Безопасен ли е мононатриевият глутамат?

„Е“-тата предизвикват най-големите страхове сред хората, когато стане въпрос за качеството на храната. Едни от най-известните и обсъждани химически вещества са аспартам, ацесулфам, полисорбат, нитрати и нитрити, някои оцветители и консерванти. Но „най-страховитият“ сред тях продължава да бъде мононатриевият глутамат, митът за чиято вреда е един от най-разпространените и устойчиви във времето.

Какво представлява мононатриевият глутамат?

Мононатриевият глутамат е натриева сол на глутаминова к-на, която е една от най-разпространените аминокиселини в природата

Мононатриевият глутамат или Е621 е един от най-използваните в храните подобрители на вкуса [1]. Мононатриевият глутамат (за по-кратко често наричан само натриев глутамат или MSG – абревиатура от английското monosodium glutamate) представлява натриева сол на глутаминовата киселина [1,36]. Чувайки „сол“, хората си представят добре познатата трапезна сол, която е химическо съединение на натрия и хлора. Мононатриевият глутамат е подобно на солта химическо съединение, но вместо с хлоридните йони натрият е в съединение с глутаминова киселина.

Разлика между глутаминова киселина и глутамат практически не съществува [2]. Глутаматът е аминокиселина без един водороден атом и заедно с останалите аминокиселини е сред градивните блокове на протеина [36]. В човешкото тяло глутаминовата киселина почти винаги съществува под формата на глутамат, а именно заради сходството между тях учените често наричат глутаматът – „глутаминова киселина“ [20].

Глутаматът е една от най-разпространените неесенциални аминокиселини, част от протеина на много храни като сиренето, млякото, месото, рибата и зеленчуците [3,6,13,31,36,45]. Този глутамат се нарича „свързан“. Много храни съдържат и „свободен“ глутамат, който обикновено е под формата на натриев глутамат (или мононатриев глутамат – MSG). Именно тази свободна форма има изключително важна функция в определянето на вкуса [36,38,45].

История на мононатриевия глутамат

Мононатриевият глутамат се е използвал като подобрител на вкуса още преди повече от 2000 години [45]. Той е един от традиционните съставки, използвани в азиатската кухня. В Япония и Китай от векове се използват сушени водорасли и „бонито флейкс“ (чипс от сушена, ферментирала риба тон) като основни съставки на супите „даши“. Тези продукти са изключително богати на мононатриев глутамат и именно подобряването на вкуса на ястията е основната причина за тяхната употреба  [2].

„Бонито флейкс“, получаван от сушена риба тон, е богат на мононатриев глутамат и се използва за подсилване вкуса на „даши“ супите в някои азиатски култури

Древните римляни пък използвали сос, наречен garum, направен от ферментирала риба, който бил също много богат на глутамат и се използвал като заместител на по-скъпата сол [2,7,43,44,51]. Всъщност този сос се е използвал много преди това – още от времето на древните гърци [7].

Фактите, описани по-горе, показват, че мононатриевият глутамат не е продукт на съвременната химия, а вещество, използвано като подобрител на вкуса в продължение на хиляди години [2].

Мононатриевият глутамат за първи път се идентифицира като отделно химическо съединение през 1866 г. от немски химик, който попаднал на него докато обработвал житен глутен със сярна киселина.

Кикунае Икеда изолира глутаминова киселина от вид морско водорасло (комбу), след което го смесва със сол и вода, за да получи познатия днес мононатриев глутамат [19][/caption]През 1908 г. японският учен Кикунае Икеда изолира глутаминовата киселина от морски водоросли [8,36]. За да стабилизира киселината в прахова форма Икеда добавил към нея обикновена сол (натриев хлорид) и вода, в резултат на което получил кристалната форма на познатия ни днес мононатриев глутамат [19]. Малко след това Икеда публикува резултатите в научно списание, оповестявайки двете си основни открития: 1) водораслите (кобу) съдържат глутамат и 2) глутамат е съставката, която води до подобряване на вкуса на храната. Професор Икеда нарича този вкус „умами“ (umami) [8]. Сега вече е установено, че наред със соленото, сладкото, горчивото и киселото, „умами“ е петият „вкус“, за който човешкият език разполага с рецептори [1,2,36,45]. Що се отнася до Кукинае Икеда – неговата изследователска работа и до днес се изучава в училищата в Япония и е определен като един от 10-те най-велики японски откриватели [19].

