Причинява ли еритритолът инфаркт и инсулт?

Публикувано на: 05.05.2023
Последна редакция: 2024 г.
Категории Хранене
Прочитания 6060

Ново изследване, публикувано на 27.02.2023 в престижния научен журнал Nature Medicine, показва че еритритолът се свързва с повишен риск за основни негативни сърдечни събития (т.нар. MACE – major adverse cardiovascular events), независимо от традиционите рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания [1]. Това породи вълна от статии в интернет пространството със заглавия като

„Ново проучване: подсладител причинява инфаркт и инсулт“
„Еритритолът: „Здравословният“ подсладител, който ни убива“
„Подсладителят еритритол причинява инфаркти и инсулти“

Статия в bTV, представяща резултатите от новото изследване, със стряскащо заглавие

Статия в bTV, представяща резултатите от новото изследване, със стряскащо заглавие

Основателни ли са тези заглавия обаче? Какво показват резултатите от изследването и доколко можем да им се доверим? Има ли други изследвания, които да проучват безопасността на еритритола? Какви са реакциите на експертите? Трябва ли да се притесняваме за здравето си? В тази статия ще направим детайлен анализ на въпросното изследване и ще ти дадем отговор на всички тези въпроси.

Съдържание

 

Какво е еритритол?

Еритритолът е захарен, естествено срещащ се алкохол, който се използва като заместител на захарта, с цел подслаждане и подобряване на вкуса. Еритритолът се синтезира от царевица чрез ферментация. Сладостта на еритритола е около 60-70% от тази на обикновената трапезна захар. След прием еритритолът почти не се усвоява, а се изхвърля чрез урината [2]. Затова и се описва като „нискокалоричен“ или „нехранителен“ и „натурален“ подсладител, а тези му качества са причина за бързо нарастващата му популярност. Освен че в еритритола почти няма калории, той не повлиява и кръвната захар и образуването на кариеси [3]. Произвежда се от човешкия организъм в малки количества и присъства естествено в плодовете и зеленчуците [4]. Добавя се изкуствено в много подсладени хлебни изделия и нискокалорични продукти. Заради това, че е по-малко сладък от захарта, когато се добавя в преработена храна, се добавя в доста големи количества. Според някои оценки, основани на национални проучвания в САЩ, някои американци консумират до 30 грама еритритол на ден [1].

Еритритолът е изкуствен подсладител, който се използва като заместител на захарта

Еритритолът е изкуствен подсладител, който се използва като заместител на захарта

 

Какво представлява новото изследване?

Това ново изследване е съвкупност от няколко метаболитни проучвания, чиято цел е откриване на съставките, които се свързват с остатъчен риск от сърдечно-съдови заболявания. Остатъчен риск е рискът, който остава след отчитане на традиционните за сърдечно-съдовите заболявания рискови фактори. След метаболитните проучвания учените провеждат допълнителни механистични проучвания с идеята да оценят въздействието на консумираните количества еритритол върху сърдечно-съдовите заболявания. В следващите редове ще видиш кратко описание на всички тези проучвания, които са част от новото изследване.

 

Първоначални нецелеви метаболитни изследвания

Първото, което направили учените, са няколко нецелеви метаболитни изследвания, обхващащи 1157 пациента, преминаващи през тестове за оценка на риска от сърдечни проблеми. Пациентите били проследени за период от 3 години след това. Нецелевите метаболитни изследвания са тип изследвания, които се характеризират с едновременно измерване на голям брой метаболити от кръвни проби, за да се открие връзка между концентрацията им и определени заболявания. Точно затова тези проучвания се наричат нецелеви. При тях няма ясна цел кои метаболити трябва да бъдат изследвания, като по този начин се избягва нуждата от съществуването на предварителна хипотеза [5]. В случая целта на тези изследвания е била да идентифицират циркулиращи метаболити в кръвта на пациентите, които имат връзка с риска от сърдечно-съдови заболявания.

