Причинява ли червеното месо рак е един от най-обсъжданите въпроси в света на фитнеса и храненето. Докато привържениците на вегетарианския начин на хранене твърдят, че консумацията на всякакво месо води до рак, месоядните се кълнат в неговите ползи.

Каква е истината обаче, какво е становището на авторитетните организации и какво казват научните изследвания по въпроса? Преди да отговорим на тези въпроси ще трябва да дефинираме кое е червено и кое преработено месо. 

Кое месо е червено и кое преработено?

Според Световната здравна организация за червено месо се смята всяко месо от бозайници като говеждо, телешко, свинско, агнешко, овче, конско и козе. Преработено месо пък е всяко месо, обработено чрез осоляване, втвърдяване, ферментация, пушене или други процеси за подобряване на вкуса или подобряване на консервирането. Повечето преработени меса съдържат свинско или говеждо месо, но преработените меса могат да съдържат и други червени меса, птици, карантии или месни субпродукти. Примери за преработено месо са кренвирши, шунка, колбаси, осолено говеждо месо, консерви от месо и месни продукти [1].

 

Причиняват ли червеното и преработеното месо рак?

През 2015 година експертна комисия на Международната организация по изследване на рак, част от Световната здравна организация, състояща се от 22-ма учени от 10 различни държави, разглежда 800 различни изследвания, проучващи връзката между рака и консумацията на месо. Заключенията, които прави експертната комисия, са [2]:

–          Честата консумацията на червено месо вероятно увеличава риска от рак на дебелото черво

–          Честата консумацията на преработено месо увеличава риска от рак на дебелото черво

Експертната комисия класифицира червеното месо като вероятно канцерогенно (група 2А). Тази класификация се основава на ограничени доказателства от епидемиологични и механистични изследвания, които показват положителна връзка между консумацията на червено месо и рак на дебелото черво. Преработеното месо обаче е класифицирано като канцерогенно (група 1). Тази категория се използва, когато има достатъчно доказателства за канцерогенност. С други думи, според СЗО има убедителни доказателства от епидемиологични проучвания, че консумацията на преработено месо причинява рак [1].

След класифицирането от СЗО на месото като канцерогенно и вероятно канцерогенно през 2015 г, световната преса гръмна със стресиращи заглавия от типа „Беконът и хотдогът причиняват рак“.

А вярно ли е, че и цигарите са в същата група на канцерогени?

Да, цигарите се намират в същата категория (група 1) на доказани причинители на рак. Тази категория се използва, когато има достатъчно доказателства за канцерогенност при хората. Оценката обикновено се базира на епидемиологични (обсервационни) изследвания [3]. Други агенти, за които има силни доказателства, че причиняват рак, включени в група 1, са рентгеновите и гама лъчи, плутоний, азбест, арсен, групата на алфатоксините и алкохола [4].

Това обаче не означава, че всичките те са еднакво опасни. Всъщност според СЗО тази класификация описва силата на научните доказателства за причинителя на рак без да показва нивото на риска.

 

Можем ли да измерим нивото на риска от консумацията на червено и преработено месо?

Анализът на данните от СЗО показва, че на всеки 50 грама порция преработено месо, консумирано дневно, увеличението на риска от рак на дебелото черво нараства с 18%. Рискът от рак, свързан с консумацията на червено месо, е по-труден за оценка, тъй като доказателствата, че червеното месо причинява рак, не са толкова силни. Ако обаче се окаже, че връзката на червено месо и рак е причинно-следствена, рискът може да нарасне със 17% за всеки 100 грама червено месо, консумирани дневно [1,5].  

А коя е причината консумацията на месо да води до увеличение на риска от рак?

Месото съдържа химикали, образувани при готвенето. Счита се, че готвенето на високи температури води до образуването на канцерогенни химикали, наречени хетероциклични ароматни амини, генерирани в резултат от директен контакт на месото с огън или гореща повърхност. Канцерогенните химикали, формирани при преработката на месото пък, включват нитратни съставки и полициклични ароматични хидрокарбони. Някои от тези химикали са известни или предполагаеми канцерогени, но въпреки това още не е напълно ясна връзката между рак и консумацията на червено и преработено месо.

А има ли безопасно количество месо, което може да се консумира без увеличение на риска от рак?

Рискът от рак се увеличава с консумираното количество месо, но наличните данни според доклада на СЗО не позволяват да се направи оценка за съществуването на безопасно количество. Няма данни, на основата на които да се направят заключения за риска при хора от различни групи (деца, възрастни и хора, болни от рак на дебелото черво).

