Диастаза – митове и факти

Появата на диастаза след бременност е едно от най-притеснителните за наскоро родилите дами състояния. В днешната статия ще ти разкажем защо понякога коремът след раждане продължава да не се „прибира“, каква е първопричината за състоянието и какво можем да направим за справяне с този разпространен проблем.

Какво е диастаза ректи?

Диастаза ректи (diastasis recti) е състояние, при което и двете страни на мускула на корема се „разделят“ встрани. То е причинено от разтягането на фиброзната структура, разделяща коремните мускули (linea alba) и се съпровожда с видима изпъкналост на коремната стена. Диастаза ректи може да доведе до херния на коремните вътрешности и е често срещана при жените в периода след раждане.

Съществуват оскъдни знания за разпространението, рисковите фактори, предотвратяването или третирането на това състояние. В тази връзка целта на статията е да представи методите за лечение на диастаза, основаващи се на резултатите от наличните научни проучвания.

Как изглежда диастазата?

Коремната стена е изградена от прав, лентовиден мускул (rectus abdominis или прав коремен мускул), който започва от гръдния кош и завършва в таза. Той е разположен от двете страни на надлъжно простираща се фиброзна тъкан, наречена linea alba.

Linea Alba е надлъжно разположена между коремните мускули фиброзна тъкан

При диастазата се наблюдава разделение на правия коремен мускул. Това е състояние, при което лявата и дясната му част се раздалечават от linea alba. Състоянието се нарича още диастаза на правия коремен мускул (diastasis of rectus abdominis muscle). То е доста често срещано явление по време и след бременност и изглежда ето така:

При диастазата се наблюдава разширяване на linea alba, в резултат на което коремните мускули се раздалечават

При разделянето на тези мускули тъканта, която ги обединява (linea alba), се разтяга встрани, което прави съединителната тъкан по-слаба. „Празното“ пространство между мускулите пък е известно още като междуректусно разстояние (inter-recti distance) [1].

Диастазата може да се случи и при мъже и жени от всякаква възрастова група, но най-често се среща при жени по време и след раждане.

Какво предизвиква диастаза при бременни жени?

Диастазата може да се появи заради увеличение във вътрекоремното налягане, което се предизвиква от нарастващото бебе в матката на жената по време на бременност [2]. Отделянето на хормони като релаксин, прогестерон и естроген пък водят до промяна в еластичността на съединителната тъкан, като по този начин стимулират отпускането ѝ в този период. Eдно скорошно изследване открива различно съдържание на колаген във фиброзната тъкан (linea alba) на жени със и без диастаза (учените откриват по-ниско съдържание на колаген тип 1 и тип 3) [3]. Това кара учените да стигнат до заключението, че това различно колагеново съдържание може да играе важна роля в развитието на диастаза. Всъщност разделянето на коремните мускули засяга почти всички бременни жени, като 66 до 100% от тях получават диастаза по време на третия триместър, а почти половината от жените (до 53%) получават диастаза веднага след раждане [4,5].

Жена с диастаза по време на бременност с характерно за диастазата конусовидно изпъкване (abdominal coning/doming)

Кои са рисковите фактори за диастаза?

Към днешна дата няма съгласие за рисковите фактори, причиняващи диастаза [6]. Все пак се предполага, че освен бременността сама по себе си факторите, които могат да повлияят върху риска от създаване на диастаза, са [7]:

•         Втора или последващи бременности
•         Раждане със секцио
•         Напреднала възраст на майката (>35 години)
•         Бременност с повече от едно бебе
•         Дребен ръст и по-големи бебета
•         Слаб коремен тонус преди бременност
•         Значителна загуба на тегло при отслабване или след бариатрична операция
•         Коремни хирургически процедури
•         Фамилна обремененост

Въпреки, че вдигането на тежко, редовните упражнения, индекса на телесна маса преди раждане, качването на тегло и теглото на бебето при раждане също често се приписват като причини за диастаза от различни статии, редица научни проучвания не откриват такава връзка [7,8,9]. 

Възможно ли е да получа диастаза на мускулите под пъпа?