Как правят това? С помощта на масспектрометрия учените идентифицирали онези компоненти на кръвната плазма на пациентите, които са били в най-високи концентрации и ги свързвали с негативните сърдечни събития, които се случили в следващите 3 години, през които пациентите били проследени. Негативните сърдечни събития били дефинирани като смърт, нефатален миокарден инфаркт и инсулт. Най-силна връзка с въпросните негативни събития била открита сред хората с най-големи количества на полиолни подсладители в кръвта си и най-вече еритритол. Тази връзка също така била независима от традиционните рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания.

 

Целеви метаболитни изследвания

След нецелевите изследвания учените извършили няколко целеви метаболитни изследвания, наричани още количествени изследвания. Основният фокус на тези целеви метаболитни изследвания бил еритритолът (заради това се наричат целеви). Изследванията били извършени върху нови групи (кохорти) от хора. Едната е била в САЩ (2149 човека), а другата в Германия (833 човека). И двете нови групи пациенти, както и първата, са имали множество рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания и също били проследени за период от 3 години след това. Резултатите от тези целеви метаболитни изследвания били следните:

  • Нивата на еритритол били по-високи при онези пациенти, сред които сърдечно-съдовите заболявания и рисковите фактори са били по-разпространени
  • След отчитане на стандартните рискови фактори за сърдечно-съдови заболявания, по-високите нива на еритритол отново били свързани с по-висок риск от негативни сърдечни събития
  • Връзка между еритритола и негативните сърдечни събития е била открита независимо от пола на пациентите и наличието на индивидуални сърдечно-съдови рискови фактори

 

Механистични изследвания

След метаболитните изследвания учените извършили няколко механистични изследвания (in vitro и ex vivo) върху проби с кръв, богата на тромбоцити кръвна плазма и изолирани тромбоцити от здрави хора. Учените добавили еритритол към тези проби с цел да получат концентрациите, наблюдавани при изследваните хора и открили, че с увеличаване на дозата на добавения еритритол се увеличавало и слепването на тромбоцитите (тромбоцитна агрегация).

След тези изследвания учените извършили и няколко механистични изследвания върху мишки (in vivo). Резултатите от тези изследвания показали, че повишаването на нивата на циркулация на еритритол довела до по-бързо образуване на съсиреци.

 

Изследване с прием на еритритол

Последното проучване, което провели учените, е било върху 8 здрави човека, на които била дадена подсладена с еритритол напитка. Напитката съдържала 30 грама еритритол. След изпиването на тази напитка концентрацията на еритритол в кръвта на участниците се повишила 1000 пъти. Повече от 2 дни след изпиването концентрацията на еритритол в кръвта на изпилите го останала по-висока от границата, при която се наблюдавали негативни ефекти в механистичните изследвания.

 

Коментар на авторите

Според авторите на изследванията към днешна дата техните резултати представляват най-силните доказателства за съществуването на връзка между консумацията на изкуствен подсладител и увеличен риск за сърдечно-съдови инциденти. Именно поради тези причини според тях са необходими още изследвания, проучващи безопасността на подсладителите. В свое интервю водещият учен в изследванията, доктор Хейзен, заявява следното [6,7]:

„След отчитането на рисковите фактори като високо кръвно налягане, диабет, висок холестерол и затлъстяване установихме, че повече от 50% от сърдечните инциденти в групата с еритритола продължават да се случват. Наричаме това остатъчен риск за сърдечно-съдови заболявания. Аз ще препоръчвам на моите пациенти да стоят далеч от изкуствени подсладители и вместо тях да консумират естествени подсладители като захар и мед.“

Доктор Хейзен е един от водещите учени от екипа, провел новото проучване

Доктор Хейзен е един от водещите учени от екипа, провел новото проучване

 

Д-р Уилсон Танг, който е също част от екипа учени, извършили въпросните изследвания, пък допълва [7]:

