Тренировки и хранене при ревматоиден артрит

Ревматоидният артрит (РА) е автоимунно заболяване, при което имунната система на организма атакува собствените тъкани, и по специално вътрешните ставни обвивки (синовиална мембрана), което води до хронично възпаление [1]. Синовиалната мембрана (синовиумът) представлява тънка, пълна с течност обвивка, съставена от съединителна тъкан, намираща се в подвижните стави по цялото тяло. Синовиалната мембрана обгражда синовиалната течност, която смазва и изхранва ставите и която е затворена в синовиалната мембрана, а заедно те образуват ставната капсула [2].

Възпалението, което се получава в резултат на автоимунната атака, води до болка, оток, скованост и загуба на функция в засегнатите стави [1]. Възпалението може да продължава дълго време и да има периоди на подобрение (ремисия) и обостряне (екзасербация). Болестта често започва в малките стави на ръцете и краката, но може да засегне и други стави като китки, лакти, колене и глезени [3]. Обикновено засяга ставите симетрично — ако е засегната една става, съответната става от другата страна на тялото също е засегната [4]. Освен ставите, ревматоидният артрит може да повлияе и на други органи и системи като кожата, очите, белите дробове, сърцето и кръвоносните съдове. РА най-често се появява при хора между 50 и 60 години и засяга между 1 и 2% от населението [4].

Симптоми на ревматоиден артрит

Най-честият симптом е болката в ставите [3]. Тя е придружена от силна скованост, особено когато ставите са в покой. Сковаността е най-силна сутрин след сън или след период на почивка. Сутрешната скованост може да продължи от половин час до няколко часа и често е един от първите симптоми на ревматоиден артрит [3].

Причината за сутрешната скованост е, че тялото е в покой, което позволява на възпалението да се засили. Липсата на движение пречи на циркулацията на синовиалната течност, което води до натрупване на възпалителни вещества в ставите и причинява скованост. За облекчаване на болката често се препоръчва потапяне на ръцете в топла вода [3]. Този метод е препоръчван от ревматолози като част от грижите за пациенти с ревматоиден артрит, за да се намалят симптомите и да се подобри функционалността [5].

При тежки случаи сковаността може да бъде толкова силна, че да затруднява извършването на прости дейности като хващане на предмети, обличане или отваряне на бутилка. Тоест губи се функцията на ставите. Загубата на функция и болката обикновено са съпроводени и с подуване [1]. Подуването най-често засяга ръцете, особено кокалчетата на пръстите, които стават болезнени и подути.

Последствията от ревматоиден артрит

Ревматоидният артрит (РА) може да доведе до сериозни последствия, особено ако не бъде диагностициран и лекуван навреме. Ето някои от основните последствия и усложнения, които могат да възникнат в резултат на заболяването [1,3,4,6]:

Увреждане на ставите

Увреждането на ставите може да се изразява в разрушаване на хрущялите и костите в ставите, което пък може да доведе до деформации и изкривявания. Това може значително да ограничи движението и функционалността на ставите. При тежки случаи на ревматоиден артрит ставите могат да се сраснат, което води до пълна загуба на подвижност в засегнатата става.

Инвалидност

Прогресивното увреждане на ставите може да доведе до затруднения при извършване на ежедневни дейности като ходене, обличане, писане и дори хващане на предмети. Болката и сковаността, характерни за ревматоидния артрит, могат да намалят подвижността и доведат до обездвижване, което може допълнително да влоши състоянието.

Белодробни усложнения

Ревматоидният артрит може да засегне белите дробове, като предизвика възпаление на плеврата (плеврит). Може да е виновен и за развитие на ревматоидни възли в белите дробове, които пък да доведат до дихателни проблеми.

Сърдечно-съдови заболявания

Хората с ревматоиден артрит имат повишен риск от развитие на сърдечно-съдови заболявания, включително инфаркт и инсулт, поради хроничното възпаление, което може да увреди кръвоносните съдове.

Проблеми с очите

РА може да доведе до възпалителни състояния на очите като склерит или еписклерит, които могат да имат много неприятни симптоми – от болка до зачервяване и, в крайни случаи, дори загуба на зрение.

Остеопороза

Хроничното възпаление и използването на кортикостероиди могат да са причина за намалена костна плътност, което увеличава риска от фрактури.

Психологически последствия

Постоянната болка, ограничената подвижност и трудностите при извършване на ежедневни дейности могат да доведат до депресия и тревожност. Загубата на способността за работа и участие в социални дейности пък може да са причина социална изолация и намалено качество на живот.

Повишен риск от инфекции

Пациентите с ревматоиден артрит, особено тези, които приемат имуносупресивни лекарства, са по-уязвими към инфекции поради потискането на имунната система.

Намалена продължителност на живот

Ако РА е нелекуван или нетретиран, той може да доведе до скъсена продължителност на живот, главно поради усложнения като сърдечно-съдови заболявания, инфекции и инвалидност.

