В ежедневието си сме бомбардирани от информация за това как да се храним и водим здравословен начин на живот. Един ден чуем, че една диета е добра, на другия път прочитаме, че е лоша. Бързо търсене в гугъл например ще ни покаже десетки „решения“ на проблеми, свързани със стареенето, а предлаганите продукти са хиляди – от специални хранителни режими и диети, до различни „суперхрани“ и универсални хранителни добавки.
Въпреки че интернет може би е най-голямото постижение на човечеството, най-големият му проблем остава качеството на информацията. Живеем в ерата на информационния боклук, като никога досега не е имало толкова дезинформация, колкото има днес. Всичко това прави задачата да останеш добре информиран изключително трудна, а вероятността от попадане в капана на измамните „решения“ – огромна. Особено пък при наличието на твърдения от типа „научно доказано е“ и „учените откриха“, които често присъстват в описанието на иначе неработещи или опасни продукти. Използването на думите „научно доказан“ обаче е често срещана уловка и трябва винаги да я разглеждаме с едно наум.
Съдържание
Как тогава да знаем кое от всички тези твърдения е истина и кое не?
За да ви помогнем да се ориентирате в това море от дезинформация и да преценявате по-адекватно информацията, която четете, ще ви покажем сбор от правила, наречени 10-те белега (червени флага) на фалшивата информация. Тези правила са разработени от Алиансът за научни изследвания в областта на храненето в партньорство с Американското общество по клинично хранене, Американското дружество за науките и храненето и Института по хранителни технологии. Наличието на един или няколко от тези белега ще ви помогне да разграничаванете и отсявате лошата и подвеждаща информация.
Белег#1: Препоръки, обещаващи бързо решение
Пазете се от добавки или „нови“ продукти, които ви гарантират бързо отслабване. Пазете се от използван медицински жаргон и научна терминология. Пазете се от всичко, което ви обещава бързо и просто решение. Бързите и прости решения на комплексни проблеми в повечето случаи са ефективен маркетингов трик за печелене на пари.
Белег#2: Директни предупреждения за опасност от един продукт или режим
Тук примери включват „мазнините ви правят дебели“; „въглехидратите са токсични“; „захарта е бялата смърт“. Елиминирането на цели групи храни, основано на такива директни твърдения, означава, че ще елиминирате и редица хранителни вещества, намиращи се в тези храни. Всичко това може да създаде големи хранителни дефицити, а анатемосването на определени храни – хранителни разстройства.
Белег#3: Твърдения, които звучат твърде хубаво, за да са истина
Твърденията, които звучат твърде хубаво, за да са истина, обикновено не са. Обещанията за бързо отслабване чрез следването на някой си „специален“ и необикновен режим са най-честите измамни твърдения, водещи до силни разочарования и негативни за здравето ефекти.
Белег#4: Опростени заключения на комплексни изследвания
Много изследвания не могат да се обобщят до едно заглавие, затова е важно да се проучи по-задълбочено. Резултатите от проучвания върху животни например не могат да се екстраполират надеждно и върху хора, а това е често използван прийом на псевдонаучните източници.
Белег#5: Препоръки, основани на едно единствено изследване
Изследване, публикувано миналата година в American College of Physicians Annals of Internal Medicine не открива връзка между приема на наситени мазнини и сърдечно съдовите заболявания. Две седмици след това водещ автор от New York Times пише статия, озаглавена “маслото се завръща!“. Ключовото послание тук е, че това изследване трябва да бъде разгледано в контекста на цялата налична литература по въпроса. Науката работи основавайки се на сумата от доказателствата, точно затова едно изследване, дори и добре направено, не е показателно за каквото и да е, още повече, ако резултатите му противоречат на мнозинстовото от доказателства.
Белег#6: Твърдения, опровергани от уважавани научни организации
Едни от честите твърдения на псевдонаучни сайтове е, че флуоридизацията е опасна, изкуствените подсладители са вредни, а захарта и протеините причиняват рак. Всички тези твърдения са просто фалшиви новини и неведнъж са били опровергавани от множество научни трудове, цитирани от редица уважавани научни организации.
Белег#7: Списъци с „добри“ и „лоши“ храни
Храните не са добри и лоши сами по-себе си. Проблемът на т.нар. нездравословни храни е чисто количествен. Те съдържат много калории и малко витамини и минерали, а заради това, че са вкусни е лесно да се прекали с тях. Всъщност „нездравословният“ ефект от такива храни идва не заради тяхното присъствие, а заради отсъстивето на храните, от които набавяме важните за здравето хранителни вещества. Затова насаждането на мантрата „добри“ и „лоши“ храни е погрешна и е една от причините за създаване на хранителни разстройства. Точно затова специалистите тук препоръчват да говорим за храните като такива, които трябва да се консумират по-рядко и такива, които трябва да се консумират всеки ден.
Белег#8: Препоръки, завършващи с продажба на продукт
Веднага трябва да ви „присветне“, когато края на статия, която четете, завършва с продажбата на определен продукт/добавка или пък ако всички цитирани източници са от един автор. Попадали ли сте на дерматолог, който препоръчва определени марки козметични продукти? Или на фитнес инструктор, който продава определена марка хранителни добавки? Очевидно тук може да съществува някакъв интерес и е важно да разберете целта на неговите аргументи. Регистрираните диетолози на запад са обвързани с етични кодекси, според които те не трябва да рекламират и/или препоръчат една марка пред друга подобна, освен, ако не могат да обосноват разумни причини. Тук обаче не е така. Рекламата на определени добавки и продукти от специалисти/диетолози и треньори е широко разпространена практика, а в повечето случаи причината, стояща зад препоръчването им, е основно финансова печалба.
Белег#9: Препоръки, базирани на НЕрецензирани изследвания
Най-важните и популярни хранителни съвети съвсем не звучат маркетингово. „Яж повече плодове и зеленчуци и се движи всеки ден“ не са послания, чрез които може да ви се продаде нещо. Науката за хранене обаче не е наука, базирана на „пробиви“ или революция, тя е наука, базирана на еволюция. Точно затова е важно да знаем, че не трябва да вярваме сляпо на препоръки, базирани на нерецензирани изследвания, предварително подбрани такива или изследвания, правени върху животни. Точно заради това препоръките, които ни се предоставят от уважаваните и авторитетни организации, идват от рецензирани изследвания, което потвърждава, че изследванията са добре направени, резултатите са достоверни, а откритията значителни.
Белег#10: Препоръки от изследвания, пренебрегващи различията между отделни индивиди и популации
Резултатите от изследвания, правени върху една група от индивиди, не могат да бъдат екстраполирани към друга група, защото в различните етапи от живота, хората имата различни нужди и проблеми. Екстраполирането на открития за млади здрави мъже към група възрастни хора е непохододящо. По същия начин екстраполирането на резултати от животински изследания към хора е неправилно. Общите препоръки, разработени от специфични изследвания, може да са опасни за някои хора, затова е важно да знаем какви са източниците на тези препоръки.
Това бяха 10-те белега на дезинформацията. Запомнете ги и си ги припомняйте често, за да може следващия път, когато попаднете на фалшива информация, да я разпознаете бързо и така да спестите време (изгубено в четене) и пари (хвърлени по неработещи и потенциално опасни продукти).
Инфографика, обобщаваща статията
📚 Цитирана летература:
- 10 red flags of junk science. Retrieved from healthcentral.nz
- 10 red flags of junk science and bogus diets. Retrieved from sparkpeople.com
- Do you know the 10 red flags of junk science. Retrieved from sensorynutrition.com