„Нашите открития, заедно с други скорошни публикации, повдигат съмнения около широкоразпространеното мнение, че заместването на захарта с изкуствени подсладители може да предостави ползи над добре познатите рискове от прекомерната консумация на захар.“

Друг специалист, д-р Денис Брюмер, който е директор на Центъра за кардио-метаболитно здраве към клиниката в Кливланд (това е клиниката, в която са извършени част от изследванията) добавя [7]:

„Предишни проучвания предполагат, че изкуствените подсладители са свързани със затлъстяването, диабета и сърдечните заболявания. Това добре проведено проучване е важно потвърждение за връзката между често използван подсладител с повишение в риска от сърдечно-съдови заболявания. Човек би се надявал, че FDA (Комисията по храни и лекарства) ще започне да изисква упоменаването на този повишен сърдечно-съдов риск, свързан с приема на изкуствен подсладител, така че да насърчи осведомеността и избора на по-здравословна храна в Съединените щати.“

 

Недостатъци на новото изследване

Всичко казано дотук звучи много стряскащо, но преди да бързаме да правим изводи е важно да се запознаем с недостатъците (ограниченията) на различните типове проучвания, които са част от въпросното ново изследване.

Недостатъци на механистичните изследвания и изследването с прием на еритритол

Ще започнем в обратен ред и ще се запознаем с недостатъците на механистичните изследвания и изследването, направено с прием на еритритол от здрави хора чрез безалкохолна напитка. Ето кои са те.

Механистичните изследвания са направени върху кръв от здрави хора

Основният недостатък на механистичните проучвания, които са част от новото изследване, според някои учени е, че не е измерена функцията на тромбоцитите в кръвта след директен прием на еритритол на пациентите от изследваните групи. Вместо това е измерена функцията на тромбоцитите след добавяне на еритритол към кръвна проба на здрави хора. И резултатите от тези (in vitro) измервания се екстраполират, за да предскаже ефект, който би се случил след консумация на еритритол, което всъщност може да ни заблуди. Според някои учени резултатите от това изследване биха били по-убедителни, ако измерванията на функцията на тромбоцитите са били направени върху кръвни проби, взети след консумацията на еритритол, а не след добавен еритритол на вече взета кръвна проба, и то на различни хора. Отделно точността на резултатите би била по-убедителна, ако те са сравнени с резултатите от плацебо група, а пък броят на активираните циркулиращи тромбоцити е измерен чрез техника като т.нар. поточна цитометрия (лазерна техника за химически и физически характеристики на клетки или частици) [8].

Изследването с прием на еритритол е направено с нереалистично голямо количество

Последното изследване от серията е направено с нереалистично големи количества еритритол, поне що се отнася до консумацията на средностатистическия европеец. Според някои специалисти концентрацията на подсладител, която учени са използвали в напитката в последното си изследване, е била 10 пъти по-висока от тази, която е позволена в напитките във Великобритания и Европейския съюз, а само с единична доза хората в проучването са приели повече отколкото средностатистически човек ще приеме за цял ден [9]. Определената от Европейския орган по безопасност на храните (ЕОБХ) горна граница на безопасна доза на еритритол в неалкохолни напитки е 1.6% [10]. Това означава, че максималното позволено количество еритритол в напитки в Европа е 1.6 грама/100 милилитра, което означава, че стандартна доза подсладена с еритритол безалкохолна напитка ще съдържа 5,3 грама еритритол (330 мл*1.6 грама). Това че количествата еритритол, използвани в изследването, са прекалено високи за средностатистическия европеец, се подкрепя и от оценки, които показват, че според глобалното производство на еритритол за 2019 година повечето хора приемат незначително количество [11].

Недостатъци на метаболитните изследвания

Въпреки нереалистично високите количества използван еритритол в последното проучване, както и въпреки факта, че кръвта при механистичните изследвания е от здрави хора, а не от пациентите със заболяванията, тези недостатъци не обясняват защо сред хората, които са били с по-високи нива на еритритол, се е наблюдавала по-висока честота на сърдечно-съдови заболявания. Затова тук ще разгледаме недостатъците и на метаболитните изследвания, които могат да обясняват тези резултати.