При жените диастазата най-често се получава централно на нивото на пъпа, но може да се „разпростре“ и под и над него. В едно бразилско изследване от 2009 година учените откриват, че от всички случаи на диастаза след естествено раждане, 68% са били над пъпа, а 32% под. Случаите на жени с диастаза след първа бременност са били равни на случаите на жени с диастаза с повече от една бременности (около 68% в двата случая), а честотата на поява на диастаза под пъпа е била по-голяма сред жените с повече от една бременности (29% срещу 20%) [10]. 

Друго изследване от 2019 година пък показва, че само 11% от случаите на диастаза са под пъпа, като в тези случаи диастазата винаги е била съпроводена с диастаза над или на нивото на пъпа. В 52% от случаите диастазата е била открита на нивото на пъпа, а в 37% от случаите над нивото на пъпа [4].

Диастазата под пъпа е по-рядко срещана, но е напълно възможна

Как да знам дали имам диастаза?

Като цяло няма съгласие за това каква големина на междуректусно разстояние да се счита за проблематична. Това разстояние между коремните мускули може да варира от 2-3 см дебелина и 2-5 см дължина до 20 см дебелина и дължина, разпростираща се по целия коремен мускул [4]. Все пак параметрите, които често се считат като индикатор за диастаза, са [7]:

За хора под 45 години

•         10 мм разстояние между коремните мускули над пъпа
•         27 мм разстояния между коремните мускули при пъпа
•         9 мм разстояния между коремните мускули под пъпа

За хора над 45 години

•         15 мм разстояние между коремните мускули над пъпа
•         27 мм разстояния между коремните мускули при пъпа
•         14 мм разстояния между коремните мускули под пъпа

Леките диастази са между 2.7 до 3.5 см, а тежките от 5 до 20 см или дори повече [11]. 

Разстояние м/у коремните мускули на нивото на пъпа по-голямо от 27 мм се счита като индикатор за диастаза

Към настоящия момент няма строги изисквания или препоръки и за мястото на измерване (разстоянието от пъпа), положението на тялото или самия метод на измерване. Точно затова за измерване на междуректусното разстояние в клинична среда се използват различни измервателни методи, включително измерване с метър, шублер, ултразвук, компютърен томограф и ядрено-магнитен резонанс [7].

Измерване на междуректусно разстояние на жена с обикновен електронен шублер

Някои по-стари проучвания използват по-малко прецизен, но практичен индикатор за диастаза – измерване с пръсти. Повечето жени след бременността си имат сравнително малко разделение между коремните си мускули с дебелина от порядъка на един или два пръста. Такова разделение се счита за нормално и не е проблем. Ако тази „празнина“ между коремните мускули обаче е с дебелина повече от два пръста (приблизителната дебелина на един пърст е 1.5 см) и има видима издутина, това най-вероятно ще означава наличие на диастаза. Това разстояние може да се измери чрез показалците. 

Ето какво трябва да направиш, за да го измериш с пръсти, ако смяташ, че страдаш от това състояние:

1. Легни по гръб със сгънати крака и ходила поставени на пода
2. Повдигни рамене и глава от пода, все едно че правиш коремна преса
3. Подпри с едната си ръка главата, а другата сложи на корема в областта на пъпа (малко над него). Провери дали можеш да „пъхнеш“ пръст в пространството между мускулите на корема
4. Ако усещаш празнина с ширина повече от два пръста, е много вероятно да имаш диастаза ректи

Диастаза ректи на 30-годишна жена, 6 месеца след раждане. На снимката се вижда видима празнина между коремните мускули с ширина по-голяма от два пръста

Всъщност точно диастазата е причина за упорития корем при много жени, който продължава да стои дълго време след раждане. Най-общо казано жените, страдащи от това състояние, продължават да изглеждат като бременни месеци, дори години след като вече са родили. Заради постоянната изпъкналост на корема в този момент е много лесно да се заблудят, че страдат от хронично подуване. Това подуване е причинено именно от диастазата, която придава вид и създава усещане тип „завинаги бременна“. 

Жените, страдащи от диастаза, продължават да изглеждат бременни месеци наред след като са родили

Има ли последствия от диастазата?