Все пак препоръките на редица експертни организации като Cancer Council са, че за редуциране на риска от рак е препоръчително да не се консумира повече от 1 порция червено месо (около 100 г сурово или 70 г сготвено) на ден или 2 порции 3-4 пъти в седмицата. Консумацията на преработеното месо пък трябва да е колкото се може по-ниска [5].

Но всичко това звучи потресаващо! Наистина ли е вярно?

Клари Бас, изпълнителен директор на една от най-големите организации за защита на правата на животните – Humane Society UK, казва

„Когато най-авторитетната в света здравна организация обяви, че бекона и шунката са канцерогенни, е време потребителите и здравните министри да слушат“ [6].

Според много експерти тези данни подкрепят една повратна точка в глобалния начин на хранене и не можем да си позволим да продължим да вредим на здравето си, на околната среда и животните.

Да, написаното звучи много стряскащо, особено на фона на експертността и авторитетността на Световната здравна организация, както и на фона на огромния брой налични изследвания, на основата на които са направени тези заключения. 

Защо обаче не трябва да бързаме със заключенията?

В забележителен обрат международна група от учени проведе най-голямата серия от анализи, правени някога за връзката между месото и рака [7]. А резултатите поставиха под въпрос дългогодишните препоръки на здравните организации да ядем по-малко месо. Резултатите от поредицата от изследвания показаха, че съветите на здравните организации, които са основа на почти всички хранителни препоръки, не са подкрепени от силни научни доказателства. Това, разбира се, предизвика силни противоречия в научния свят. Докато десетки учени в областта на храненето заклеймиха тези резултати, други пък заявиха, че са илюстрация на разклатения и неубедителен характер на доказателствата, стоящи зад досегашните препоръки на здравните организации [8].

Какво показват новите проучвания?

В продължение на 3 години 14 учени от 7 държави провеждат няколко мащабни изследвания, които публикуват в Annals of Internal Medicine на 30 септември 2019 г [7]. Групата от учени, провела тези изследвания, се описват като NutriRECS – независима група с експертиза в областта на клиничното, хранителното и общественото здраве. В обобщение на резултатите авторите стигат до заключението, че настоящите препоръки да се консумира по-малко червено и преработено месо не са подкрепени от сериозни доказателства. Основавайки се на анализите си те правят нови препоръки, които гласят, че не е необходимо възрастни хора (>18 години) да следят или ограничават консумацията на червено и преработено месо.

Учените извършват 4 паралелни систематични обзора (3 от тях са и мета-анализи), фокусирани върху контролирани и епидемиологични изследвания за възможното влияние на червеното и преработено месо върху риска от сърдечно-съдови заболявания и рак. Провеждат и 5-и систематичен обзор, проучващ предпочитанията на хората.

Обзорът върху контролирани експерименти, обхващащ 12 проучвания с 54 000 участници, стига до изводите, че консумацията на червено месо има „малък или никакъв“ ефект върху риска от сърдечно-съдови заболявания и рак, основавайки се на доказателства с „ниска“ до „много ниска“ сигурност.

Заключенията на 3-те мета-анализа, включващи повече от 4 милиона души, пък показали, че намаляване на консумацията на червено месо води до „много малко намаление“ в смъртността от сърдечно-съдови заболявания (4 случая по-малко на 1000), диабет тип 2 (6 случая по-малко на 1000) и смъртност от рак (7 случая по-малко на 1000).

Тези 3 мета-анализа открили подобни резултати и по отношение на преработеното месо –  много малко намаление в смъртността от сърдечно-съдови заболявания (4 случая по-малко на 1000), диабет тип 2 (12 случая по-малко на 1000) и смъртност от рак (8 случая по-малко на 1000), като доказателствата отново са с „ниско“ до „много ниско“ качество.

С други думи, резултатите от мащабните обзори на наличните доказателства показват, че ако въобще има здравословни ползи от намаляването на червеното и преработено месо, то те са в най-добрия случай малки. Всъщност излиза, че предимствата от редуцирането на месото са толкова слаби, че могат да бъдат установени само при разглеждане на огромни популации от хора и не са достатъчни за препоръки към отделния човек.

Критики към новите изследвания

Критиките към новите изследвания не закъсняват. Те са множество и идват от реномирани учени и специалисти. В това число влизат експерти от Американската кардиологична асоциация, Американското общество за изследване на рак, Харвардския университет и Лекарският комитет по отговорнa медицина. 

Част от тези учени пускат писмо до главния редактор на научния журнал, в което са публикувани обзорите, с молба за превантивно оттегляне „в очакване на по-нататъшен преглед“. В писмото им се твърди, че доказателствата с ниска степен на сигурност „по никакъв начин не са логична или дори рационална основа за правене на препоръки“. Дори и един от авторите, помогнал с един от мета-анализите, се е подписал на това писмо. Молбата обаче е отказана от редакторите на списанието със следния коментар [7].