Измерването на еритритол е било извършено само веднъж

Измерването на еритритол е било извършено само веднъж при стартирането на изследването. Това е недостатък, посочен в самото изследване, заради който няма как да знаем дали нивата на еритритол са били високи през целия 3-годишен период на проследяване. Възможно е например нивата му да са били високи само при записването на пациентите, а по-високият ръст на сърдечно-съдови инциденти впоследствие да е бил причинен от други фактори.

Не са отчетени някои фактори, които могат да повлияят на крайните резултати

Това, което може да обясни част от резултатите, са редица фактори, които е възможно да са причина за отчетените зависимости и които не са съобразени във въпросните изследвания. Част от тези фактори, според някои учени, са [8,9]:

    • Етносът на пациентите
    • Социоикономическият им статус
    • Консумацията на алкохол
    • Цялостната диета
    • Продължителността на заболяванията, от които са страдали
    • Консумирани лекарства (огромната част от тях са приемали лекарства като статнини, както и лекарства за високо кръвно)
    • Нива на гломерулна филтрация (това е маркер, който показва нарушение във функцията на бъбреците)

Нека вземем например гломерулната филтрация като потенциален фактор, който може да е повлиял върху откритите зависимости. Според резултатите на изследването рискът за сърдечно-съдови заболявания при онези пациенти, които били с най-ниски нива на гломерулна филтрация (под 60 ml min/1.73m2), е бил между 2 и 3 пъти по-висок [1]. Гломерулната филтрация обаче сама по себе си се свързва с повишен риск от сърдечно-съдови заболявания при млади и възрастни хора, както и с повишение в смъртността по всички причини и смъртността от сърдечно-съдови заболявания [12]. Това може да означава, че именно ниските нива на гломерулна филтрация, а не еритритолът, са били причината сред част от пациентите да се е наблюдавала по-висока честота на сърдечно-съдови заболявания.

Не е измерван приемът на еритритол от диетата

Това е най-важният недостатък на метаболитните изследвания. Приемът на еритритол от храната въобще не е измерван. Измервани са само нивата му в кръвта на участниците. Според някои учени е много вероятно по-високата концентрация на еритритол в кръвта на пациентите да се е дължала на завишено собствено производство [8,13,14,15]. Този път на генериране на еритритол от човешкия организъм се нарича pentose phosphate pathway. Той може да се активира при метаболитна дисфункция, както и при хора със затлъстяване и сърдечно-съдови заболявания [16]. Той може да се активира и когато има високи нива на глюкоза в кръвта, които се получават при прекомерен прием на калории и вероятно ниски нива на физическа активност. Тази зависимост всъщност се дължи на така наречената обратна каузалност, която в превод означава, че високите нива на еритритол не са причина, а следствие на заболяванията на участниците. Макар и бегло, този сценарий, като обяснение на получените резултатите, се споменава и от авторите на проучванията.

Изследваните пациенти са страдали от тежки заболявания

Изследваните пациенти са били възрастни хора, а средната възраст в трите изследвания групи е била 65, 63 и 75 години. Участниците са били са с наднормено тегло и затлъстяване (среден ИТМ 29.2-29.4). От диабет са страдали между 22% и 28% от пациентите, а високо кръвно налягане са имали между 70% и 80% от всички. Между 13% и 17% са били пушачи и между 69% и 76% са страдали и от коронарна артериална болест. Почти половината от тях (между 40% и 50% от всички) са били претърпели и миокарден инфаркт в миналото. Между 15% и 33% от хората в групите от целевите изследвания пък са страдали от трети стадий на хронично бъбречно заболяване. Не е ясно колко от тях са били с първи и втори стадий. С други думи, участниците в това изследване са били възрастни хора, страдащи от сериозни заболявания, което ги поставя във възможно най-рисковите групи за сърдечно-съдови инциденти. И въпреки че учените са отчели някои от рисковите фактори за тези заболявания, те не са отчели всички фактори. Точно затова много вероятно обяснение за тези резултати е именно заболяванията и начинът на живот да са причина за високите нива на еритритол в кръвта на въпросните пациенти, тъй като процесът на генериране на еритритол е по-доминантен точно при хора с този метаболитен профил. Което всъщност обяснява и защо най-болните хора са били онези, които са имали най-високи нива на еритритол в кръвта. Тоест вероятно е колкото по-болни са хората, толкова по-високи да са количества на еритритол, които произвеждат в телата си.