Диастазата сама по-себе си не създава опасност за здравословното състояние на човек. Увеличението в междуректусното разстояние повлиява силата на коремната стена, но не се свързва и с появата на болки, въпреки че това е често преписвано последствие на диастазата. Въпреки липсата на болки обаче по време на физическа активност може да се види характерното конусовидно „изпъкване“ (abdominal coning) на коремната стена, породено от увеличение във вътрекоремното налягане. Това е и причината диастазата да се свързва с епигастрална и пъпна херния.

Изпъкналост на коремната стена при диастаза ректи на 26-годишна жена, 14 месеца след раждане

Други често приписвани „последствия“ от диастазата в различни интернет статии са:

•         Болки в кръста
•         Болки в тазобедрената става
•         Лоша стойка заради слаба стабилизация на таза
•         Ограничения по време на физическа активност
•         Слаби мускули (или дискункция) на тазовото дъно

Тези твърдения обаче са опровергани от някои научни изследвания [7,8,9,12,13,14,15,16].

Какво е „лечението“ на диастаза?

В по-голямата част от случаите диастаза ректи се оправя спонтанно от само себе си в следродилния период. Има и доста случаи, в които това не е така обаче. В едно изследване от 2016 година почти 33% от жените са имали диастаза 1 година след раждане [8]. 

Именно в тези случаи, в които не се наблюдава прибиране на коремните мускули, се препоръчва консервативно лечение – основно упражнения (физиотерапия). Счита се, че това е единственият метод на третиране, който може потенциално да доведе до намаляване на пространството между коремните мускули [7]. Според обзор от 2017 година обаче, обхващащ методите за лечение на диастаза, пълно възстановяване на междуректусното разстояние след тренировъчни програми, измерено в отпуснато състояние, не е документирано в научната литература [17]. 

Въпреки че множество изследвания потвърждават позитивното влияние на упражненията за редуциране на разстоянието между коремните мускули, към настоящия момент няма формулиран и приет общовалиден протокол от терапевтични упражнения, който да се препоръчва. Не се знае и кои упражнения за корема ще имат най-голяма ефективност. 

Вярно ли е, че ако имам диастаза трябва да избягвам коремни преси и вдигане на тежести?

Редица статии [17,18], лекари [19], физиотерапевти [20] и дори някои здравни организации [21] твърдят, че упражнения като коремните преси са противопоказни и трябва да се избягват. Няма изследвания, които да показват, че коремните преси (или вдигането на тежести) са лоши и че трябва да се избягват на всяка цена. Даже напротив. Едни от най-често използваните в научни изследвания упражнения за затваряне на диастазата са именно различни видове коремни преси, усуквания и упражнения, активиращи правия коремен мускул в комбинация на традиционни упражнения с тежести. Всъщност към този момент не изглежда да има нито едно упражнение, което да е противопоказно за всички жени с диастаза и във всички случаи. Това, което също често се препоръчва при тренировките за диастаза, е да се избягват упражнения, които водят до изпъкване на коремната стена (abdominal coning). Няма изследвания, които да показват, че изпъкването на коремната стена със сигурност е вредно обаче.

Все пак изглежда разумно да се избягват упражнения, които предизвикват силно изпъкване заради вероятността от появата на хернии чрез налагане на стрес върху зона, която вече се намира под голям стрес. Неконтрoлираното коремно напрежение, предизвикващо конусовидно изпъкване на коремната стена, може и да е потенциален индикатор за неспособност за ефективен контрол на вътрекоремното налягане, както и за това, че упражнението може да е прекалено тежко.

Abdominal coning или abdominal doming е термин, с който се описва конусовидното изпъкване на коремната стена при диастаза

В този ред на мисли упражненията, които е разумно да се избягват, особено в началото на следродителния период, са упражнения, които предизвикват огромен стрес върху коремната стена, както и упражнения, които създават дискомфорт или болка. Точно затова, ако искаш да намалиш този риск, ние ти препоръчваме да следваш програма, основана на плавни и постепенни прогресии.

Кои упражнения най-често се използват?