„Тази кампания за оттегляне на изследвания още преди публикуването им не е подходящият начин за провеждане на научна дискусия. Хората, участващи във въпросната кампания, са учени и трябва да знаят още по-добре това.“

В друго опровержение на тези нови анализи, Департаментът по хранене в Harvard School of Public Health, излиза със становище, гласящо, че е „безпрецедентно как престижно медицинско списание като Annals ще публикува препоръки за хранене от самоназначил се комитет.“ В становището си допълват още: „Едно е да се публикува проучване, което оспорва съществуващата парадигма, но съвсем друго да се публикуват противоречиви насоки, които противоречат на доказателствата“ [9].

В друго становище пък учени от Харвард предупреждават, че тези заключения „ще навредят на доверието на обществото в научните изследвания“ и че „проучванията за хранене не трябва да се придържат към същите тежки стандарти като проучванията за експериментални лекарства“ [10].

Американският институт за изследване на рака, заедно с редица други международни здравни организации, включително Американското дружество за превантивна онкология и Световния фонд за изследване на рака, също публикуваха становище, с което настояват обществеността да отхвърли това ръководство и да продължи да ограничава червеното и преработено месо [11].

Критиката към новите проучвания идва от множество авторитетни учени и организации и започва още преди тяхното публикуване.

Валидна ли е критиката към новите изследвания?

Много експерти са на мнение, че тези критики могат да се отнесат за почти всички подобни епидемиологични изследвания, тъй като тези изследвания по природа са с изключително ниска доказателствена стойност [15]. От тази гледна точка изглежда, че критиката е неоправдана. Всъщност фактът, че различни специалисти могат да анализират една и съща информация и да стигнат до съвсем различни заключения може да означава, че сигналът, уловен в тези изследвания, е твърде малък и е изключително трудно да се извадят силни заключения.  

Всъщност една от критиките към тези нови изследвания, която изглежда доста валидна, е че групата от учени, провели анализите, представлява на практика самоназначил се комитет от експерти, който си позволява да издава хранителни  препоръки към широката общественост. Това е доста необичайно в медицинските и научните среди, особено в спорна сфера като тази [15]. 

Според някои специалисти, въпреки че част от критиката към новото изследване е доста уместна, получените резултати, основани на силата на доказателствата, с които разполагаме, изглеждат доста логични. 

Какво казват авторите на новите проучвания?

Мнението на част от авторите на новите проучвания е, че областта на изследванията, свързани с храненето, е наситена от епидемиологични (обсервационни) изследвания, в които не са извършени подходящи анализи на данните и са съпроводени с най-вероятно грешни заключения. Тези изследвания са ограничени в това да открият и адресират потенциални проблеми, свързани с данните, което повдига сериозни съмнения относно спазването на стандартите за надеждност [12].

Според един от авторите на новите изследвания – д-р Джонстън, професор по епидемиология в Изследователския университет в Нова Скотия, предприетият подход е много различен от предишните. Д-р Джонстън обяснява, че техният подход е насочен по-скоро към индивида, отколкото към обществото. В едно свое интервю д-р Джонстън заявява [8]:

„Вярваме, че хората трябва да бъдат напълно информирани, когато вземат решения, свързани със здравето си. [..] Много от препоръките, разпространявани досега, нямат оценка на сигурността на доказателствата или ако имат, те често са ненадеждни“

Според него е лесно да се предвиди острата реакция на редица експерти срещу изследването. Особено на тези, които многократно са заявявали позиции не само публично, но и в литературата, че месото причинява рак. И сега, когато видят доказателства, противоречащи на това, е нормално да има силни реакции. „Това е в човешката природа“, казва авторът.

В уводна статия, публикувана заедно с изследването, д-р Аарън Каръл и д-р Тифани Дохърти от департамента по Педиатрия на университета в Индиана, обобщават, че препоръките от изследването за продължаване консумацията на червено и преработено месо „със сигурност са противоречиви, но са базирани на възможно най-изчерпателния обзор на наличните доказателства към днешна дата“ [12].

Те допълнително подчертават, че „точно заради изчерпателността на обзора, онези, които се стремят да го оспорят, ще бъдат силно затруднени да намерят подходящи доказателства, с които да изградят аргумент“.

Авторите отбелязват още, че продължаващото всяване на страх към месото е лошо и безмислено.