Резултатите не показват причинност, а само зависимост

Това е един от най-важните недостатъци на това изследване, който се посочва и от неговите автори и който не трябва да се забравя. Изследването е обсервационно, а обсервационните изследвания откриват най-вече зависимости (корелации), а не причинно-следствени връзки (възможно е да откриват и причинност, но при определени условия). Тоест авторите на това изследване откриват зависимост между еритритола, рискът от съсиреци и сърдечно-съдовите заболявания, но това не е е доказателство, че едното причинява другото. Всъщност, както видяхме по-горе, е много вероятно да става въпрос за обратна каузалност, тоест еритритолът да е следствие, а не причина за заболяванията. Резултатите от подобни епидемиологични изследвания по принцип се използват за създаване на хипотези (в случая хипотезата е, че еритритолът може да причини инфаркт и инсулт), които впоследствие се изследват в по-качествени изследвания (ако е възможно). Тоест, за да сме сигурни дали наистина еритритолът води до тези странични ефекти, са необходими изследвания с по-високо качество, които са способни да открият причинно-следствени връзки.

 

Какво показват другите изследвания за еритритола?

Изследване от 2017 година проучва защо много млади хора качват тегло, когато започват да учат в университет [17]. За целта в първите 3 дни след пристигането си в кампуса, на студентите им били взети кръвни проби. Учените взели следващите кръвни проби в края на академичната година или 9 месеца след това. В края на този период се оказало, че 16 от студентите запазили теглото си, а 66 от тях го увеличили с около 4 кг, като това им се отразило с 3.9 см средно увеличение в талията и 2.6% средно увеличение в процента мазнини. Впоследствие учените сравнили кръвните проби на студентите и установили, че онези, които качили тегло, имали 15 пъти по-високи нива на еритритол в кръвта си в сравнение със студентите, които запазили теглото си. Заключението, до което стигнали, е че това драстично увеличение в нивата на еритритол в кръвта е най-вероятно отражение (следствие) на качването на тегло, а не е причината за него.

В друго изследване, публикувано през 2018 година, учени взели кръвни проби от 2939 участници преди и след период от 20 години [18]. Резултатите показали, че хората с диабет имали по-високи нива на еритритол в кръвта, което веднага поражда хипотезата, че приемът на еритритол от храната може да е причина за диабета. Първите проби на участниците в изследването обаче били взети между 1987 и 1989 година, много преди еритритолът да влезе на пазара през 2001 година. Точно затова според авторите на изследването присъствието на еритритол в кръвта на участниците не може да се обясни с консумацията на еритритол, поради простата причина, че тогава този подсладител все още не е бил позволен за употреба. Тоест и тук високите нива на еритритол при хората с диабет най-вероятно са били вследствие на самото заболяване, а не са били причината за него.