Двата основни и най-често използвани във физиотерапията подхода за третиране на диастаза са:

• Активиране на мускулите на напречния коремен мускул (transversus abdominis) 

Напреченият коремен мускул е най-дълборко разположеният коремен мускул и действа като корсет, стабилизирайки гръбначния стълб и таза

• Активиране на мускулите на правия коремен мускул (rectus abdominis)

Докато напречният коремен мускул е най-дълбоко разположен, правият коремен мускул се намира най-отгоре на повърхността

Към момента обаче няма съгласие за това кои от тези два метода са по-ефективни. Някои специалисти препоръчват упражненията за напречния коремен мускул (първия подход) и забраняват тези за правия коремен мускул (втория подход), защото потенциално могат да увеличат разстоянието между коремните мускули. Някои изследвания показват обаче, че именно коремното свиване (при коремни преси, използвани при втория подход) води до стесняване на разстоянието между коремните мускули при повечето жени с диастаза, а преактивирането на напречения коремен мускул (първия подход) редуцира стесняването на междуректусното разстояние [7,22,23,24]. От друга страна оценката на напрежението върху linea alba показва, че предварително активиране на напречния коремен мускул (transversus abdominis) води до по-добър контрол на коремната стена и по-добър козметичен резултат [25]. Затова изглежда, че оптималната стратегия за терапия на диастаза ректи е комбинирането на двата подхода. Все пак това предстои да бъде потвърдено в бъдещи проучвания [7].

Към момента някои проучвания показват, че подходът „transversus abdominis“е по-често прилаган (89.2%), докато в 62.5% от случаите се използват упражнения от другия поход тип „rectus abdominis“ [25].

Други често прилагани стратегии от физиотерапевти, освен упражнения за напречния и правия коремен мускул, са упражнения за стойката­, подходящи техники за мобилност, правилна техника на изпълнение на упражненията, пилатес, упражнения с коремно шиниране, упражнения с ръчно приближаване на мускулите на правия коремен мускул по време на частични коремни преси, мануална терапия (мобилизация на меките тъкани, миофасциално освобождаване), тейпове и корсети [7]. Ефективността на тези стратегии обаче не е ясна. 

Колко ефективни са упражненията според най-качествените налични изследвания?

Има няколко рандомизирани контролирани експеримента, но не всички откриват ефект от упражненията [6,26]. Ето резултатите на някои от тях:

Изследване от 2013 година разделя 30 жени след естествено раждане в две групи от оп 15 жени [27]. Група А, която използвала коремен колан от втория ден след раждането до края на 6-тата седмица и група Б, която правила упражнения 3 пъти седмично отново в продължение на 6 седмици в допълнение на ежедневни упражнения за корем, изпълнявани вкъщи. Упражненията, които правили жените в група Б, били статични коремни контракции (static abdominal contractions), тазови завъртания (posterior pelvic tilts), обърнати коремни преси (reverse stiups), усуквания на торса (trunk twist) и обърнати усуквания на торса (reverse trunk twist). Резултатите от изследването показали, че и двете групи намалили значително разстоянието на диастазите си, като групата с упражненията го намалила с близо 1 см. Освен това и двете групи намалили обиколките на талиите си с 5 см (групата с колана) и 7 см (групата с упражненията) при положение, че са били на поддържащ хранителен режим. Изводите, които правят авторите са, че започването на упражнения още на втория ден след ествествено раждане може да е ефективен начин за възстановяване на коремната стена.

Жените в групата с упражненията намалили ширината на диастазата си с близо 1 см, докато жените, които носили колан – наполовина на това

Изследване от 2016 година разделя 9 жени в следродилен период (от 3 месеца до 3 години след раждане) в две групи и изследва ефективността на 6 седмична експериментална програма с планк. Едната група правила традиционни упражнения за корем, измежду които коремни преси (abdominal crunch), тазови завъртания (posterior pelvic tilt), руски усуквания (russian twist) и стягания на мускулите на тазовото дъно (kegels) [28].  Експерименталната група пък правила планк (plank), завъртания на таза (posterior pelvic tilt), руски усуквания (russian twist) и стягания на мускулите на тазовото дъно (kegels). И двете групи изпълнявали 4-те си упражнения с коремен брейсинг (това е максимално стягане на коремната стена чрез прибиране на пъпа към гръбнака). Участниците правили тези упражнения в продължение на 6 седмици 3 пъти седмично. Резултатите показали, че и двата типа програми са ефективни и водят до значително затваряне на междуректусното разстояние като при традиционната група редуцирането на разстоянието е било по-голямо – близо 40% (от 11 мм на 6.6 мм). 