„Наситихме пазара с предупреждения за опасностите от червеното месо. Трудно ще се намери някой, който не знае как експертите смятат, че всички трябва да ядем по-малко месо.“

Според придружаващата редакция на изследването, намаляване на консумацията на месо може да дойде по-скоро от притесненията за хуманното отношение към животните и отражението върху околната среда, отколкото изменението на нагласите относно дългосрочните рискове за здравето [13].

Според авторите на новите проучвания, това не са просто поредните проучвания за червено и преработено месо, а серия от висококачествени систематични прегледи, водещи до далеч по-прозрачни, силни и надеждни препоръки [14].

Но изводите от доклада на СЗО са базирани на повече от 800 изследвания, а новите проучвания разглеждат значително по-малък брой! 

Всъщност работната група на Международната агенция за изследване на рак (МАИР), част от СЗО, разглежда 800 епидемиологични (обсервационни) изследвания, проучващи връзката между различни видове рак и консумацията на червено и преработено месо. От тези 800 изследвания 150 са разгледаните за оценка на връзката между консумацията на месо и рак на дебелото черво, като становището за връзката между червеното месо и рак се основава на обзора на само 14 изследвания. Становището за връзката между преработеното месо и рак пък се основава на обзора на само 18 изследвания. Според доклада на МАИР положителна асоциация се открива в 7 от 14-те изследвания за връзката между рак и червено месо и в 12 от 18-те изследвания за връзка между преработено месо и рак [39]. 

Представената количествена връзка пък се основава на ето този мета-анализ от 2011 г, който обобщава резултатите от само 10 изследвания. Учените, провели мета-анализа, стигат до заключението, че консумацията на 50 грама преработено месо дневно се свързва с увеличение в риска от рак на дебелото черво с 18%, а консумацията на 100 грама червено месо дневно се свързва с увеличение на риска от рак на дебелото черво със 17% [40].  

СЗО разглежда 800 изследвания, но базира оценката си на резултатите от само 14 изследвания за червеното месо и 18 изследвания за преработеното месо. 

Защо наличните изследвания не са достатъчни за категорично заключение?

Изследванията, които показват връзка между месото и рака, са обсервационни. Това са вид епидемиологични изследвания, които не са способни да откриват причинно-следствена връзка, a показват само корелационна зависимост. Повечето от тези изследвания събират информация чрез въпросници, в които участниците самодекларират консумираната от тях храна, а актуализиране на промяна в хранителните навици във времето е рядкост [37]. Част от възможните причини, които повлияват крайните резултати за връзка между консумацията на месо и рак в епидемиологичните изследвания, са [43,44]: 

1. Нисък прием на плодове и зеленчуци, пълнозърнести продукти и ядки
2. Висок % телесни мазнини
3. Голяма обиколка на талията
4. Висок индекс на телесна маса
5. Пушенето
6. Липса на физическа активност
7. Повече алкохол

Защо тези причини могат да повлияят на крайните резултати? Защото много проучвания показват, че хората, които консумират повече месо, е по-вероятно да имат и по-нездравословни навици [45]. Ако например физическата активност при тях е по-малко, имат по-голям % мазнини, повече стрес, пият повече алкохол или пък пушат повече цигари, това може да повлияе на резултатите от тези изследвания, увеличавайки случаите на рак [13]. Това може да ни заблуди, че месото, консумирано от тези хора, е причина за увеличините случаи на рак, а в същото време, основните причини да се крият в гореспоменатите фактори. Точно затова такива изследвания се използват за генериране на хипотези и правене на асоциации, а не откриване на причини [11]. И точно заради факта, че редица смущаващи променливи могат да повлияят на резултатите, епидемиологичните/обсервационни изследвания не могат да откриват причинно-следствени връзки и нямат силна доказателствена стойност. Причинно-следствени връзки се доказват в рандомизираните контролирани експерименти.

Допълнително на това, основна критика, която често се отправя към СЗО, е че съветите ѝ, определящи месото като причина за хронични заболявания, са основани на селективно избрани изследвания. Редица други обсервационни изследвания не откриват връзка между смъртността, негативните за здравето последствия и консумацията на месо [45]. Пример за факт, който обикновено се игнорира, e и че първите хора, които са се хранили почти изцяло с месо (85% от калориите им са идвали от месо), не са страдали от сърдечно-съдови и метаболитни заболявания. За сравнение средностатистическият американeц набавя само около 30% от калориите си от животински продукти. Отгоре на всичко консумацията на месо на глава от населението на САЩ през последните 10 години намалява, но въпреки това заболявания като диабет тип 2 продължават да се увеличават.

Има ли контролирани експерименти, които да изследват връзката между консумацията на червено месо и рак?

Съществуват, но са малко. Всъщност 12 такива контролирани експеримента са обобщени в един от мета-анализите, обсъждани по-горе, който показва малки или никакви ползи от намалението на червеното и преработено месо.