Произход на митовете за вредата от мононатриевия глутамат

„Синдром на китайския ресторант“ е термин, използван за обозначаването на характерни симптоми, появяващи се след консумацията на китайска храна и обяснявани именно със съдържанието на мононатриев глутамат в нея [36]. Въпросните симптоми включват главоболие, потене, кожни обриви, изтръпване на устата и гърлото, гадене, умора. По-тежките състояния могат да включват също болки в гърдите, сърцебиене, трудност при дишане, подуване на лицето и гърлото [9].

Първите съобщения за сериозни реакции към китайска храна се появяват през далечната 1968-ма година [12,14], когато американският лекар д-р Куок се оплаква от болка в ръцете си, слабост и сърцебиене след хранене в китайски ресторант. Той пише писмо до престижно научно списание, в което описва симптомите, появили се след консумацията на китайска храна, и изразява предположението, че или виното за готвене, или прекомерната концентрация на сол, или съдържанието на мононатриев глутамат може да са станали причина за неговите симптоми [1,2,14]. Впоследствие се публикуват и много други подобни истории, свързващи китайската храна с появата на гореописаните симптоми. Така се появява терминът „Синдром на китайския ресторант“.

Фигурата, от която тръгват най-сериозните митове за вредата от MSG, е психиатърът от Вашингтонския университет – Джон Олни. Олни провежда няколко изследвания като инжектира мононатриев глутамат на новородени мишки, а резултатите от експериментите му показват неврологични проблеми, включително мозъчни увреждания и нарушения в развитието на мишките [25,36].

Авторитети като д-р Меркола, който е един от най-известните натуропати и защитници на алтернативната медицина в света [5], също спомагат за подсилването мита за вредата от мононатриeвия глутамат. В своя статия за MSG д-р Меркола заявява [2,11]:

 „Мононатриевият глутамат е мълчаливият убиец, който се крие в кухненските ви шкафове. Той превъзбужда нервните клетки до точката, в която се увреждат или умират, което води до мозъчни увреждания с различни степени и става причина за възникване на заболявания като Алцхаймер, Паркинсон, болестта на Лу Гериг и други.“

Страховете за здравословни проблеми от консумацията на мононатриев глутамат принуждават редица ресторанти да го премахнат от менютата си [19]

Д-р Меркола твърди, че мононатриевият глутамат причинява още затлъстяване, увреждане на очите, главоболие, умора, дезориентация, депресия и множество други заболявания. Тъй като употребата на мононатриевия глутамат е широко разпространена, според Меркола около 40% от населението на САЩ може да е чувствително към него [11]. Неговите твърдения се основават на убеждението, че мононатриевият глутамат е екситотоксин, причиняващ патологичен процес, чрез който нервните клетки се увреждат и умират в резултат на свръхстимулация на невротрансмитери.

Твърдението, че мононатриевият глутамат е екситотоксин, дори и в нормални дози, се разпространява усилено и от американския неврохирург Ръсел Блейлок, който през 1994 г. публикува книга на име „Екситотоксини – вкусът, който убива“, където описва тази непотвърдена от науката теория [19,34,35]. В интернет пространството пък е пълно и с български сайтове, сочещи глутамата като причинител на множество здравословни проблеми като високо кръвно налягане, астма, мигрени, болки в гърдите, депресия, анафилактични шокове, алцхаймер и паркинсон, различни алергични заболявания и други. Дори популярни български портали като puls.bg и framar.bg поддържат твърдението, че мононатриевият глутамат е „убиец“, който може да причини сериозни щети в човешкия организъм. В статия на framar.bg, мононатриевият глутамат e описан така [4]:

„Мононатриевият глутамат е повсеместно разпространен в преработените храни. Известен още като еквитотоксин, той представлява вещество, което буквално стимулира мозъчните клетки до смърт.“