Измерване на междуректусното разстояние на нивото на пъпа при двете групи изследвани жени

Изводите от това изследване сочат, че физиотерапевтите могат да правят традиционни програми, базирани на коремни преси или програми, базирани на планкове. И двата типа програми показват ефективност при затваряне на диастаза и намаляване на коло-ректал-анални симптоми на болка и дисфункция. Положителното на това изследване, въпреки кратката му продължителност и малкото включени упражнения за корем, е че показва, че традиционните упражнения за корем са ефективни дори и при леки случаи на диастаза – такива, които ако съдим по най-разпространените диагностични критерии дори не се считат за диастаза (с междуректусно разстояние под 27 мм). Всичко това прави подобен тип програми по-лесни за изпълнение, а това, че са по-кратки като продължителност ги превръща в подходящи и за заети хора.

Друго изследване от 2018 година разделя 30 жени, които са родили между 6 и 12 седмици преди започване на изследването, в 4 групи [12]. Група с упражнения за напречния коремен мускул (10 жени), комбинирана група с упражнения за напречния коремен мускул и кинезио ленти (8 жени), група само с кинезио ленти (5 жени) и контролна група (7 жени). Резултатите от изследването показали, че при диастазата на нивото на пъпа групата с упражнения регистрирала най-голямо намаление (9,8 мм), последвана от комбинираната група с упражнения и ленти (9,6 мм), после контолната група, която не правила нищо (3,7 мм) и накрая с най-малко намаление останала групата с ленти (3,6 мм).

Намаляване на диастазата на нивото на пъпа (с вдигната глава) преди и след програмата при различните групи

При измерване на диастазата 4,5 см над нивото на пъпа отново най-голямо намаление регистрила групата само с упражненията (10,9 мм), последвана от комбинираната група (10,7 мм), групата с лентите (2,9 мм) и накрая контролната група, в която не правили нищо (1,3 мм). Основните заключения, до които стигат учените, са че упражненията за напречения коремен мускул (transversus abdominis) могат да са ефективен начин за намаляване на диастазата. Основната сила на това изследване пък е простия тренировъчен протокол, който са следвали жените. Упражненията са представлявали активиране на напречния коремен мускул чрез стягане и прибиране на коремната стена към гръбнака в различни пози.

В изследване от 2019 година учените разделят 40 жени с диастаза ректи в две групи от по 20 човека [4]. Едната група правила традиционни упражнения за корем, чийто акцент основно е активация на правия коремен мускул (rectus abdominis), а другата група правила същите тези упражнения заедно с допълнителни упражнения, с които акцентирали на дълбоките коремни мускули (transversus abdominis). С други думи стратегията при последната група е била смесена – комбинация от двата гореописани подхода. Групата с традиционните упражнения правила статични коремни контракции (static abdominal contractions), тазови завъртания (posterior pelvic tilts), обърнати коремни преси (reverse stiups), усуквания на торса (trunk twist) и обърнати усуквания на торса (reverse trunk twist). Освен тези упражнения другата група правела допълнително и коремни стягания (abdominal bracing), диафрагмено дишане (diaphragmatic breathing), контракция на мускулите на тазовото дъно (pelvic floor contractions), планк (plank) и изометрични коремни контракции (isometric abdominal contractions). Упражненията били изпълнявани в 3 серии по 20 повторения за всяко упражнение, като задържали по 5 секунди в най-трудната част на движението. Участничките правили тази програма 3 пъти в седмицата в продължение на 8 седмици, но били посъветвани по възможност да правят програмите си и в почивните дни вкъщи (дните извън залата). В резултат междуректусното пространство намаляло и при двете групи, като при жените, които правили повечето упражнения (комбинирания подход), разстоянието намаляло 8 мм – от 28 мм преди експеримента до 20 мм в края на експеримента, докато при жените, които правили само традиционните упражнения за корем, разстоянието между коремните им мускули намаляло 5 мм – от 28.5 мм на 23.6 мм.

Намаляване на междуректусното разстояние при двете групи жени след приключването на тренировъчните програми

А ефективни ли са упражненията при много тежки случаи на диастаза?

Едно изследване (кейс стъди) от 2014 година проучва ефективността на терапевтина програма от упражнения за третиране на тежък случай на диастаза на 32-годишна жена, 7 седмици след раждане. Междуректусното разстояние на мускулите на тази жена е било цели 11.5 см (над 2.7 се счита за диастаза), като диастазата се е разпростирала на повече от 9 см вертикално по протежение на linea alba [29]. Продължителността на програмата е била 4 месеца и е включвала комбинация от образоване на клиента, стабилизиращи упражнения като изометрично стягане на мускулите на тазовото дъно (pelvic floor muscle holds), повдигане на сгънати крака от легнало положение (supine marching), повдигане на прави крака от легнало положение (supine straight leg raise), мостове (bridges), завъртания на таза (posterior pelvic tilts), мидички (clamshells), модифицирани планкове (modified planks), напади (lunges) и коремни преси (crunches) заедно с още няколко динамични и силови упражнения за тазобедрените мускули и в комбинация на използване на колан през останалата част на деня. 

Резултатите показват, че след 18 сесии в период на 4 месеца, междуректусното разстояние на жената е намаляло от 11.5 на само 2 см в най-широката си част.

Ширина на диастаза на 32 годишната жена преди и след приключване на изследването

Тя е възвърнала функционалната си сила и постигнала всичките си цели по отношение на възможност на изпълнение на основни активности. Основните цели на тази жена са били това да е способна да вдига детето си от легълцето с минимално затруднение, да може да го държи и да го носи в продължение на до 30 минути и да може да стои и да ходи в продължение на до 60 минути, както и да успява да издържа допълнителни упражнения и ежедневни активности. В края на програмата всичко това е било възможно без никакви затруднения. 

8-сантиметрова диастаза на нивото на пъпа 10 седмици след раждане. Тази снимка е направена 3 седмици след започване на програмата, при стартирането на която това разстояние е било 11.5 см

Съществуват ли други методи за третиране освен упражнения?

Освен физиотерапия съществуват и проучвания, в които се прилага пролотерапия. Пролотерапията е техниката на инжектиране на малки количества от т.нар. „дразнещ“ (иритативен) разтвор в наранена тъкан. Обикновено този разтвор се инжектира в залавни места на дегенерирани сухожилия, стави и връзки. Иритативните разтвори най-често съдържат декстроза, фенол-глицерин-глюкоза (P2G), комбинации от полидоканол, манган, цинк, човешки растежен хормон, пемза, озон, глицерин или фенол. Основната цел на пролотерапията е да стимулира регенеративните процеси (растеж на нормални клетки и тъкани), като някои изследвания съобщават за случаи на намаляване на междуректусното разстояние от 2,7 cm до 0,5 cm след 7 сесии на пролотерапия (инжекции се прилагат на всеки две седмици) [7]. Все пак, за да се потвърди ефективността на този метод при лечение на диастаза, са необходими още изследвания. 

Ако при даден човек консервативното лечение не е ефективно, а е налице силен естетически и функционален дискомфорт, тогава често се препоръчва хирургическа намеса. Намаляването на междуректусното разстояние също е част от коремната пластика. Ефективността от такива операции с цел коригиране на диастазата обаче е противоречива. Според някои проучвания възстановяването на коремната стена чрез хирургическа намеса трябва да се обмисля основно при пациенти с междуректусно разстояние, по-голямо от 3 cm [7]. Други проучвания пък стигат до заключенията, че подобно решение трябва да се влияе предимно от оценката на издутината, а не от диастазата. Оперативните процедури включват използването на ретромускулна мрежа или двоен ред шевове от резорбируем или нерезорбируем материал [7].

Можем ли да предотвратим появата на диастаза?