Един от малкото контролирани експерименти (но най-големия, с който разполагаме), проучващи начина на хранене и риска от рак на дебелото черво, е Women’s Health Initiative Randomized Controlled Dietary Modification Trial, извършен върху 48 825 жени на възраст между 50 и 79 години, събрани от 40 медицински центъра в САЩ. Жените са били разделени на две групи, като при едната са били направени промени в хранителния режим, а при другата – не. Целта на промените в начина на хранене е била да се намали консумацията на мазнини (включително и от месо), да се увеличи консумацията на зеленчуци и плодове и да се увеличат порциите на зърнени храни, докато друга група продължила да се храни по същия начин. Учените проследили случаите на рак на дебелото черво цели 8 години след това, като не са открити доказателства за намаляване на риска от рак в изследвания период въпреки намалената консумация на месо [36].

Другият голям контролиран експеримент, с който разполагаме, се нарича Polyp Prevention Trial. Той тества хипотезата, че промяна в храненето може да потисне развитието на рецидивиращи колоктерални аденоми, които са прекурсори на повечето големи случаи на рак на дебелото черво [38]. 

В изследването участват 2079 мъже и жени на възраст над 35 години, които имат един или повече хистологично потвърдени колоректални аденоми, премахнати в рамките на 6 месеца преди вербуването им в изследването. Участниците се разделят на две групи, като едната започва бедна на мазнини диета (включително червено и преработено месо) и богата на фибри, плодове и зеленчуци, а участниците в другата група продължават да спазват обичайния си начин на хранене. Изследването продължава цели 4 години, като на участниците е направена колоноскопия на първата и четвъртата година. Резултатите от изследването показват, че честотата на рецидивите на големите и напреднали аденоми не се различава значително между двете групи, което кара учените да заключат, че бедната на мазнини и богата на фибри, зеленчуци и плодове диета не повлиява риска от рецидив на колоктерални аденоми  [9,16]. 

Резултатите от наличните контролирани експерименти показват, че няма връзка между консумацията на месо и рак на дебелото черво.

Защо няма повече контролирани експерименти?

Според някои оценки само 5% от изследванията за хранене са контролирани рандомизирани изследвания с високо качество. Рандомизираните контролираните експерименти с контролна група могат да открият причинно-следствена връзка, но създаването на такива експерименти е много трудно и скъпо. Ако има група, която да яде по-малко червено месо, липсата на месо неизменно ще бъде заменена с нещо друго. Така става трудно откриването дали евентуалният резултат се дължи на по-малкото месо или на храните, които са заместили месото. В този случай няма как да се контролира и плацебо ефектът. Всъщност това са част от причините, поради които контролираните експерименти са толкова редки в областта на храненето и поради които разчитаме на повече обсервационни изследвания [9].

А как знаем, че цигарите причиняват рак, щом доказателствата идват отново от епидемиологични (обсервационни) изследвания?

Обсервационните изследвания не откриват причинно-следствена връзка, а корелация (зависимост). Това създава хипотези, които да се тестват в контролирани експерименти, които имат силата да открият причинност [45]. Когато обаче няма възможност за провеждане на такива експерименти, обсервационните изследвания могат да бъдат използвани за откриване на причинно-следствена връзка. С други думи, намерена зависимост в обсервационни изследвания може да се счита като причинно-следствена, ако отговаря на определени критерии, известни още като критерии на Хил за причинно-следствена връзка. Един от най-важните критерии в това отношение е силата на връзката (зависимостта). Според някои учени при адекватно направени проучвания можем да сме сигурни само за големи относителни рискове (много над 2), а при относителни рискове много под 2 (какъвто е случаят с месото), просто няма как да разграничим пристрастия и объркване от причинност [41,42,43,45]. 

При цигарите увеличението на относителния риск (силата на връзката), която се открива в епидемиологичните изследвания, е между 15 и 30 пъти (или между 1400% и 2900%), а не 1.18 (18%), както е при месото [23]. Заради огромното увеличение на относителния риск, съчетано с консистентността на получаваните резултати при различни популации от хора, днес знаем, че цигарите със сигурност причиняват рак. С други думи, слабите връзки, при които риска е под 2 (т.е. под 100%), не са достатъчни, за да правим генерални заключения, още повече, че в случая с месото не са покрити и някои от другите критерии за причинност [45].

 

Има ли други изследвания, които да подкрепят резултатите от новите проучвания?

Да! Голямо германско изследване върху 15950 човека проучва връзката между приема на месо във връзка с колоктералните полипи като участниците се подлагат на скринингова колоноскопия, а резултатите от изследването показват, че „няма значими асоциации между приема на червено и преработено месо и разпространението на каквито и да е аденоми (това са доброкачествени тумори на ректума)“ [35]. 