В резултат на много лични истории, подобни на публикуваната през 1968 г. от д-р Куок, слухове и мнения на различни авторитети като д-р Меркола, както и малък брой изследвания, правени върху мишки и показващи негативни ефекти, мононатриевият глутамат придобива лоша слава, а хората започват да го свързват с най-разнообразни здравословни проблеми, най-безобидните сред които са главоболие и алергични реакции. Някои дори го сочат като виновник за затлъстяването при бебетата. Страховете за здравословни проблеми след консумация на мононатриев глутамат пък стават причина редица ресторанти и производители на храни да го премахнат от продуктите си [19].

Наистина ли е вреден е мононатриевият глутамат?

Глутаматът в мононатриевия глутамат, който се добавя към храните, е химически неразличим от глутамата, естествено съдържащ се в хранителните продукти, а човешкото тяло обработва тези „форми“ на глутамат по идентичен начин [19,31,35,36]. Именно глутаматът е „магическата“ част на мононатриевия глутамат, водеща до подобряване на вкуса. Натриевият глутамат обаче (натриевата сол) е намерил най-голямо приложение , тъй като се оказал не само най-стабилната форма на глутамат, но и най-добре и бързо разтворимата в сравнение с чистата глутаминова киселина [2,19]. Освен това натрият помага на глутамата да бъде стабилизиран в прахова форма и така лесно да се добавя към храната [18].

Глутаматът не се използва само като подобрител на вкуса на храните. Той има важни биологични функции в човешкия организъм. Всъщност човешкото тяло произвежда около 50 грама свободен глутамат всеки ден като важна част от протеиновия метаболизъм, a цялото количество глутамат, намиращо се в различни органи като мозък, бъбреци, черен дроб и мускули, е около 2 килограма [2,13,31,36]. В този ред на мисли, дори и ако човек избягва консумацията на храни, съдържащи глутамат, неговият организъм ще произведе известено количество, тъй като глутаматът влиза в структурата на всеки един протеин.

Фактът, че мононатриевият глутамат се среща естествено в много храни като доматите и сиренето, рибата и соята, a хората го консумират от векове, се използва като аргумент учените да предположат, че той е напълно безопасен за човешкото здраве [17]. Всъщност средностатистически възрастен човек приема приблизително 13 грама глутамат всеки ден от протеинови източници, докато консумацията на добавен към храната мононатриев глутамат (Е621) е 26 пъти по-малко (около 0.55 грама/ден) [6,15,24]. В допълнение на това, употребата на MSG може да доведе до 30-40% понижаване на консумацията на сол, заради значително по-ниското съдържание на натрий (1/3 от това в солта), без това да повлияе на вкуса [31,36].

Вероятно едно от най-значителните открития, с които се обяснява интересът към вкусът „умами“, е фактът, че човешкото мляко съдържа големи количества глутамат (11 пъти повече спрямо нивата, налични в краве млякото). Бебетата притежават основни вкусови рецептори. Вярва се, че майчиното мляко предлага два вида подсилване на вкуса, удовлетворяващи вкусовите „изисквания“ на пеленачетата – чрез млечната захар (лактозата) и чрез глутамата (умами) [19]. Всъщност човешкото тяло не може да направи разлика между глутамата, съдържащ се естествено в храната и този, който се добавя към нея, тъй като и двата „типа“ имат еда и съща химическа структура, независимо от техния източник [21].

Днес мононатриевият глутамат се произвежда чрез ферментационни процеси от нишесте, захарно цвекло, мeласа и царевица, тъй като се оказва, че те са значително по-лесният начин за производството му в сравнение с метода, който първоначално използва професор Икеда [19]. Тези ферментационни процеси са подобни на процесите, използвани за производството на кисело мляко, оцет и вино [6,9,36,44].

Какво казват изследванията?