Едно изследване от 2005 година разделя 18 бременни жени в две групи [30]. 8 от тях се подлагат на програма от упражнения за корема, а останалите 10 не правили нищо. Жените били на възраст между 20 и 40 години и се намирали между 16-а и 35-а седмица от първата си бременност. Програмата за бременни се състояла от шест 90-минутни класове, в които фокусът е бил върху заздравяване на коремните мускули, както и обучение в механиката на тялото на бременните жени. Резултатите показали, че 90% от жените, които не се упражнявали по време на бременност имали диастаза или разделение на мускулите на правия коремен мускул, по-голямо от 2 см, докато само 12.5% от жените, които се упражнявали развили диастаза. Допълнително на това разстоянието на диастазата в случаите на упражнявалите се жени е било много по-малко от разстоянието при неупражнявалите се жени. Междуректусното разстояние над пъпа при жените, правили упражнения, е било 9.6 мм, а при жените без упражнения е било 38,9 мм. Същото това разстояние на нивото на пъпа при упражнявалите се жени е било 11.4 мм срещу 59.5 мм за жените, които не са правили упражнения. Стойностите под пъпа пък са били 8.2 мм срещу 60.4 мм за жените, които не са се упражнявали. С други думи средните стойности на диастаза над пъпа при групата с упражнения са били 29.3 мм по-малки (405%), на нивото на пъпа са били с 48 мм по-малки (522%), а под пъпа са били с 52.2 мм по-малки (736%).

Средни стойности на ширина на диастазата след раждане на двете групи изследвани жени

Систематичен обзор на научната литература от 2014 година, обхващащ 18 изследвания върху 336 жени, открива, че упражненията по време на бременността редуцират появата на диастаза с 35%, но поради ниския брой качествени изследвания, доказателствата не са достатъчни, че да се направи генерално заключение, че упражненията могат да предотвратят или редуцират диастаза ректи [5]. 

Друг обзор, но от 2018 година, прави преглед на научната литература по отношение на методите на третиране на диастаза и стига до заключението, че има незадоволително количество данни не само за разпространението, рисковите фактори и потенциалните усложнения от диастазата, но и за ефективните методи за превенция на това състояние [7]. Точно затова са нужни още качествени изследвания. 

Все пак възможно обяснение за това как упражненията по време на бременност могат да редуцират риска от развитието на диастаза е, че те помагат за поддържане на тонуса, силата и контрола на коремните мускули, като по този начин намаляват стреса върху linea alba. Допълнително на това жените, които се упражняват по време, преди и след бременност като цяло имат по здрави коремни мускули в сравнение с жените, които не се упражняват [7]. 

Мога ли всички тези упражнения да си ги изпълнявам вкъщи?

Да, не е необходимо тези упражнения да се изпълняват непременно с треньор. Могат да бъдат изпълнявани и вкъщи. Всъщност в голяма част от цитираните проучвания изследваните жени са правили предписваните от учените упражнения сами вкъщи. Честота на трениране, която ти препоръчваме, ако си жена, диагностицирана с диастаза, е 3 пъти на седмица в продължение на поне на 6 седмици.

Ако пък искаш да се довериш на нашия екип, ще се радваме да ти помогнем! Зад гърба си имаме сериозен опит с работа с майки и бременни, като не спираме да черпим знания не само от опита си, но и от най-качествените източници на информация, за да можем да дадем на клиентите си най-доброто. С нас можеш да работиш както от разстояние (включително и от комфорта на собствения си дом), така и в куп различни локации в София. Пиши ни, за да ти разкажем повече.

 Изводи

• Диастаза ректи представлява разделяне на съединителната тъкан linea alba и води до придружаващо отслабване на предната коремна стена, което на свой ред може да доведе до епигастрални и пъпни хернии. Диастазата може да се третира и като козметичен дефект, който сам по-себе си може да причини ментален дискомфорт.
• Все още се знае много малко за рисковите фактори, причиняващи диастаза, превенцията и третирането. Сегашните проучвания обаче не потвърждават категорична връзка между диастазата и състояния като тазова дисфункция или болки в кръста и тазобедрените стави. За да разберем повече са необходими още допълнителни изследвания.
• Въпреки това се счита, че упражненията могат да са ефективни в редуцирането на диастазата в следродилния период, както и в предотвратяването на създаване на диастаза, което ги превръща в добра алтернативна на хирургическите операции като решение на този проблем. За да се правят категорични заключения и в това отношение обаче, са необхидми още изследвания.