Систематичен обзор от 2010 г на 35 епидемиологични проучвания, проучващи връзката между червеното месо и рака, стига до следното заключение [26]:

“В съвкупност асоциациите между консумацията на червено месо и рака на дебелото черво обикновено са слаби по големина, като повечето относителни рискове са под 1.50 и не са статистически значими, а и липсва ясна дозово-пропорционална зависимост. Поради тези фактори наличните в момента епидемиологични доказателства не са достатъчни, за да подкрепят независимата положителна връзка между консумацията на червено месо и колоректалния рак.“

Друг мета-анализ от 2011 г върху 34 епидемиологични проучвания заключава [31]:

“Наличните епидемиологични данни не са достатъчни, за да подкрепят независима и недвусмислена положителна връзка между приема на червено месо и рак на дебелото черво. Този извод се основава на обобщени асоциации, които са слаби по големина, вариращи в различните изследвания и характеризиращи се с непоследователност в резултатите при различните изследвани групи, като е вероятното и допълнително повлияване на резултатите от други „смущаващи“ фактори от храненето и начина на живот.“

Друг мета-анализ от 2015 г, който прави количествено актуализиране на състоянието на науката от епидемиологични проучвания по отношение на връзката между месото и рака на дебелото черво, обобщава [33]:

“Ролята на консумацията на червено месо върху риска от рак на дебелото черво е широко оспорвана от научната общност. В настоящия мета-анализ ние изчерпателно проучихме асоциациите, създавайки множество подгрупови напластявания, провеждайки анализи с широка чувствителност и оценка на дозовозависимия ефект чрез използване на няколко различни метода. Като цяло всички обобщени асоциации са слаби по сила и без ясна дозово-пропорционална зависимост между консумацията на месо и риска от рак на дебелото черво.” 

Връзката между консумацията на месо и рак е слаба, а в много случаи не се различава от случайността. Ако червеното месо наистина причинява рак, би трябвало да очакваме пропорционално на консумацията увеличение на случаите на рак. Много проучвания обаче показват, че това не е така [28,34]. Всъщност някои даже показват, че случаите на рак намаляват при хората с най-висока консумация на червено месо [27,29]. Резултатите варират и по анатомия на мястото на рак и по пол, като повечето положителни асоциации не се срещат при жените, а предимно при мъжете [30,32].

Няколко по-стари мета-анализа не откриват силни доказателства за връзка между консумацията на месо и рак на дебелото черво.

Защо представените от СЗО проценти са заблуждаващи дори и наистина месото да причинява рак?

Да предположим, че наистина червеното и преработеното месо причиняват рак. Според доклада на СЗО рискът от рак на дебелото черво се увеличава с 18% за всеки 50 грама преработено месо, консумирано дневно. Ако се докаже, че и червеното месо причинява рак, то тогава рискът от рак ще нарасне със 17% за всеки 100 грама червено месо, консумирано дневно. 

Потенциален проблем от такова представяне на данните обаче е, че много хора погрешно ще решат, че ако консумират преработено месо, те ще имат 18% (почти 1 на всеки 5 човека) шанс да се разболеят от рак на дебелото черво [17]. По този начин те ще останат заблудени. Всъщност обаче това 18% увеличение е увеличението на относителния риск, а не абсолютния. Каква е разликата? 

Абсолютният риск е вероятността да се случи нещо [18]. Например абсолютният риск на средностатистически човек да развие рак на дебелото черво в рамките на живота си, наричан още lifetime risk, е около 5% (очаква се 5 човека на всеки 100 ще развият рак) [19,20,21]. 

Относителен или релативен риск се нарича сравнителната вероятност да се случи нещо при определена група хора спрямо друга група [22]. Например относителният риск на хората, консумиращи 50 грама преработено месо на ден, е 18% по-висок от този на хората, които не консумират месо. Но това не показва истинският риск събитието да се случи. Всъщност този 18%-ен относителен риск означава, че абсолютният риск на хората, консумиращи по 50 грама преработено месо дневно, ще нарасне с 0.9% (5%*0.18) над абсолютния и ще стане 5.9 % (при този риск се ще се очаква близо 6 (вместо 5) на всеки 100 човека да развият рак). Така приравнени към абсолютния (базовия) риск, тези 18% вече не изглеждат толкова стряскащи. 

