Потребителско изследване на протеинови барове – Strong by Science 2018

Публикувано на 24 ян., 2020
Прочитания 6485

Чудиш ли се какво има в храната ти? Случвало ли ти се е някои етикети да звучат твърде добре, за да повярваш, че са истински, или пък цената да е подозрително ниска? Е, на нас и наши клиенти също ни се случва да се усъмним.

За да предприемем крачка в посока по-добра информираност, преди година и половина направихме едно потребителско изследване, в което пуснахме за изследване някои от популярните видове марки на протеинови вафли (барове). Инициатор на изследването бяха именно наши клиенти, които искаха да проверим дали протеиновото съдържанието на определени барове, които някои от нас консумират почти ежедневно, съответства на обявеното на етикета от производителите. Парите, които събрахме заедно, бяха достатъчни за изследване на съдържанието не само на протеини, но и на мазнини и въглехидрати на 5 различни протеинови бара (резултатите на един от баровете не са показани). 

Ето какво изследвахме: 

  • MyProtein Brownie (Chocolate)
  • Roobar high protein (Choc Chip & Vanilla Protein)
  • Fit Spo Crunchy (Chocolate Brownie)
  • Bounty Protein bar

Резултатите по отношение на протеиновото съдържание се оказа доста добри, като всъщност два от баровете показаха по-високо протеиново съдържание от обявеното на етикета. При Roobar изследването показа близо 2 г протеин повече от обявеното, а при Fit Spo Crunchy близо 7 г повече от обявеното. 

По отношение на съдържанието на въглехидрати резултатите показаха, че най-голямата разлика е при Roobar-a, при което измереното съдържание се оказа с близо 6 г повече (5.83 г) от обявеното. Bounty-то пък регистрира близо 5 г повече (4.65), а Fit Spo Crunchy близо 3 г по-малко от обявеното (2.73 г). MyProtein също регистрираха повече въглехидрати от обявеното, но само със 1.6 г. 

При съдържанието на мазнини разликите се оказаха най-малки. При Roobar, Fit Spo crunchy и MyProtein Brownie разликите бяха под 1 г, а при Bounty Protein съдържанието на мазнини се оказа 2.3 г под обявеното от производителя. 

Можем ли да си направим някакви генерални изводи от това изследване? 

От потребителско изследване е трудно да направим каквито и да било генерални изводи за даден бранд или продукт, не само заради неформалността му, но и заради това, че извадката (броя тествани продукти) е много малка. 

Все пак резултатите от едно такова изследване могат да послужат като един силен сигнал за съществуваща нередност, който да бъде основание за по-обстойна проверка от съответния регулаторен орган (в нашия случай БАБХ). Едни потенциално негативни резултати могат да ни дадат и солидно основание за съмнение в добросъвестността на производителите. 

А ако резултатите са добри, можем ли да кажем, че марката е ок?  

Едно изследване и то само на един продукт е недостатъчно, че да заключим, че всички продукти на дадена марка отговарят на съдържанието си. Toва е още по-валидно, особено когато изследването е направено с метод, с който не може да се определи реалния вид на макронутриентите (въглехидрати, мазнини и протеини). 

Какво означава това? В нашия случай ние знаем само какво е процентното съдържание на протеини, въглехидрати и мазнини, но не и техния тип. Не знаем какъв тип протеини и мазнини са използвали производителите. Възможно е на пръв поглед нашите протеинови вафли да отговарят на съдържанието си, но всъщност използваните протеини да не са суроватъчни, а растителни, а част от мазнините да са трансмазнини. 

А можем ли да направим по-подробни изследвания на протеиновото съдържание? 

Баровете, които изследвахме ние, са тествани по т.нар. “Келдал” метод, според който количеството протеин в дадена добавка се изследва на база на неговото азотно съдържание [1]. С други думи, можем да разберем колко протеин има в дадена добавка, но не и неговия вид. Според обявения от производителите той трябва да бъде предимно суроватъчен, но няма как да разберем, използвайки този метод. Това означава, че ако протеина в тези барове е растителен, резултатите ще бъдат абсолютно същите. 

“Келдал” методът измерва количеството протеин в дадена добавка на база на нейното азотно съдържание

Метод, чрез който можем да проверим типа протеин в дадена добавка, е тестване на аминокиселинния профил. С този метод се откриват типа на аминокиселини, използвани в различните добавки и така може да се улови неговия тип. За съжаление обаче в България няма лаборатория и място, където може да се направи такава проверка, а цената на такава услуга на запад е от порядъка на няколкостотин долара. 

Има ли основания за притеснение, ако не знаем типа на протеина? 

По закон добавките се регулират като храни, което означава, че се приемат за безопасни, докато някой не докаже обратното. Качеството им (съдържанието) се проверява само по документи, а след въвеждането им на пазара няма практика добавките да бъдат проверявани за несъответствия. Постоянна практика е в световен мащаб да се хващат некоректни производители, чиито продукти не отговарят на обявеното съдържание [2,3,4,5,6].

Точно затова винаги трябва да се има едно наум, че ако дадена добавка отговаря на съдържание спрямо етикета си (изследвана по “Келдал” метода), то това съвсем не означава, че тази добавка съдържа вида протеин, който е обявен на етикета. Всъщност в световен мащаб неведнъж големи марки на хранителни добавки са били улавяни, че използват т.нар. “protein spiking”, наричан още “nitrogen spiking” или “amino spiking”. “Protein spiking” е хитър трик/техника, която позволява на компаниите на хранителни добавки да слагат по-малко протеин в сравнение с това, което е обявено на етикета, без всъщност да бъдат хванати. Това става като в добавката се добавят евтини аминокиселини като глицин, таурин и аланин, които увеличават азотното съдържание (измерено от методи като “Келдал”), а всъщност съдържанието на истински протеин и/или незаменими аминокиселини е занижено или пък липсва. По този начин компаниите “смъкват” производствената цена и увеличават значително печалбите от продукта, а ние, потребителите, не получаваме това, за което плащаме.

Какво е решението в такъв случай? 

Да проверяваме добавките, които консумираме, в сайтовете на независими компании като Labdoor, ConsumerLab и SupplementLabTest, които се занимават с тестване на хранителни добавки с цел проверка на реалното съдържание и съответствието му с обявеното от производителя. Към настоящия момент те са единствените ни гаранти за качество. 

Labdoor, ConsumerLab и SupplementLabTest са едни от най-популярните независими компании за тестване на хранителни добавки

Labdoor например са анализирали съдържанието на топ 81 от най-продаваните протеини в САЩ, а резултатите им показват, че в 52% от изследваните продукта се съдържат свободни аминокиселини, които показват положителни резултати по отношение на “protein spiking” [7]. Най-често използваната аминокиселина е била аспарагиновата киселина (намерена в 15 от 81 продукта), после аланин (11 от 81), глицин (8 от 81), таурин (8 от 82) и левцин (7/82). Хистидин, глутамин, аланин, цистеин и таурин са били най-високорисковите аминокиселини с най-масово количествено присъствие в изследваните проби. Всички тези аминокиселини (без левцина) са евтини и нашият организъм може да ги синтезира (заменими). При 16 от изследваните протеини на Labdoor например е имало несъответствие и в общото протеиново съдържание с повече от 15%, а в 5 от тези 16 протеина несъответствието е било поне 40%. 

Освен за “protein spiking” Labdoor анализите включват измерване на нивата на мазнини, захари, холестерол, калций, натрий, олово, кадмий, арсен и живак.

Изводи

Следи сайтовете на компании като Labdoor, ConsumerLab и SupplementsLabTest и избягвай да купуваш марки, които не са тествани за качество, тъй практиката показва, че не трябва да се доверяваме сляпо на производителите на хранителни добавки. Доказателство за това са десетките уловени големи производители, не само от компании като Labdoor, но и от редица потребителски и научни изследвания. 

Labdoor тестват различни гами хранителни добавки за съответствие с обявеното от производителя

 

Сподели статията с онези, на която темата би допаднала. Разгледай и останалите ни текстове на тема тренировки и хранене в секция Блог в сайта ни.

  • Последни статии
Kostadin Zashev
Kostadin Zashev Administrator
Костадин Зашев е сертифициран персонален треньор и консултант по хранене от трите най-престижни организации за обучение на персонални треньори в света – Националната академия по спортна медицина на САЩ. Има над десетгодишен стаж в областта на спорта и проведени повече от 18 000 тренировки с клиенти. По образование Костадин е инженер с докторска степен по ядрена енергетика, а близкият контакт с науката му показва колко вреди могат да бъдат нанесени, когато истината и фактите се сбъркат или заместят от мненията, интуицията и „личния“ опит. Сблъсква се с много различни проблеми, за чието разрешаване разчита основно на подходи, които са с научно доказана ефективност за здравето и качеството на живот.