Освен по-горе споменатите изследвания с мишки на Джон Олни съществуват още няколко такива, показващи вреда от MSG [36]. Например това изследване от 2002 г. показва значително изтъняване на ретината (до 75%) на новородени плъхове след консумация на храна, богата на мононатриев глутамат [33]. Въпросните изследвания обаче са извършени върху мишки, на които е инжектиран глутамат в огромни дози [25,29,30]. Изследването, при което се наблюдавало изтъняване на ретината на новородени плъхове, също е напревено с огромно количество мононатриев глутамат. Учените слагали по 20 грама мононатриев глутамат на всеки 100 грама консумирана храна. Това е огромно количество на фона на количеството, което консумира средностатистически човек – под 4 грама/седмица [19]. Въпреки това преглед върху изследванията с мишки на Джон Олни, направен от Международната фондация по хранителна информация, установява [31,36]:

„….използваните дози мононатриев глутамат в тези проучвания са изключително високи, а методите на инжектиране, както и принудителното хранене, не наподобяват начина, по-който хората консумират глутамат. Резултатите от изследванията на Олни не се потвърждават, когато големи количества MSG се приемат чрез храната. (…) Проучванията, оценяващи както нормална консумация на мононатриев глуатамат, така и количества над 40 г/кг телесно тегло (5000 пъти по-високо от нормално поглъщаното чрез храната количество) не откриват никакви неблагоприятни ефекти върху човешкия мозък.“

Резултатите от изследванията на Джон Олни така и не се потвърждават в други подобни изследвания върху животни, консумиращи също големи дози глутамат [36]. Последващи проучвания пък допълнително поставят резултатите на Олни под съмнение, като показват, че няма връзка между нивата на глутамат в мозъка и този, приеман чрез храната, тъй като последният не може да премине през кръвно-мозъчната бариера [2,36,40].

Не съществува и нито едно изследване, проведено върху хора, което да показва дори и леко подобни резултати след консумация на мононатриев глутамат. Ето и резултатите от някои от най-качествените проучвания, търсещи вреда от консумацията на глутамат:

• В изследване от 1970 г. група учени от австралийски университет изследват 11 човека, търсейки странични ефекти от консумацията на MSG. Изследваните лица приемали огромни дози глутамат – до 147 грама всеки ден в продължение на 6 седмици (за сравнение, средната консумация на добавен към храната мононатриев глутамат (Е621) от възрастен човек е 0.55 грама/ден). Учените не намират никакви патологични промени в изследваните показатели, освен понижение в серумния холестерол, а заключенията от изследването са [19,32]:

„Синдромът на китайския рестрорант“ е някакъв анекдот (легенда, мълва), с който се обясняват различни постпрандиални заболявания (т.е. такива след хранене). Научни доказателства, свързващи синдрома с консумацията на мононатриев глутамат, не могат да бъдат намерени.“

• Двойно-сляпо плацебо контролирано рандомизирано проучване от 1993 г. изследва 71 човека за странични реакции след консумация на мононатриев глутамат и стига отново до извода, че няма връзка със „синдрома на китайския ресторант“ [26].
• Плацебо контролирано изследване от 1999 г. върху 100 астматични пациентa открива, че от 30 човека, които са вярвали, че са изпитвали симптомите, характерни за „синдрома на китайския ресторант“, само един е показал признаци на редуцирана функция на белите дробове след прием на мононатриев глутамат. Когато същият този човек бил изследван отново, но в двойно-сляпо плацебо контролирано изследване, резултатите се оказали негативни [24,27].
• През 2000 г. учени извършват най-голямото двойно-сляпо плацебо контролирано изследване върху мононатриев глутамат, обхващащо 130 човека, които твърдели, че са чувствителни към добавката. Изследователите установяват, че консумацията на глутамат предизвикала краткотрайни и незначителни реакции в част от хората, но при повторно тестване тези резултати не се повторили [2,19,24,28].
• Обзор на изследвания, свързани с безопасността на мононатриевия глутамат, публикуван през 2009 г., установява [22]:

„Въпреки притесненията, повдигнати от ранните доклади, десетилетия изследвания не успяха да покажат ясна и последователна връзка между поглъщането на мононатриев глутамат и развитието на синдром на китайския ресторант, астматичен бронхоспазъм, уртикария, ангиоедем и ринит.“