Способността на нашите тела да произвеждат еритритол от глюкозата се потвърждава и от някои проучвания, които показват, че 2 часа след прием на глюкоза от здрави хора, в кръвта им се улавя повишение в концентрацията на еритритол [19]. Други проучвания пък директно показват, че именно собственото производство от човешкия организъм е най-вероятната причина за наблюдаваните високи нива на еритритол при хора със затлъстяване [16]. Според някои учени процесът на генериране на еритритол от глюкозата е начин за намаляване на метаболитното натоварване на телата ни, което е причинено от приема на прекомерно количество калории [17]. Съществуват и някои изследвания, които предполагат, че процесът на генериране на еритритол може да е адаптивен механизъм за борба с оксидативния стрес, причинен от затлъстяването и високата глюкоза [19]. Тези резултати се подкрепят и от други in vitro проучвания, които показват, че еритритолът действа като антиоксидант в човешкия организъм и може да има протективно действие срещу увреждане на кръвоносните съдове в резултат на хипергликемия [20]. Някои изследвания върху диабетици потвърждават тази роля на еритритола като откриват, че приемът му подобрява функцията на ендотелните клетки, което води до редуциране на твърдостта на артериалната стена на аортата, което пък се отразява благоприятно на кръвното налягане [21].

Що се отнася до влиянието му върху инсулина и глюкозата, редица изследвания както с хора с нормално тегло, така и с хора със затлъстяване, показват, че прием на големи дози еритритол (между 20 и 75 грама) не повлиява нито нивата на кръвната захар, нито на инсулина [22,23,24].

Молекулярен механизъм на производство на еритритол от човешкия организъм

Молекулярен механизъм на производство на еритритол от човешкия организъм

 

Всичко това се потвърждава от обзор на научната литература от януари 2023 година, който обобщава доказателствата за безопасността на еритритола. Заключенията, до които стигат авторите, които го провеждат, гласят [11]:

“Обсервационните проучвания показват положителна връзка между кръвните нива на еритритол, затлъстяването и кардиометаболитните заболявания. Малко вероятно е еритритолът, приет чрез храната, да е причина за тези асоциации. По-вероятно е те да са причинени от нерегулирано произвоство на еритритол (чрез pentose phosphate pathway) поради нарушен гликемичен контрол или голямо количество глюкоза, приемано чрез храната. Доказателствата показват, че еритритолът има потенциал да е полезен заместител на захарта при здрави хора и диабетици, тъй като не оказва влияние върху глюкозата и инсулина, а в допълнение стимулира секрецията на чревни хормони, които модулират ситостта, като по този начин подпомага отслабването. Дългосрочни проучвания върху мишки потвърждават това, като показват, че консумацията на еритритол води до отслабване. Въпреки това са необходими дългосрочни проучвания и върху хора, които да изследват ефектите от хроничната консумация на еритритол върху телесното тегло и риска от метаболитни заболявания. Доказателствата, с които разполагаме обаче, предполагат, че тези бъдещи проучвания ще документират благоприятните ефекти на еритритола, в сравнение със захарта, и ще разсеят погрешните вярвания на потребителите.”

Изводи

Според много специалисти това изследване не е силно доказателство за това, че еритритолът води до сърдечни заболявания, като всъщност е много вероятно високите му нива да са следствие, а не причина на заболяванията. Допълнителна причина да се съмняваме в резултатите от новото проучване е, че досега не е имало изследвания, които да се фокусират върху приема на еритритол от храна и напитки и които да потвърждават връзката му със сърдечно-съдовите заболявания [25]. Ето защо, за да знаем със сигурност каква е причината за тези резултати, ни трябват изследвания с по-високо качество. А дотогава изводите, които НЕ можем и НЕ трябва да правим, са че:

Еритритолът е вреден

Причината да не можем да правим такива заключения е, че изследването е обсервационно, което означава, че открива само наличието на зависимост, а не на причинно-следствена връзка. В допълнение в изследването не е проучван приемът на еритритол, а са изследвани нивата му в кръвта и е много вероятно те да са причинени от самите заболяванията, а не да са причина за заболяванията.

Всички подсладители са вредни

Демонизирането на всички подсладители като вредни, съдейки по едно проучване, което открива зависимост, която вероятно се дължи на обратна каузалност, ще е крайно неправилно и изключително подвеждащо.

