Нормално е да се грижим за себе си и да правим всичко по силите си да опазим тялото си здраво. Това е валидно във всеки един момент, но в настоящата обстановка желанието да направим най-доброто за нас самите и близките ни е особено силно и няма цена, която да ни спре.
За съжаление, все се намират недобросъвестни търговци, които да се възползват от страховете ни. Хора, които опитват да спечелят и от моментаната ситуация чрез напомпани надценки или подвеждащи твърдения. Дали чрез реклама или чрез невинна на пръв поглед препоръка от популярно лице, може и ти да си станал обект на измамно обещание за хапче, което ще подсили имунната ти система.
В този текст ще ти покажем четири от най-популярните добавки за „изграждане на имунитет“, за които не бихме те съветвали да си даваш парите.
Съдържание
1. Ехинацея
Всеки е чувал за ехинацеята. Тя е един от най-популярните билкови продукти, използвани още от индианските племена за лечение на редица заболявания. Известна е и сред европейското население, като още през 1998 година става 10-ата най-популярна билка, продавана в Европа, с годишен оборот от $120 милиона [1] и широко рекламирана като магическа билка – панацея за всички имуно-потискащи болести [2]. Освен за подобряване на имунитета и лекуване на настинки, ехинацеята е известна още и с потискане на възпаления, редуциране на кръвната захар и понижаване на безпокойство, а през началото на 19 век дори е рекламирана и за лечение на рак [3,4].
Редица изследвания откриват, че ехинацеята помага на имунната система да се бори с инфекции и вируси, което пък може да доведе до по-бързо възстановяване [5,6,7]. Обзор от 2007 година върху 14 изследвания открива, че ехинацеята може да намали риска от развиване на настинки с повече от 50% и да съкрати продължителността на боледуване с ден и половина [8].
Много от наличните и добре контролирани изследвания, откриващи ползи, обаче са ограничени в дизайна си и със слабо качество [9]. Един виден пример е ето това критикувано изследване [10], публикувано в журнал по алтернативна медицина без импакт фактор и научно рецензиране, което веднага става източник за създаване на статия в пресата със заглавие “Ехинацеята може да предотврати настинка”.
Мета-анализ, публикуван през 2006 от Кохрейн, проучва съществуващите към този момент конролирани експерименти с добър дизайн и качество и стига до следните изводи [11]:
„Възможно е да съществуват благоприятни ефекти на препарати от ехинацея, използвани за превантивни цели, но те не са регистрирани в независимо повторени, висококачествени рандомизирани контролирани изследвания.“
Втори мета-анализ от Кохрейн, но този път от 2014 година, обхващащ 24 контролирани изследвания с 4631 участници, отново стига до подобни заключения [12]:
„Въпреки че е възможно да съществуват малки ползи от консумацията на продукти, съдържащи ехинацея, не са открити доказателства, че могат да са ефективни по отношение на лекуване на настинки. Резултатите от индивидуални проучвания показват положителни тенденции за съществуване на ползи, но клиничното им значение е под въпрос.„
Мета-анализ от 2016-а отново открива доказателства за ефективност, макар и слаби, които показват, че употребата на ехинацея може да доведе до предотвратяване на повтарящи се респираторни инфекции [13]. Към настоящия момент обаче се счита, че въпреки потенциала някои препарати от ехинацея да са по-ефективни от плацебо за лечение на настинки, доказателствата са малко и неубедителни, а ако съществуват ползи, те най-вероятни са слаби и със съмнително клинично значение [14,15,16,17].
Заради различията в получаваните резултати и огромното разнообразие от използвани продукти заключенията за ефективността и безопасността на изследванията с ехинацея са ограничени и некатегорични, което пък е причина Агенцията по храни и лекарства на САЩ да отказва одобрение на производители за каквито и да е твърдения за здравословни ползи [18,85].