Ако направим сравнение с другия популярен, описан от СЗО като категория 1 канцероген – цигарите, то тогава нещата ще изглеждат по следния начин. Относителният риск пушач да развие рак на белите дробове е между 15 и 30 пъти по-голям от този при непушачите (не 1.18 пъти, както при месото) [23]. Абсолютният риск, според някои изследвания, хора, които никога не са пушили, да развият рак на белите дробове, е 1.3% [24]. Ако относителният риск за пушачи е 25 пъти по-голям  например (избираме стойност между 15 и 30), изразено в проценти, увеличението на относителния риск при пушач ще бъде 2400%. Увеличението на абсолютния риск при същите тези хора, ако започнат да пушат, се повишава с 31.2% (1,3*24), и става 32.5% (31,2+1,3). Или 32-ма (вместо един) на всеки 100 пушача ще се разболеят от рак на белите дробове. С други думи, вероятността пушач да се разболее от рак на белите дробове е значително по-голяма от вероятността непушач да се разболее (при непушачите си остава 1.3%) от рак на белите дробове (или 2400 % по-голям риск). 

Точно заради това презентирането на относителния риск пред обществото в какъвто и да е формат не е много информативен за истинската опасност. Много по-добър начин за комуникиране на ефекта от специфичен рисков фактор е да се представи абсолютният риск [17]. 

А абсолютният риск за рак при хора, консумиращи преработено месо, е пъти по-малък от абсолютният риск за рак при друг канцероген от 1 група според класификацията на СЗО – цигарите.

Представянето само на относителния риск може да бъде много заблуждаващо, ако човек иска да придобие представа за истинската опасност.

 

Изводи

Без точно обяснение защо червеното месо може да доведе до намаляване на случаите на рак при някои хора (както показват някои проучвания) и да допринесе до увеличаване на случаите при други, както и без ясно обяснение защо консумацията на месо може да има различно влияние върху половете по отношение на риска от рак, вероятността за наличие на причинно-следствена връзка намалява значително [30]. 

Съществуването на допълнителна връзка в съществуващите обсервационни проучвания между консумацията на червено месо, повишения прием на захар и алкохол и намаления прием на плодове, зеленчуци и фибри, в допълнение на други поведенчески фактори като ниска физическа активност, тютюнопушене и наднормено тегло, значително ограничават възможността да се изолира независим ефект от консумацията на червено месо. 

Допълнително на това негативните резултати от най-големите и качествени контролирани експерименти, с които разполагаме, представляват огромен червен флаг, който да ни напомня да се съмняваме в сегашните препоръки. 

Според някои учени с толкова много изследвания относно месото, е изключително малко вероятно да пропускаме голям сигнал по отношение на потенциална вреда, a анализите, направени в тези нови изследвания, могат да повлияят на бъдещите хранителни препоръки. Дори и да не се случи това обаче, в много отношения те повдигат неудобни въпроси относно силата на изследванията, върху които стъпват досегашните препоръки [10].

Все пак един безпристрастен извод, който можем да направим от всичко казано дотук, е че трябва да подхождаме с голямо съмнение към сегашните препоръки, промотирани от почти всички здравни организации, за избягване на червеното и преработеното месо. И това щеше да е в сила, дори и ако нямахме проучванията, описани по-горе, които не откриват връзка. Причината, както посочват някои учени е, че липсват силни научни доказателства, които да потвърждават механична връзка между консумацията на месо и развитието на характерните за западните страни заболявания. Не само заради това, но и заради вероятността съвети за промяна на хранителните навици, които не са основани на силни научни доказателства, да причинят сериозна вреда на средностатистическия човек [45]. Обратният аргумент, който също ще бъде честен, пък ще бъде, че трябва да сме и скептични към изводите от новите изследвания и базираните на тях препоръки. Причината е, че всичките тези препоръки произхождат основно от изследвания с ниско качество, които не са достатъчни, че да се открие причинно-следствена връзка.  

Цитирана литература

1. Q&A on the carcinogenicity of the consumption of red meat and processed meat. Retrieved from who.int
2. Does Red Meat Really Cause Cancer? Retrieved from healthline.com
3. IARC Monographs on the Identification of Carcinogenic Hazards to Humans. International Agency for Research on Cancer, 2019
4. Known and Probable Human Carcinogens. Retrieved from cancer.org
5. Red meat, processed meat and cancer. Retrieved from cancercouncil.com.au
6. WHO cancer report: Bacon, sausages and other processed meats cause cancer. Retrieved from independent.co.uk
7. Johnston, B. et. al. Unprocessed Red Meat and Processed Meat Consumption: Dietary Guideline Recommendations From the Nutritional Recommendations (NutriRECS) Consortium. Annal of Internal Medicine, 2019
8. Controversial Studies Say It’s OK to Eat Red Meat. Retrieved from webmd.com
9. Red Meat Is Just the Latest Food-Science Fake Out. Retrieved from outsideonline.com
10. Eat Less Red Meat, Scientists Said. Now Some Believe That Was Bad Advice. Retrieved from nytimes.com
11. Is Everything We Know About Meat Consumption Wrong? Retrieved from medpagetoday.com
12. Aaron E. & Tiffany S. Meat Consumption and Health: Food for Thought. Annals of Internal Medicine, 2019
13. Relax Red Meat Restrictions, Study Suggests. Not A Good Idea, Cancer Group Says. Retrieved from forbes.com
14. Study: Red, Processed Meat Not a Significant Health Risk. Retrieved from nationalreview.com
15. Cardiologist Explains the Latest Red Meat Research. Retrieved from youtube/medlifecirsis
16. New Meta-Analysis Shows “No health benefit to reducing meat”. Retrieved from worldatlarge.news
17. How to interpret IARC findings on red and processed meat as cancer risk factors. Retrieved from uicc.org
18. Absolute risk. Retrieved from en.wikipedia.org
19. Cancer risk. What the numbers mean? Retrieved from mayoclinic.org
20. What’s Wrong with Hot Dogs, Hamburgers, and Bacon? Retrieved from cancer.org
21. Colorectal Cancer: Risk Factor and Prevention. Retrieved from cancer.net
22. Relative risk. Retrieved from en.wikipedia.org
23. What are the Risk factors for lung cancer? Retrieved from cdc.gov
24. Vileneuve, P. et. al. Lifetime probability of developing lung cancer, by smoking status, Canada. Can J Public Health, 1994
25. What Percentage of Smokers Get Lung Cancer? Retrieved from verywellhealth.com
26. Alexander, D & Cushing, C. Red meat and colorectal cancer: a critical summary of prospective epidemiologic studies. Obesity Rev, 2011
27. Jennifer, L. et. al. Dietary Fat and Fatty Acids and Risk of Colorectal Cancer in Women. American Journal of Epidemiology, 2004
28. Augustsson, K. et. al. Dietary heterocyclic amines and cancer of the colon, rectum, bladder, and kidney: a population-based study. The Lancet, 1999
29. Kabat, G. et. al. A cohort study of dietary iron and heme iron intake and risk of colorectal cancer in women. Br J Cancer, 2007
30. Red Meat & Cancer – Again! Will it Ever Stop? Retrieved from chriskresser.com
31. Alexander, D. et. al. Meta-analysis of prospective studies of red meat consumption and colorectal cancer. Retrieved from Eur J Cancer Prev, 2011
32. Keszei, A. et. al. Red and processed meat consumption and the risk of esophageal and gastric cancer subtypes in The Netherlands Cohort Study. Ann Oncol, 2012
33. Alexander, D. et. al. Red Meat and Colorectal Cancer: A Quantitative Update on the State of the Epidemiologic Science. J Am Coll Nutr, 2015
34. Bernstein, A. et. al. Processed and Unprocessed Red Meat and Risk of Colorectal Cancer: Analysis by Tumor Location and Modification by Time. Plos One, 2015
35. Carr, P. et. al. Meat intake and risk of colorectal polyps: results from a large population-based screening study in Germany. Am J Clin Nutr, 2017
36. Beresford, et. al. Low-Fat Dietary Pattern and Risk of Colorectal Cancer: The Women’s Health Initiative Randomized Controlled Dietary Modification Trial. JAMA, 2006
37. More Bad Nutrition Studies: Red Meat and Cancer. Retrieved from youtube.com/Healthcare Triage
38. Schatzkin, A. et. al. Lack of Effect of a Low-Fat, High-Fiber Diet on the Recurrence of Colorectal Adenomas. NEJM, 2000
39. Red Meat and Processed Meat. Retrieved from International Agency for Research on Cancer. 
40. Chan, D. et. al. Red and Processed Meat and Colorectal Cancer Incidence: Meta-Analysis of Prospective Studies. Plos One, 2011
41. Shapiro, S. Looking to the 21st century: have we learned from our mistakes, or are we doomed to compound them? Pharmacoepidemiology and drug safety, 2004
42. Scrutinizing Industry-Funded Science: The Crusade against conflicts of interest. Retrieved from American council on Science and Health. 
43. Nina Teicholz – ‘Red Meat and Health’. Retrieved from youtube/LowCarbDownUnder
44. Fogelholm, M. et. al. Association between red and processed meat consumption and chronic diseases: the confounding role of other dietary factors. Eur J Clin Nutr, 2015
45. Leroy, F. & Cofnas, N. Should dietary guidelines recommend low red meat intake? Critical Reviews in Food Science and Nutrution, 2019