На кои източници да имаме най-голямо доверие

Към настоящия момент все повече фитнес треньори, диетолози и специалисти търсят и прилагат научно доказаните подходи в своята работа. Въпреки това обаче продължава да съществува сериозно неразбиране и объркване по отношение на тяхната важност и нуждата от прилагането им в практиката.

Какво представлява научно доказаният подход и защо имаме нужда от него в областта на храненето и упражненията?

В България имаме десетки специалисти с години натрупан опит, които получават значителни резултати със своите клиенти и състезатели. Ако имаме такъв богат опит в лицето на тези хора обаче, защо въобще трябва да се занимаваме с някакъв си научно доказан подход? Защо западните университети, учени и институции харчат милиони долари в научни изследвания?

Всъщност, историята на медицината показва, че в миналото ние сме използвали основно мнението на експерти като доказателство за лечение на хора от различни заболявания. Стотици примери са показали, че този подход не само, че е бил неефективен, но често е водел и до смъртта на много хора. Пушенето например се е считало и промотирало от лекари като здравословно, докато научни изследвания не са показали обратното. Кръвопускането, практикувано от най-видните западни лекари, е било стандартна медицинска практика в продължение на почти 2000 години докато научни изследвания не са показали, че то е опасно за здравето. Именно заради това, че анекдотичните доказателства и мнението на авторитети не водели до желаните резултати, научно доказателственият подход еволюирал до нивото, което го познаваме днес. Така била създадена и йерархията на доказателствата.

Какво е йерархия на доказателствата?

На снимката е показана т.нар. пирамида на доказателствата, създадена, за да ни помогне да разберем как да “претегляме” доказателствата, когато искаме да вземем решение, свързано с нашето здраве. Тази пирамида показва доказателствата в йерархичен вид. Тя е една от основните концепции на доказателствено подкрепените практики и ни помага да оценим резултатите от различните доказателства, основавайки се на техните силни и слаби страни.

Най-важните моменти от тази пирамида, които всеки трябва да знае, са 3:

1)      Различните типове доказателства са подредени по доверието, което можем да имаме на всяко едно от тях

Когато се качваме нагоре по пирамидата, доверието във всяко едно от доказателствата се увеличава респективно. Рандомизираните контролирани експерименти (RCT) са най-надеждните и валидни дизайни на изследвания (златният стандарт), които имат способността да откриват причинно-следствени връзки. Мета-анализите и систематичните обзори са група от контролирани рандомизирани експерименти и обикновено се считат като най-високата форма на доказателства в науката, тъй като те синтезират цялата налична литература по дадена тема с цел получаване на точна оценка на получените в различните изследвания резултати. Мета-анализите могат да бъдат практически важни в темите, свързани с хранене и упражнения, тъй като обикновено броят изследвани лица в рандомизираните контролирани експерименти е малък (малка извадка) и обединяването на данни от много изследвания осигурява по-голяма статистическа сила, която може да служи като основа за правене на изводи.

2)      В зависимост от качеството на провеждане на изследването, то може да бъде „понижено“ в йерархията

Едно лошо направено изследване никога не трябва да се счита като силно доказателство, тъй като такъв тип изследвания могат да попречат на способността да вадим правилните научно подкрепени заключения. Следователно йерархията на доказателствата може да се променя в зависимост от качеството на изследванията.

3)      Най-доброто доказателство е това, което имаме

Най-доброто доказателство е това, с което разполагаме, и не е задължително то да идва непременно от контролиран рандомизиран експеримент. Ако нямаме научни изследвания по дадена тема например, тогава най-силното доказателство ще бъде мнението на експерти. Базирано на типа на доказателствата обаче, нашето доверие в доказателствата (и резултатите) ще бъде по-ниско, а препоръките ни ще варират в съответствие с това.

А можем ли да разчитаме само на единични изследвания при правенето на изводи?

Когато определен въпрос се е изучавал обширно, често по негов адрес могат да се намерят множество рандомизирани контролирани експерименти с различно качество. В този случай всеки ще може да намери изследвания, които подкрепят собствените му предубеждения. Това е голям проблем, тъй като ние хората естествено гравитираме около информация, която подсилва нашите установени вече вярвания и избягваме информация, която е в противоречие с тях. Този тип когнитивна заблуда (предубеждение) се нарича склонност за потвърждаване (confirmation bias) и е феномен, който е много опасен, особено при провеждане на научни изследвания, заради вредата от създаване на теории, основани на недостатъчно или противоречиви доказателства. Ето защо науката работи, основавайки се на сумата от доказателствата. А едно от средствата за предотвратяване на склонността ни за потвърждение са систематичните обзори и мета-анализи, които обобщават всички силни доказателства по дадена тема, филтрирайки изследванията с ниско качество.

Е, винаги ли трябва да търсим изследвания, за да знаем, че нещо работи?

Не. За да разберете повече, нека разгледаме следните няколко примера:

Пример#1: Ако си платите за изготвянето на програма, с която искате да станете по-силни, а треньорът ви направи програма, която не включва използването на по-тежки от 5 кг гири, на база на основните тренировъчни принципи, ще знаете че без прогресия с тежести качването на мускулна маса ще бъде почти невъзможно. Tакава програма ще се противопостави срещу най-фундаменталната теория за мускулен растеж – прогресията с тежести. Основавайки се на това, без да е нужно наличие на контролиран експеримент като доказателство, вие ще знаете, че тази програма няма да работи.

Пример#2: Ако си платите за изготвяне на хранителен режим, в който диетологът ви обещава, че можете да ядете колкото искате без да качвате, а дори и да сваляте, вие ще знаете, че този режим се изправя срещу основния закон за енергийния баланс и няма да е нужно да разполагате с доказателство, за да сте сигурни, че този режим няма да работи.

Пример#3: Oбсервационно изследване показва, че хората които се хранят с месо се разболяват от рак, а хората които се хранят с млечни продукти развиват остеопороза. Знаейки, че обсервационните изследвания са по-ниско в йерархията, независимо от това колко добре е извършено изследването, ние не трябва да се доверяваме сляпо на тези резултати, тъй като те не показват причинно-следствена връзка, а само корелационна зависимост, на база на която могат да се правят само предположения.

Откъде да ги намеря тия изследвания, когато ми потрябват?

Не е необходимо да се ровите по научни списания, за да търсите изследвания. Достатъчно е да четете статии от достоверни източници на информация. Такива например са сайтовете на уважавани институции и организации, в които качеството на публикуваната информация е на високо ниво, проверена е и често се обновява при поява на нови проучвания, както и сайтове, които са популярни с публикуването именно на научно подкрепена информация.

Когато в статията, която четете липсват източници, тогава винаги трябва да имате едно наум и да не се доверявате сляпо на написаната информация, дори и да е мнение на някой много известен специалист. Защото различните специалисти често имат и различни мнения по едни и същи въпроси. Това, че са специалисти, съвсем не превръща твърденията им във факти.

Изводи

#1#  Разчитането на анекдотични доказателства и мнението на експерти може да ни заблуди в откриването на факти, затова имаме нужда от научни изследвания

#2#  Чрез пирамидата на доказателствата можем да оценим тежестта на различните видове доказателства, за да вземем най-доброто за здравето си решение

#3# Не винаги имаме нужда от изследвания, за да вземем правилно решение, но когато има такива е добре да се съобразяваме с мнозинството от научни трудове, а не с единично подбрани изследвания

Инфографика, обобщаваща статията

Цитирана литература

1. The Evidence-Based Medicine Pyramid. Retrieved from students4bestevidence.net
2. The Evidence-Based practice in Exercise and Nutrition: Common Misconceptions and Criticisms. Retrieved from lookgreatnaked.com
3. Why We Need an Evidence-Based Approach in the Fitness Field. Retrieved from lookgreatnaked.com
4. Evidence-Based Medicine: Resources by Levels of Evidence. Retrieved from libguides.cmith.edu