2. Глутамин
Глутаминът е основният енергиен източник на клетките на имунната система (левкоцити, макрофаги), използван и за тяхното размножение [19,20,21]. Левкоцитите обаче не могат да синтезират глутамин самостоятелно, а разчитат на глутамина, осигурен от други тъкани, или на този, приеман чрез храната [22]. Всъщност скоростта на растежа на левкоцитите е най-висока при концентрация на глутамин в кръвта от приблизително 600 umol/L. Това всъщност е нормалната за човек концентрация.
Именно поради тази причина допълнителен прием на глутамин под формата на добавка ще е излишна при здрави хора и ще носи ползи само в периоди, в които синтезът или приемът на глутамин са потиснати или пренасочени към други тъкани както в случаите на критични заболявания като сепсис, изгаряния и тежки контузии [22,23,24,25,26]. Точно в такива ситуации клетките на имунната система имат по-висока нужда от глутамин.
Някои автори предполагат, че тежките и изтощителни физически натоварвания ще са причина за намаление на нивата на глутамин в организма, откъдето произхожда и хипотезата, че допълнителен прием на глутамин в такива случаи ще е ползотворен [27]. По-голямата част от изследванията по въпроса обаче не откриват никакъв ползотворен ефект от поддържането на плазмените (кръвните) нива на глутамин с глутаминови добавки върху различни отговори на имунната система не само след, но и по време упражнения [27].
Въпреки предполагаемото ползотворно действие на глутамина по време на тежки контузии, дори и в тези случаи не винаги се наблюдават ползи от приема на глутамин. Някои изследвания например свързват приема на глутаминови добавки от тежко болни с повишаване на смъртността [28,29,30]. Други пък показват, че нивата на глутамин не намаляват при всички критично болни пациенти (както се очаква), а суплементация с глутамин не води до клинично подобрение (каквото на теория трябва да се случи) [31,32].
Именно заради липсата на достатъчно информация и необходимостта от изясняване на ползите от суплементация на глутамин при критично болни пациенти, е необходимо провеждане на още изследвания, но с по-добър дизайн [33,34].
В крайна сметка няма силни доказателства, че употребата на глутамин при здрави хора може да доведе до категорични ползи по отношение на имунната система на човек, а нуждите от глутамин при здрави хора е много вероятно да бъдат покривани чрез храната и естественото производство от човешкия организъм [35,36].
3. Чесън
Употребата на чесън от хората датира от няколко хиляди години. Родом от централна Азия, той се използва като традиционна добавка в целия свят [37]. Въпреки това през цялата древна история, неговата употреба е била свързана основно със здравословните му и лечебни свойства [38,39]. Използването му е добре документирано в големи цивилизации, включително египтяни, вавилонци, гърци, римляни и китайци [40]. Дори и Хипократ, бащата на модерната медицина, използвал често чесън за лечение на редица състояния [41].
Редица са изследванията, които показват способност на чесъна да се бори с инфекции [42], настинки [43,44], грип [45], високо кръвно налягане [46,47,48,49], холестерол [50,51,52,53,54], да подобрява спортната производителност [55,56] и здравето на костите [57,58,59], като някои го свързват с подобряване на състояния като алцхаймер, сърдечно-съдови заболявания [60] и дори и повишаване продължителността на живот [61,62].
Не на това мнение са големите систематични обзори, претеглящи качеството на наличните доказателства. Един такъв обзор от 2014 година, проучващ потенциалният терапевтичен ефект на чесъна и неговите съставки, стига до следното заключение [63]:
„Изглежда, че твърденията за ефективност на чесъна при обикновена настинка са основани до голяма степен на доказателства с ниско качество. Въпреки че са проведени много изследвания върху чесъна и неговите производни, точният му биологичен механизъм все още остава да бъде изяснен.”
Авторите допълват:
„Необходими са допълнителни проучвания за изясняване на патофизиологичните механизми на действие на чесъна, както и на неговата ефикасност и безопасност при лечение на различни заболявания.“
Друг систематичен обзор от Кохрейн стига също да подобни заключения [64]:
“Няма достатъчно клинични доказателства за ефектите на чесъна при предотвратяване или лечение на обикновена настинка. Едно проучване предполага, че чесънът може да предотврати появата на обикновената настинка, но са необходими още изследвания, за да се потвърдят тези открития. Изглежда, че твърденията за ефективност произхождат до голяма степен от доказателства с лошо качество.”
Още един систематичен обзор на научната литература отново стигат до заключението, че няма достатъчно доказателства с високо качество, които да потвърждават твърденията, че чесъна може да лекува настинка [65].
Подобно е положението и за другите приписвани на чесъна ползи [66]. Мета-анализ от 2016 година не открива ефект от консумацията на чесън върху кръвните нива на един от маркерите за атеросклероза – липопротеин (а) [67]. Два други мета-анализа показват, че няма достатъчно доказателства (както и че наличните са слаби), за да се определи дали чесъна предоставя някакво терапевтично предимство в сравнение с плацебото по отношение на редуциране на риска на сърдечно съдова смъртност при пациенти, диагностицирани с високо кръвно [68,69,70].
От дотук написаното можеш да направиш извод, че не трябва да основаваш мнението си на случайно срещнати в интернет научни изследвания, показващи положителни резултати. Науката работи, основавайки се само на сумата от най-качествените доказателства, а когато няма такива, не можем да вадим категорични заключения.
Докато не се появят такива за чесъна, по-разумното решение ще е да не пръскаш пари за добавки, очаквайки магически ползи. Това, разбира се, не ти пречи да хапваш чесън, ако ти харесва.
4. Пробиотици
Пробиотиците са живи организми, промотирани с огромно разнообразие от здравословни ползи, като най-често споменаваните са за подобряване и възстановяване на чревната флора [71].
Все по-често биват рекламирани и като “активатори на имунната система” [72,73,74], а някои изследвания показват и ползи в това отношение [75,76].
Като цяло обаче има малко доказателства, че пробиотиците притежават здравословните ползи, за които се рекламират [77]. Още много малко е ясно и по отношение на тяхната дългосрочна безопасност [78]. Обзор от 2014-а върху изследвания, проучващи превенцията и лечението на настинка с различни добавки, не открива доказателства с високо качество, че пробиотиците могат да са ефективни в лекуването на настинката [65,86].
Всъщност що се отнася до повечето твърдения за здравословни ползи, свързани с пробиотиците, съществуват само предварителни (некатегорични) доказателства [80]. Дори и по отношение на най-изследваните пробиотични щамове, малко от тях са достатъчно проучвани в клинични изследвания, за да си гарантират одобрение на твърденията за здравословни ползи от регулаторните агенции. Точно затова към днешна дата всички заявки от производители на хранителни добавки към Европейския орган за контрол на храните за твърдения за здравословни ползи на пробиотични продукти са отхвърлени [81]. Някои експерти като цяло са скептично настроени към ефикасността на различните пробиотични щамове и смятат, че не при всички лица ще се наблюдават ползи, като при някои даже има доказателства, че може да има и негативни ефекти [82,83,84].
Изводи
- Не вярвай сляпо на статии, промотиращи хранителни добавки, особено ако липсват цитирани източници
- Не вярвай сляпо на информация, предоставяна от производители на хранителни добавки
- Не вярвай сляпо и не основавай мението си на случайно срещнати или цитрани в някоя статия единични изследвания
- Ако искаш да изградиш обективно мнение за дадена добавка, търси становищата на експертни организации и научни институци и/или резултатите от систематичните обзори и мета-анализи, обхващащи най-качествените изследвания по дадена тема
- Ако не искаш да губиш пари, не купувай добавки, за които няма силни доказателства за ефективност
Благодарим ти, че отдели време да прочетеш написаното в тази статия. Ако ти е допаднало, сподели го с познати. Следи ни и в социалните мрежи за още полезна информация от света на храненето и тренировките.