• Друг обзор, публикуван през 2010 г., анализира научните трудове, търсещи връзка между консумацията на мононатриев глутамат и различни симптоми. Заключенията на авторите гласят [23]:

„Въпреки широко разпространеното убеждение, че глутаматът може да предизвика астма, мигренозно главоболие и синдром на китайския рестрорант, не съществуват клинични данни в подкрепа на това твърдение. В допълнение на това, не съществуват и доказателства, които да показват, че дадени индивиди могат да притежават някаква уникална чувствителност към глутамата.“

• Друго изследване от 2010 г. показва, че няма връзка и между затлъстяването и консумацията на мононатриев глутамат [39].
• Метаанализ от 2012 г., изследващ ефектите на мононатриевия глутамат върху астматици, сочи, че „няма доказателства, които да подкрепят нуждата от избягването на MSG при възрастни хора с хронична астма“ [41]. Авторите на метаанализа допълват, че има все още малко изследвания по темата, но съществуващите до тук показват, че глутаматът е по-скоро безопасен и за астматици. Изследвания върху мишки, страдащи от изкуствено създадена астма, също потвърждават тези резултати [49].
• Систематичен обзор от 2016 г. върху изследвания, провеждани върху хора, отново показва, че няма връзка между консумацията на мононатриев глутамат и главоболие [42].

Въпреки че мононатриевият глутамат е една от най-изследваните добавки, за която няма никакви потвърдени научни доказателства, че причинява сериозни заболявания или смърт, и въпреки че е получил разрешение за употреба от различни институции в редица държави, митовете около него създадоха масова истерия сред хората по цял свят [36]. Всъщност не съществува нито една здравна институция, която след като е проучила съществуващите доказателства относно негативни ефекти на мононатриев глутамат, да не е заявила, че консумацията му е абсолютно безопасна за човешкото здраве. В това число влизат Европейския съюз, Обединеният експертен комитет по хранителни добавки към ООН, Организацията по прехрана и земеделие към Световната здравна организация, както и британското, японското, американското, новозеландското и австралийското правителства. Освен това Американската агенция по храни и лекарства прави три пъти (през 1958, 1991 и 1998) преразглеждане на научните доказателства, търсейки потенциални негативни ефекти, прави допълнителни тестове и заключава и трите пъти, че консумацията на мононатриев глутамат е абсолютно безопасна за човешкото здраве [19,36].

Защо обаче се получават неприятни симптоми след консумация на китайска храна?

Според някои учени симптомите, характерни за синдрома на китайския ресторант, се дължат на други съставки, съдържащи се в китайската храна, като фъстъци, рибни продукти и алкохол, които могат да предизвикат алергични реакции у чувствителни хора. Други учени пък предполагат, че страхът от мононатриевия глутамат е форма на масова психоза – хората започват да страдат от симптомите, за които им е казано да внимават и да следят у себе си [19]. Това показват и някои изследвания [36] като това двойно-сляпо контролирано проучване на италиански учени, при което именно хората, които си самовнушават, че са чувствителни към MSG, развиват симптомите, характерни за синдрома на китайския ресторант [37]. Редица други проучвания установяват, че по-голямата част от хората – дори тези, които твърдят, че са чувствителни към MSG – нямат никаква реакция, когато не знаят, че го приемат [31,36,45,52]. Според учените този феномен е част от т.нар. „псевдохранителна алергия“. Около 30% от възрастните в САЩ вярват, че страдат от някаква форма на алергия, а в действителност реалният процент на страдащи е по-малък от 2%. Според някои медицински експерти още по-притеснителен е фактът, че хората продължават да вярват, че имат алергия, дори и след като им бъде показано, че нямат такава [36]. Всъщност няма нито едно научно изследване досега, което да е успяло да покаже убедително, че именно мононатриевият глумат е причината за симптоми, наподобяващи хранителна алергия [48].

Въпреки че се счита, че синдромът на китайския ресторант засяга около 1-2% от хората, остава неясно каква част от реакциите, ако въобще ги има, се дължат именно на консумацията на мононатриев глутамат. По-голямата част от свидетелствата за този синдром са от личен опит на хора и няма как със сигурност да се свържат със съдържанието на глутамат в храната. Нещо повече: когато хора с предполагаема чувствителност към MSG се изследват в двойно-слепи контролирани експерименти, мнозинството от тях не реагират въобще или реагират така, както и на плацебо. Затова много хора могат неправилно да припишат различни симптоми на консумацията на MSG, като всъщност причината може да е съвсем друга съставка или самовнушение. Това подчертава необходимостта хора с предполагаема чувствителност да преминат подходящи клинични изследвания [38].

Изводи

• На практика почти не съществува храна, която да не съдържа известно количество глутамат. Средностатистически възрастен човек приема приблизително 13 грама глутамат всеки ден от протеинови източници, докато консумацията на добавен към храната мононатриев глутамат (Е621) е 26 пъти по-малко (около 0.5 грама/ден) [6,15,17,24,36]. Вярва се, че основна причина хората да харесват вкуса, усилван от мононатриевия глутамат, е значителната му концентрация в майчината кърма.

• Глутаматът, намиращ се в мононатриевия глутамат и добавян към храните, е химически неразличим от глутамата, естествено съдържащ се в хранителните продукти, а човешкото тяло обработва тези „форми“ на глутамат по идентичен начин [19,31,35,36].

• Глутаматът има важни биологични функции в човешкия организъм. Човешкото тяло произвежда около 50 грама свободен глутамат всеки ден, като важна част от протеиновия метаболизъм, a цялото количество глутамат, намиращо се в различни органи като мозък, бъбреци, черен дроб и мускули, е около 2 килограма [2,13,36].

• Въпреки че се счита, че синдромът на китайския ресторант засяга около 1-2% от хората, остава неясно каква част от реакциите, ако въобще ги има, се дължат именно на консумацията на мононатриев глутамат. Редица проучвания установяват, че по-голямата част от хората, дори тези, които твърдят, че са чувствителни към MSG, нямат никаква реакция, когато не знаят, че го приемат [31,36,45]. Всъщност няма нито едно научно изследване досега, което да е е успяло да покаже убедително, че именно мононатриевият глумат е причината за симптоми, наподобяващи хранителна алергия [48].

• Съществува всеобщо съгласие в научното общество, базирано на множество биохимични, токсикологични и медицински изследвания, провеждани в продължение на повече от 60 години, че мононатриевият глутамат е безопасен за хората, включително децата, бременните и кърмещите жени [1,31,36,38,45,47,52].

