията си, защото те са в силен контраст със събраните оригинални данни. Докторът обобщава 8000 статистически значими зависимости в едно изречение [11]: 

Хората, които се хранят най-много с животински храни, най-много страдат от хронични заболявания”. 

Оригиналната информация от изследването обаче показва съвсем различна картина. На снимката са показани данни от оригиналната монография на изследването, на която се вижда, че връзката между повечето храни и нивата на смъртност не са статистически значими.

Оригинална монография от изследването, показваща, че връзката между животинските протеини и смъртността от всички видове рак всъщност е най-малка

Всъщност излиза, че захарта, разтворимите въглехидрати и фибри имат около 7 пъти по-силна връзка с нивата на смъртност, отколкото животинския протеин. Единствената статистически значима зависимост с общата смъртност притежават общите мазнини и мазнините като процент от общите калории. Тя обаче е негативна [12].

Ето какво показва и част от информацията, събрана по провинции от неговия екип, за консумацията на животински протеин [12].

Количество консумиран протеин в различни китайски провинции

На графиката ясно се вижда, че в провинция Tuoli консумират най-голямото количество протеин – 135 грама/ден. Въпреки всичко, както се вижда от следващите графики, смъртността от всички видове рак, сърдечно съдови заболявания, диабет и неврологични заболявания в тази провинция, е доста по-ниска от тази в региони, в които не се консумират животински протеин.

Графика със случаите на левкемия по провинции, която показва, че в провинция Туоли честотата на левкемия е сред най-ниските, въпреки високия прием на протеин

Смъртност от всички видове рак по провинции

Честота на случаи на диабет по провинции

Мозъчни и неврологични заболявания по провинции

Случаи на рак на шийката на матката по провинции

Случаи на рак на стомаха по провинции

Подробен анализ на многобройните критики към пропуските на д-р Кембъл и коментари относно погрешните заключения, които вади от изследването си, може да се видят тук, тук, тук, тук, тук,  и тук. Коментар на д-р Кембъл на част от критиките може да се види тук, а детайлен анализ и подробно опровержение на сбърканите моменти в  неговия отговор може да се види тук

Недостатъци на другите изследвания на д-р Кембъл

Основна грешка при работата на д-р Кембъл е екстраполирането на резултатите от изследванията с плъхове върху всички типове животински протеини. Специалисти отбелязват, че огромната част от научно издържани трудове всъщност показват, че другият изграждащ млякото протеин – суроватъчният – по-скоро потиска растеж на тумори, а не го стимулира [13,14,15,16,17]. 

Едно от изследванията на д-р Кембъл, останало обаче неописано в книгата му, вероятно защото противоречи на резултатите от изследванията с плъхове, установява, че когато житният глутен (растителен протеин) се добави към лизин (незаменима аминокиселина) с цел съставяне на пълноценен източник на протеин, се получава туморо-стимулиращ ефект, подобен на този при казеина [10]. 

Обективното тълкуване на резултатите от изследванията на д-р Кембъл на практика показва, че животинските протеини нямат никаква мистична способност да стимулират рака само по силата на своя произход (животински или растителен). Всъщност това, което прави животинския протеин е, че осигурява правилните градивни елементи за растеж (пълният спектър от аминокиселини), независимо дали става дума за растеж на злокачествени или здрави клетки. 

Повтаряни ли са негови изследвания? 

Съществува друго индийско изследване, което внася повече яснота относно “раково-стимулиращия” ефект на казеина. Това изследване изучава ефекта от приема на протеин при маймуни, а не плъхове, облъчени отново с алфатоксин [18]. Както и при експериментите на д-р Кембъл, маймуните са били хранени с 5% и с 20% казеин от общите калории. Основната разлика в това изследване идва от дозите алфатоксин, на които маймуните са били излагани. Вместо твърде високите (и нереалистични) дози от предишните изследвания, маймуните са излагани на ниски дневни дози, имитирайки ситуация от реалния свят, в която алфатоксин бива консумиран ежедневно в малки количества чрез замърсена храна. Получените резултати показват, че маймуните, които получавали ниските дози протеин (5%), развили рак, докато маймуните, намиращи се във високопротеиновата група (20%) – не!

Този очевиден парадокс подчертава основния проблем в изследванията на д-р Кембъл с плъхове: нивото на експозиция на афлатоксини играе критична роля в начина, по който протеинът влияе върху растежа на рака. Когато дозата на афлатоксините е висока, животните, които се хранят с нискобелтъчна храна (5%), не развиват рак, поради настъпваща масова клетъчна смърт [19]. От друга страна, животните, които се хранят с по-високо съдържание на протеини (20%), развиват рак заради това, че продължават да “предоставят” необходимото количество градивни елементи за растежа на туморните клетки. Това е валидно независимо от състоянието на “подхранваните” тъкани – здрави или ракови. Когато дозата на афлатоксина е по-умерена обаче, животните, които се хранят с нискобелтъчна диета, развиват рак, докато при високопротеиновата група не се наблюдават никакви здравословни ефекти.

С оглед на анализа на резултатите от изследванията върху плъхове на д-р Кембъл, единствените научни изводи, които могат да бъдат направени, са следните [10]: 

  1. Висококачественият протеин стимулира клетъчен растеж, независимо от типа му (доброкачествен и злокачествен). 
  2. Протеиновият дефицит пречи на способността на черния дроб да детоксикира опасни субстанции.
  3. При по-реалистични дози алфатоксин протеинът всъщност играе изключително предпазваща функция срещу рак, докато протеиново-рестриктивните диети се оказват потенциално опасни. 

Защо смъртността в Норвегия намалява в началото на Втората световна война, когато хората там спират да се хранят с животински продукти?  

Във филма се разказва как през Втората световна война германците окупират Норвегия и едно от първите неща, които правят, е да конфискуват добитъка, за да подсигурят собствените си армии. Вследствие на това норвежците са принудени да се хранят предимно с растителна храна. 

Смъртност от сърдечно-съдови заболявания в Норвегия след започване на Втората световна война

Последва намаляване на смъртността от сърдечни заболявания, а след 1945 година, когато месото и млякото се завръщат в менюто на норвежците, смъртността от тези заболявания отново и рязко тръгва нагоре (снимката). 

Изводите, които правят авторите на филма обаче са изключително едностранчиви и напълно неверни. Зависимостта, която се наблюдава между консумираната животинска храна и смъртността, не показва причинно-следствена връзка и не може да бъде считана като доказателство за вредата от животинските протеини. Защо?

Вследствие на това, че през периода на окупацията норвежците се хранят с еднотипна растителна храна, хранителните им навици значително се променят. Докато приемането на пресни зеленчуци, риба и картофи се увеличава, потреблението на мазнини, месо и мляко намалява. Намалява обаче и общият дневен калориен прием, а с това и теглото им. Заради окупацията достъпът до тютюн и алкохол значително се затруднява, което води до редуциране и на тяхната консумация. Не на последно място физическата активност на норвежците също се променя и те започват да се движат повече [20]. 

Алкохолът, цигарите и липсата на физическата активност са основни рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания и рак, а консумацията на плодове, зеленчуци и омега-3 мастни киселини, съдържащи се в рибата, редуцират вероятността от тях [21,22,23]. Намаляването на дневния калориен прием и редуциране на теглото също се считат като солидни индикатори, спомагащи редуциране на риска от заболявания на сърцето и свързана с това смъртност [24,25]. 

Ето защо най-вероятните причини за наблюдавания през този период спад в сърдечно-съдовите заболявания при норвежците са именно комбинация от гореизброените фактори, а не изключването на животинските продукти. Всичко това прави заключенията, направени на база само една преднамерено избрана зависимост, крайно неточни и изключително подвеждащи. 

Вярно ли е, че консумацията на млечни продукти увеличава заболяваемостта от остеопороза?  

Във филма се разяснява, че остеопорозата е заболяване, което широко се свързва с недостига на калций. Ако това е вярно, обяснява доктора, нации с висок прием на млечни продукти би трябвало да имат ниски нива на остеопороза. Едно от заключенията на д-р Кембъл във филма е, че с нарастването на приема на млечни продукти нараства и нивото на остеопороза. Или точно обратното на това, което ни говори млечната индустрия. Причината според него е, че животинските протеини увеличават киселинността на човешкия организъм, който се опитва да я компенсира чрез извличане на калция от костите.

Във филма е показана графика от изследване, проучващо връзката между консумация на млечни продукти и бедрените фрактури (счупвания на бедрена кост) и установява, че при нациите с най-висок прием на калций се наблюдава най-високо ниво на бедрени фрактури. 

Графиката показва връзката между консумацията на млечни продукти и бедрените счупвания

Според авторите на филма бедрените счупвания са причинени от високата консумация на млечни продукти. Това отново е погрешен извод, направен на основата на корелационна зависимост. 

Всъщност част от основните рискови фактори, повлияващи нивото на бедрени счупвания, са [26,27]: 

  • Средна продължителност на живот
  • Липса на физическата активност
  • Цигарите
  • Алкохола
  • Хранителни дефицити (на витамин Д и калций)
  • Честота на падания
  • Теглото 

И всъщност колкото по-преобладаващи са всички тези рискови фактори, толкова по-вероятно е човек да развие остеопороза или да претърпи счупвана на бедрена кост в даден етап от живота си. И имайки предвид, че за хората в развитите държави е характерно воденето на по-заседнал начин на живот, с по-малко физическа активност, повече цигари и алкохол, логично е да предположим, че в тези държави нивото на бедрени счупвания ще бъде по-високо. Освен това в развитите държави хората имат по-дълга продължителност на живот, нивата на наднормено тегло и затлъстяване са по-високи, както и честотата на падания, а заради липсата на физическа активност и географското разположение на държавите, в които живеят, дефицитите на витамин Д са широко разпространени.   

Именно част от тези фактори са причина и сред европейското население например да се наблюдават по-висока честота на бедрени счупвания в сравнение с азиатското [27]. 

По-нататък във филма е показана графика, показваща информацията за производство на животински храни (в зелено), произвеждани в девет държави, чиято консумация се свързва със смъртността от сърдечни заболявания и рак в същите държави (в червено). 

Графиката показва връзка между консумацията на животински храни и смъртността от рак и сърдечни заболявания

Изводите тук отново са направени на базата на корелационна зависимост, извлечена от т.нар. епидемиологични изследвания (observational studies), които не могат да докажат причинно-следствена връзка. Наистина съществуват корелационни изследвания, които показват, че увеличеният прием на млечни продукти има връзка с високи нива на остеопороза [28,29]. Често именно такива изследвания се цитират от вегани и хора против консумацията на млечни продукти, които пък преднамерено игнорират изследванията, показващи обратното. 

Истината е, че информацията, получена от корелационните изследвания, служи за откриване на тенденции, които по-късно да бъдат подложени на по-задълбочено проучване в рандомизирани контролирани експерименти (randomized controlled trials). Погрешното интерпретиране на такъв тип изследвания често нанася повече щети, отколкото ползи. Например едно от най-големите епидемиологични проучвания, правени някога (Nurses’ Health Study), показва, че при жени, които взимат хормони след менопаузата има по-малък риск да се разболеят от сърдечни заболявания. След провеждането на рандомизирани контролирани експерименти обаче се открива, че тези хормони всъщност увеличават риска от сърдечни заболявания [30].

Ето защо корелационните изследвания може да се считат като доказателство, само когато не съществува възможност за провеждане на контролирани експерименти, имащи значително по-висока доказателствена стойност, защото единствено те могат да установят наличието на причинно-следствени връзки.

Въпреки това съществуват и много корелационни изследвания, които показват положителен ефект, който консумацията на млечни продукти носи за здравето на човека [31,32,33,34,37]. Тези изследвания обаче не са показани във филма. За щастие съществуват и множество контролирани експерименти, които показват, че консумация на млечни продукти е свързана единствено и само с ползи за човешкото здраве [35,36]. Ето защо е крайно подвеждащо и научно недопустимо да се правят заключения, базирани на преднамерено избрани корелационни изследвания, и да се игнорират множеството и значително по-качествени доказателства, добити чрез рандомизирани конролирани експерименти, показващи ползите от консумация на млечни продукти.  

Изводи

Въпреки солидните на пръв поглед референции, подкрепящи твърденията на д-р Кембъл и д-р Еселстин, както и привидно добре представените аргументи, “Китайското изследване” се оказва всичко друго, но не и прецизно научно изследване. Заключенията, които прави д-р Кембъл за връзка между животинските протеини и рака, са неверни, крайно подвеждащи и извадени от контекста на преднамерено избрани проучвания. Изследванията, които цитира в подкрепа на своите аргументи, са епидемиологични и не показват причинно-следствена връзка. Изследванията му с плъхове са погрешно интерпретирани, а част от резултатите, които опровергават неговите хипотези, не са показани въобще. Пренебрегнати са мнозинството от научни трудове, показващи  само ползи от консумацията на животински протеини, a грешките, направени при формирането на изводи, базирани на изследвания със слаба доказателствена стойност, са научно недопустими.

Надяваме се, че статията ти беше интересна и полезна. Винаги се стараем да представим разглежданата тема, стъпвайки върху максимално количество информация и гледни точки, за да помагаме на читателите и клиентите си. Разгледай и другите ни текстове в секция Блог в сайта ни.

  • Последни статии
Kostadin Zashev
Kostadin Zashev Administrator
Костадин Зашев е сертифициран персонален треньор и консултант по хранене от трите най-престижни организации за обучение на персонални треньори в света – Националната академия по спортна медицина на САЩ. Има над десетгодишен стаж в областта на спорта и проведени повече от 18 000 тренировки с клиенти. По образование Костадин е инженер с докторска степен по ядрена енергетика, а близкият контакт с науката му показва колко вреди могат да бъдат нанесени, когато истината и фактите се сбъркат или заместят от мненията, интуицията и „личния“ опит. Сблъсква се с много различни проблеми, за чието разрешаване разчита основно на подходи, които са с научно доказана ефективност за здравето и качеството на живот.