Заключение

Натрупаните до момента изследвания за еритритола показват, че той е по-скоро безопасен. Това е и причината да е одобрен за употреба от Комисията по храни и лекарства на САЩ и от Европейския орган по безопасност на храните. И докато не разполагаме със силни доказателства, че той може да има някакви негативни ефекти върху здравето, не трябва да бързаме да го обвиняваме в каквото и да е.

Източници

[1] Witkowski, M. et. al. The artificial sweetener erythritol and cardiovascular event risk. Nature, 2023
[2] Mortensen, A. Sweeteners permitted in European Union: safety aspects. Scandinavian Journal of Food and Nutrition, 2006
[3] Erythritol. Retrieved from en.wikipedia.org
[4] What is Erythritol? Retrieved from foodinsight.org
[5] Alonso, A. et. al. Analytical methods in untargeted metabolomics: state of the art in 2015. Front Bioendg. Biotechnol, 2015
[6] A Cleveland Clinic study finds a common artificial sweetener, erythritol, is associated with an increased risk of heart attack and stroke. Retrieved from facebook.com/Cleveland Clinic
[7] Sugar Substitute Erythritol Linked to Increased Cardiovascular Risk. Retrieved from consultqd.clevelandclinic.org
[8] Expert reaction to study looking at an artificial sweetener (erythritol) and cardiovascular disease events. Retrieved from sciencemediacentre.org
[9] Reaction to study linking sweetener consumption with increased cardiovascular risk. Retrieved from sciencemediacentre.es
[10] Scientific Opinion on the safety of the proposed extension of use of erythritol (E 968) as a food additive. EFSA, 2015
[11] Mazi, T. & K. Stanhope. Erythritol: An In-Depth Discussion of Its Potential to Be a Beneficial Dietary Component. Nutrients, 2023
[12] Ford, I. et. al. Reduced Glomerular Filtration Rate and Its Association with Clinical Outcome in Older Patients at Risk of Vascular Events: Secondary Analysis. Plos Med, 2009
[13] Erythritol Is Going to Kill You!? Retrieved from youtube.com/Biolayne
[14] Erythritol Increases Heart Attack Risk – Unfortunate Study Findings. Retrieved from youtube.com/Thomas DeLauer
[15] Update on Erythritol Sweetener Safety: Are There Side Effects? Retrieved from youtube.com/NutritionFacts.org
[16] Hootman, K. et. al. Erythritol is a pentose-phosphate pathway metabolite and associated with adiposity gain in young adults. PNAS, 2017
[17] Swithers, S. & J. Shearer. Obesity: Sweetener associated with increased adiposity in young adults. Nat Rev Endocrinol, 2017
[18] Rebholz, C. et. al. Serum metabolomic profile of incident diabetes. Diabetologia, 2018
[19] Ortiz, S. & M. Field. Mammalian metabolism of erythritol: a predictive biomarker of metabolic dysfunction. Curr Opin Clin Nutr Metab Care, 2020
[20] Hartog, G. et. al. Erythritol is a sweet antioxidant. Nutrition, 2010
[21] Flint, N. et. al. Effects of Erythritol on Endothelial Function in Patients with Type 2 Diabetes Mellitus – A Pilot Study. Acta Diabetol, 2014
[22] Noda, K. et. al. Serum glucose and insulin levels and erythritol balance after oral administration of erythritol in healthy subjects. Eur J Clin Nutr, 1994
[23] Wolnerhanssen, B. et. al. Gut hormone secretion, gastric emptying, and glycemic responses to erythritol and xylitol in lean and obese subjects. Am J Physiol Endocrinol Metab, 2016
[24] Ishikawa, M. et. al. Effects of Oral Administration of Erythritol on Patients with Diabetes. Regulatory Toxicology and Pharmacology, 1996
[25] Wang, z. & B. Yu. In Response to LETTER TO THE EDITOR. Arterioscler Thromb Vasc Biol, 2020

Прочети още: