Диети според ДНК: какво казва науката?

Диетите, основани на генетични тестове, са изключително популярни, особено сред хората, които търсят персонализиран подход към храненето и здравето. Най-разпространени са в Европа и САЩ, които са водещи в генетичните изследвания и технологиите за ДНК анализ. През последните години и в България се наблюдава ръст в предлагането на диети и хранителни режими, „персонализирани“ според генетични тестове. Популярни български сайтове представят генетичните изследвания като научно доказан метод за персонализирани диети и здравни стратегии, като ги предлагат в пакети със значителни промоционални намаления [1]. Цените варират от около 300–500 евро за единични изследвания до над 1500 евро за комбинирани пакети. Днес почти няма голяма частна медицинска лаборатория в България, която да не предлага подобни услуги, а това допълнително засилва впечатлението за тяхната популярност и достоверност.

Зад тази привидно висока научна прецизност стои сравнително млада наука: нутригеномиката, която изучава взаимодействието между гените и храненето. Нутригеномиката се оформя като отделна област в началото на 2000-те години и още от самото начало носи обещанието за по-персонализиран подход към храненето, здравето и превенцията на заболявания [2,3]. Проблемът е, че на този етап търговските генетични тестове далеч изпреварват възможностите на самата наука. Те често свеждат сложни здравни проблеми до влиянието на единични гени и им приписват непропорционално голяма тежест [7]. Реалността е, че затлъстяването и метаболитните заболявания са резултат от взаимодействието на стотици, дори хиляди гени, в комбинация с фактори на средата и начина на живот [4,5]. Самата нутригеномика все още не разполага с достатъчно доказателства, за да предлага надеждни персонализирани диети, въпреки че търговците на тестове често внушават обратното.

Да вземем един пример.

Много често компаниите, предлагащи нутригеномни тестове, изследват гена FTO, който според тях показва риска от затлъстяване. Те твърдят, че при носителите на определена вариация (алел А) съществува по-висок риск от инсулинова резистентност и диабет, особено при висок прием на мазнини. По оценки от 2016 година обаче около 800 гена вероятно играят роля при затлъстяването, като точните механизми все още не са достатъчно изяснени, а влиянието на отделните гени може да варира значително от популация до популация. Отделно още 800–900 гена са свързани с диабет тип 2. И въпреки че тези няколкостотин гена, свързани със затлъстяването, са идентифицирани, генетичните вариации при различните етнически групи и популации се различават съществено [5]. Поради това са необходими още проучвания, преди генетичните тестове да могат да се използват за персонализиране на храненето. Точно затова много специалисти смятат, че докато не се изясни приносът на отделните гени към метаболитните заболявания, не можем да изготвяме персонализирани диети, както твърдят компаниите, продаващи подобни услуги.

Същото заключение се среща в повечето научни изследвания и становища по темата. Ето резултатите от някои от тях.

Метаанализ, 2015 (38 гена, които се изследват в нутригеномните тестове)

„За нито един от 38-те гена не е установена специфична и статистически значима връзка с приема на храна или със свързаните с храненето заболявания“ [6].

Обзор, 2020

„Въпреки огромния изследователски бум в областта на нутригенетиката, автентичността и препоръките на ДНК тестовете, предлагани на крайния потребител, са все още спорни. Причината е най-вече, че значителен брой обсервационни изследвания не откриват връзка между генетичните вариации и метаболитните фенотипове. Забележителен пример в това отношение е проучването PREDICT, включващо 700 близнаци и 400 неблизнаци. Резултатите от това проучване потвърждават, че различните хора реагират много различно на едни и същи храни и няма един хранителен подход, който да работи най-добре за всички. Различните реакции към храната в това проучване се дължат повече на фактори като сън, упражнения, стрес и чревни микроби, отколкото на генетика“ [7].

Консенсусен доклад на Академията по хранене и диететика на САЩ, 2021

„Този систематичен преглед показа, че по отношение на генетичните тестове в научната литература са налични само доказателства с ниско качество, и установи, че тази област все още се развива. Следователно към момента няма достатъчно научни доказателства, за да се определи дали включването на генетични тестове в хранителната практика има ефект“ [8].

EGAPP (Работна група за оценка на геномните приложения в практиката и превенцията)

„Въз основа на наличните доказателства увереността в нетната полза за здравето от генетичното профилиране за оценка на сърдечносъдовия риск се оценява като „ниска“. EGAPP не насърчава клиничната употреба на такива тестове, докато няма доказателства, че те подобряват клиничните резултати“ [9,10].

CDC (Центрове за контрол и превенция на заболяванията, САЩ)

„Въпреки значителния научен напредък в генетиката, изследователите са идентифицирали само малка част от генетичните фактори при повечето болести. Затова генетичните тестове за много заболявания са разработени въз основа на ограничена научна информация и може все още да не дават валидни или полезни резултати за изследваните хора“ [11].

Food4Me (изследователски проект, финансиран от ЕС)

„Обещанието за персонализирано хранене не успя да се развие като търговска услуга, а съпоставянето на хранителните съвети с генетичните профили се оказа трудно. Някои компании предлагат генетично картографиране и здравни доклади, но тези услуги често се основават на неточна информация“ [12].

GeneWatch UK (организация, която следи развитието на генетичните технологии във Великобритания)

„За повечето хора изготвянето на диета според генетичната им индивидуалност е толкова научно издържано, колкото и изготвянето на диета според зодиакалния им знак“ [13].

Science-Based Medicine (една от най-известните платформи за научно базирана медицина)

„Вероятно най-коварната форма на съмнителна практика е да се използва истинска и обещаваща медицинска наука за рекламиране на лечения, които просто не са готови за клинично приложение“ [14].

„Разполагаме с изобилие от примери, които показват колко често резултатите от тези тестове са направо грешни. Нутригеномните тестове обещават информация от ДНК с детайлност, която не е възможна въз основа на настоящите ни познания за геномиката. Затова учените на практика смятат, че тези тестове не са по-добри в предсказването от хороскопите. Спестете си парите и ако имате нужда от съвети за храненето, потърсете регистриран диетолог“ [15].

Липсата на съгласуваност в резултатите от такива тестове се потвърждава и от потребителски проверки. Една такава проверка прави журналистката Ванеса Чалмърс през 2019 година [16]. Тя се подлага на три ДНК теста от три различни компании, като целта ѝ е да оцени точността, съгласуваността и полезността на търговските ДНК тестове, въз основа на които се правят хранителни режими. След като изпраща пробите си до трите компании, тя сравнява резултатите и препоръките, които получава.

Резултатите от първата компания (iamYiam) показват, че Ванеса трудно смила лактозата, че много вероятно изпитва дискомфорт след консумация на млечни продукти и че може да се наложи да ги избягва. Резултатите на втората компания (FitnessGenes) обаче показват, че Ванеса понася лактозата и няма нужда да изключва млечните продукти от диетата си, защото няма генетична непоносимост към тях. Третата компания (Pure Genetic Lifestyle) пък приема, че Ванеса има непоносимост, но основава това заключение на отговора ѝ в предварителния въпросник, а не на анализ. Резултатите по другите показатели са също толкова противоречиви. Първата компания заявява, че Ванеса има забавено засищане, тоест е по-вероятно да преяжда. Втората ѝ казва, че генотипът ѝ предполага по-слаб апетит и по-голям контрол върху хранителното поведение. Различни са и резултатите за реакцията към наситените мазнини: според третата компания реакцията ѝ е нормална, според първата е слаба и е по-вероятно да качи тегло или да има висок холестерол, а според втората рискът от затлъстяване при много наситени мазнини е относително нисък. Ето как коментира резултатите самата Ванеса:

„След моя експеримент мъглата около избора на диета и план за тренировки не се разсея. Всъщност се чувствам още по-объркана. Дори резултатите от всеки тест да са точни, обикновеният човек не знае, че друг тест би му дал противоположни резултати. Когато се свързах с компаниите, за да попитам защо генетичните ми резултати са толкова различни, получих отговори в духа на „работим с най-добрите учени в света“ (FitnessGenes), „имаме най-широкия тест за варианти на планетата“ (iamYiam) и „вероятно сме най-точните“ (Pure Genetic Lifestyle).“

Всичко това очертава и най-големите проблеми пред ДНК тестовете. Първият е, че те изказват твърдения, които не са достатъчно проверени. Те „предсказват“ вероятност за заболяване, която не може да се потвърди с друг тест. Вторият проблем са огромните разлики в резултатите, които сами по себе си поставят под съмнение валидността им. Ако тестът на една компания покаже едни резултати, а същият тест на друга компания покаже съвсем различни, това сериозно разколебава доверието в тях. Най-големият проблем обаче и до днес си остава това, че тези тестове не са валидирани за широка медицинска употреба, защото ефективността им не е научно потвърдена.

Изводи

Основният извод от цялата тази информация е, че наличните доказателства не показват нутригеномните тестове да дават надеждни персонализирани хранителни препоръки. Затова Science-Based Medicine ги дава като пример за вероятно най-коварната форма на съмнителни практики: използват истинска и обещаваща наука, за да рекламират подходи, които още не са готови за приложение, а учените, цитирани там, сравняват предсказанията им за риска от заболявания и ефекта на диетите с хороскопи.

Ще завършим с думите на Алън Уилямс, преподавател по спортна геномика, които точно описват колко ограничени са засега знанията за връзката между гените и храненето:

„Свързването на човешките черти с ДНК е все едно да се опитваш да разбереш книга, като четеш само по една дума на страница: имаш информация, но накрая нямаш представа за какво е книгата“ [16].