Цитирана литература и използвани източници

1. Is MSG Remotely Bad For You? Retrieved from lifehacker.com.au
2. MSG myth – debunked with real science. Retrieved from skepticalraptor.com
3. Monosodium glutamate. Retrieved from en.wikipedia.org
4. 5 от най-често срещаните добавки в храните, които са токсични за мозъка. Свалено от framar.bg
5. Joseph Mercola. Retrieved from en.wikipedia.org
6. Questions and Answers on Monosodium glutamate (MSG). Retrieved from fda.gov
7. Garum. Retrieved from en.wikipedia.org
8. A Short History of MSG Good Science, Bad Science, and Taste Cultures. Retrieved from faculty.georgetown.edu
9. Chinese Restaurant Syndrome: What the Research Says About MSG. Retrieved from healthline.com
10. Schaumburg, H., H. et. al.  Monosodium L-glutamate: its pharmacology and role in the Chinese restaurant syndrome. Science, 1969
11. MSG: Is This Silent Killer Lurking in Your Kitchen Cabinets. Retrieved from Mercola.com
12. Chinese restaurant syndrome. Retrieved from medlineplus.gov
13. Naturally Occurring MSG. Retrieved from glutamate.com
14. Chinese-Restaurant Syndrome. The New England Journal of Medicine, 1968
15. Although virtually every food will contain some amount of glutamate, there are some foods that are rich in glutamate and can easily be combined in your favorite recipes. Retrieved from msgfacts.com
16. These magical foods are loaded with natural MSG. Retrieved from businessinsider.com
17. Foods highest in glutamic acid. Retrieved from nutritiondata.self.com
18. Is MSG as bad as it’s made out to be? Retrieved from bbc.com
19. If MSG is so bad for you, why doesn’t everyone in Asia have a headache? Retrieved from theguardian.com
20. What Is the Difference Between Glutamic Acid & Glutamate? Retrieved from livestrong.com
21. Although virtually every food will contain some amount of glutamate, there are some foods that are rich in glutamate and can easily be combined in your favorite recipes. Retrieved from msgfacts.com
22. Williams, A.N, & Woessner, K.M. Monosodium glutamate ‘allergy’: menace or myth? Clin Exp Allergy, 2009
23. Jinap, S., Hajeb, P. Glutamate. Its applications in food and contribution to health. Appetite, 2010
24. Science suggests MSG really isn’t bad for your health after all. Retrieved from pri.org, 2014
25. Olney, J., W. Brain lesions, obesity, and other disturbances in mice treated with monosodium glutamate. Science, 1969
26. Tarasoff, L. et. al. Monosodium L-glutamate: A double-blind study and review. Food and Chemical Toxicology, 1993
27. Woessner, K. M. Monosodium glutamate sensitivity in asthma. J allergy Clin Immunol, 1999
28. Geha, R., S. et. al. Multicenter, double-blind, placebo-controlled, multiple-challenge evaluation of reported reactions to monosodium glutamate. The Journal of Allergy and Clinical Immunology, 2000
29. Olney, J. & Ho, Oi-Lan. Brain Damage in Infant Mice following Oral Intake of Glutamate, Aspartate or Cysteine. Nature, 1970
30. Monosodium Glutamate (MSG) & Aspartame During Pregnancy. Retrieved from chem-tox.com
31. Glutamate and Monosodium Glutamate: Examing the Myths. Retrieved from foodinsight.org
32. Bazzano, G. et. al. Monosodium Glutamate: Feeding of Large Amounts in Man and Gerbils. Science, 1970
33. MSG linked to eye problems: study. Retrieved from cbc.ca
34. Russell Blaylock. Retrieved from en.wikipedia.org
35. The quack behind the msg scare is still stoking fear for profit. Retrieved from theoutline.com
36. Fact or Fiction? The MSG controversy. Retrieved from dash.harvard.edu
37. Morselli, P., L. & Garattini, S. Monosodium Glutamate and the Chinese Restaurant Syndrome. Nature, 1970
38. Monosodium glutamate. A safety assessment. Technical report series No. 20. Retrieved from foodstandarts.gov.au
39. Samuels, A. Monosodium glutamate is not associated with obesity or a greater prevalence of weight gain over 5 years: findings from the Jiangsu Nutrition Study of Chinese adults–comments by Samuels. Br J Nutr, 2010
40. Hawkins, R. The blood-brain barrier and glutamate. Am J Clin Nutr, 2009
41. Zhou, Y, et. al. Monosodium glutamate avoidance for chronic asthma in adults and children. Cochrane Database Syst Rev, 2012
42. Obayashi, Y. & Nagamura, Y. Does monosodium glutamate really cause headache? : a systematic review of human studies. J Headache Pain, 2016
43. How the ancient Romans made MSG. Retrieved from io9.gizmodo.com
44. Ancient Everyday – Garum: MSG of the Roman World. Retrieved from eaglesanddragonspublishing.com
45. Monosodium Glutamate (MSG): From A to Umami. International Food Information Council Foundation. Retrieved from foodinsight.org
46. “Дозата прави отровата“. Достъпно на FB/Strongbyscience
47. EFSA reviews safety of glutamates added to food. Retrieved from efsa.europa.eu
48. MSG in food. Retrieved from foodstandarts.gov.au
49. Yoneda, J. & Sakaj, R. Effects of oral monosodium glutamate in mouse models of asthma. Food and Chemical Toxicology, 2011
50. Katsuobushi. Retrieved from en.wikipedia.org
51. Friday Food Findings: Ancient Rome’s Finest Sauce. Retrieved from dearbabette.com
52. An MSG-ee Up. Retrieved from youtube.com