Причините за ревматоиден артрит

Причините за ревматоиден артрит (РА) и автоимунните заболявания като цяло са комплексни и не са напълно изяснени. Те обикновено включват комбинация от модифицируеми и немодифицируеми фактори.

Немодифицируеми (генетични) фактори

Според обзор на научната литература от 2019 година генетичните фактори представляват 50-60% от риска за РА [10]. Това са така наречените немодифицируеми фактори. Гените, които са свързани с повишен риск от РА, са определени варианти на гените на HLA (Human Leukocyte Antigen), особено HLA-DRB1 [8]. Ако някой в семейството например има автоимунно заболяване, ще съществува повишен риск и други членове на семейството да развият подобно състояние. Това не означава обаче, че заболяването непременно ще се прояви.

Модифицируеми (екологични) фактори

Останалите 40-50% от риска за РА се дължат на модифицируеми фактори като някои инфекциозни заболявания, пушене, хранене, тегло и чревен микробиом. Тези фактори могат да взаимодействат с генетичната предразположеност на човек [10].

Епщайн-Бар (EBV) вирусът например се свързва именно с развитието на РА и други автоимунни заболявания [9]. Пушенето също се счита за един от най-силните рискови фактори за развитие на ревматоиден артрит, особено при хора с генетична предразположеност. От диетичните фактори все повече внимание се обръща на компрометираната чревна бариера, която може да позволи на хранителни компоненти или микроорганизми да навлязат в кръвта и да предизвикат възпаление [10].

Теглото също може да повлияе на продължителността на ремисията и риска от смъртност [12]. Хормоналните фактори също се считат за модифицируеми, защото могат да бъдат повлияни чрез интервенции и промени в начина на живот. [7]. Някои обсервационни изследвания например показват, че намаление в женските полови хормони, като естроген и прогестерон, може да увеличи риска от РА през менопаузата, както и след раждане, докато увеличените нива на тези хормони по време кърмене и бременност могат да окажат протективен ефект [7,11].

Лечение на ревматоиден артрит

Ревматоидният артрит не може да се излекува. Ранната диагностика и подходящото третиране обаче позволяват на много хора със заболяването да контролират симптомите и намаляват уврежданията на ставите, което им позволява да имат периоди от месеци или дори години без обострянията [3]. Чрез подходящо третиране те влизат в ремисия, която е възможно да продължи за дълъг период от време. Това им дава шанс да водят пълноценен живот и да продължат редовната си работа. Основните стратегии за третиране на ревматоиден артрит са [3]:

• • Лекарства (като нестероидни противовъзпалителни средства, кортикостероиди и биологични лекарства), които се взимат дългосрочно с цел облекчаване на симптоми и забавяне на прогрес
  • Подкрепящо лечение като физиотерапия с цел поддържане и увеличаване на мобилността и функционалността при ежедневните активности
  • Операция с цел коригиране на евентуални проблеми в ставите 
  • Промяна в начина на живот чрез хранене и физическа активност

Медикаментозна терапия

От лекарствата най-често се използват обикновени аналгетици като парацетамол, с които се третират сковаността и подуването на ставите. Тези лекарства обаче не повлияват процеса на боледуването. Повлияващите процеса на подуването лекарства се наричат антиревматици.

Антиревматичните лекарства, които се използват за лечение на ревматоиден артрит и други ревматични заболявания, се наричат болест-модифициращи антиревматични лекарства или DMARDs (от английски: Disease-Modifying Antirheumatic Drugs) [13]. Те се изписват при пациенти, при които има установено увреждане на ставите. По дефиниция тези лекарства забавят увреждането на ставите. Те не лекуват болестта. Най-популярното от тези лекарства е метотрексат. Това лекарство се използва от около 30 години и продължава да бъде „златен стандарт“ и медикамент за първи избор [13].

Има и друг тип болест-модифициращи лекарства, познати като т.нар. златни инжекции. Златните инжекции съдържат соли на златото, които се прилагат интрамускулно (обикновено веднъж седмично или месечно в зависимост от наблюдаваното подобрение). Златните инжекции са един от първите ефективни методи за лечение на ревматоиден артрит и други автоимунни заболявания [14]. Сега обаче се използват доста по-рядко заради наличието на по-ефективните антиревматични лекарства.

Има и нов клас лекарства, които се наричат биологични агенти или биологични болест-модифициращи антиревматични лекарства (biologic DMARDs) [15]. Според някои специалисти има тенденция тези лекарства да се използват все по-рано в болестта, защото са дори по-ефективни от другите антиревматични лекарства и в почти всеки случай спират дегенеративния процес на ставите [3].

С помощта на такива лекарства пациентите често влизат в ремисия и водят нормален живот. Според някои изследвания ремисия без лекарства е постижима само при 15% от пациентите с РА [16]. Според обзор на научната литература от 2017 година ранната терапия, насочена към постигане на ремисия, може да увеличи шансовете за постигане на ремисия без лекарства [17]. Според същия обзор ефективността на терапиите може да се променя с напредване на заболяването, а вероятността за обръщане на автоимунния процес обикновено намалява с времето. Ето защо навременното откриване и започване на терапия в ранния етап от заболяването (първите 12 седмици след поява на симптомите) е от съществено значение [18].

Хранене при ревматоиден артрит

Въпреки че храненето не е основен фактор за развитие на ревматоиден артрит, според някои изследвания диетата може да играе важна роля в контрола на заболяването чрез влияние върху възпалението. Ето какви са заключенията на обзор на научната литература от 2019 година, който проучва потенциалната роля на растителната диета в облекчаването на симптомите на ревматоиден артрит [10]:

„Прекомерното тегло и диетите, които включват животински продукти (напр. млечни продукти, червено месо), влошават симптомите на ревматоиден артрит вероятно поради тяхното провъзпалително действие. В противовес, диетите, богати на зеленчуци, плодове и фибри, са свързани с по-нисък индекс на телесна маса (BMI), имат противовъзпалителни свойства и помагат за намаляване на болката и възпалението при тези пациенти. Изследванията показват, че фибрите, съдържащи се в тези растителни храни, могат да подобрят състава на чревната флора и да увеличат бактериалното разнообразие при пациенти с ревматоиден артрит, което потенциално намалява възпалението и болките в ставите. И въпреки че някои от предизвикващите симптоми храни при пациенти с ревматоиден артрит са различни, веганската диета, състояща се от плодове, пълнозърнести храни, бобови култури и зеленчуци, може да подобри симптомите чрез елиминиране на много от често срещаните „тригър“ храни. Допълнителното премахване на храни, които предизвикват симптоми, може да бъде необходимо в зависимост от индивидуалната чувствителност към различните храни.“

С други думи, съдейки по резултатите от този обзор, можем да кажем, че растителните диети са предпочитани за ревматоиден артрит, защото съдържат храни с ПРОТИВОвъзпалително действие и изключват храни с ПРОвъзпалително действие. Твърдението, че има храни с ПРОвъзпалително действие е изключително разпространено и се подкрепя от редица научни изследвания, които показват, че следването на вегански диети води до намаление на редица възпалителни маркери [10,19,20,21,22,23,24,25].

Всъщност обаче най-качествените научни изследвания, които контролират калорийния прием, показват, че не типът храна, а енергийният състав е определящ за възпаленията. Когато калориите са изравнени, съотношението на хранителни вещества и техният източник нямат особено значение [26,27,28,29,30,31,32].

Подобно е и положението със захарта. Много хора вярват, че захарта води до възпаления, а тези вярвания се потвърждават от редица изследвания върху животни и хора, при които се регистрира увеличаване в нивата на възпаления след прием на захар [33,34,35].

Проблемът е, че тези изследвания не контролират калорийния прием, а това може да остави погрешно заключение, че не теглото, а именно захарта е отговорна за възпалението. Точно такива погрешни заключения могат да се направят и от изследвания, които показват увеличение във възпалението веднага след хранене, богато на мазнини или прием на напитки, богати на захар [34,36,37].

Увеличението на възпалението след хранене е временно (остро) и намалява няколко часа след това. Този феномен често се наблюдава като част от метаболитната и имунната реакция на тялото към приема на храна. Краткосрочните промени във възпалението обаче не се отразяват върху дългосрочните резултати от приема на храна и не означава непременно, че ще доведат до хронично системно възпаление. Това се потвърждава от изследвания, в които храненията са стриктно контролирани с цел поддържане на теглото. Резултатите им показват, че захарта сама по себе си не води до повишение във възпалението [38,39,40,41,42].

Още един факт срещу твърдението, че захарта сама по себе си предизвиква възпаление, са изследванията, които показват, че хората, консумиращи повече плодове, имат по-ниски нива на възпаление [43,44]. Ако захарта сама по себе си водеше до възпаления, тогава и консумацията на плодове трябваше да ги предизвиква, защото захарта в плодовете има абсолютно същия химичен състав.

Млечните продукти също са храни, на които често им се приписват ПРОвъзпалителни свойства. Изследвания и тук обаче опровергават това вярване като показват, че консумацията на млечни продукти има неутрален или редуциращ възпаленията ефект [45].

Съдейки по всички тези проучвания изглежда, че няма храни, които, когато се консумират в рамките на калорийна поддръжка, водят до повишаване на възпалението. И въпреки че някои диети дават по-добри резултати при ревматоиден артрит, няма категорични данни за наличието на една-единствена „най-добра“ диета за хора с това състояние.

Систематичен обзор на научната литература от 2020 година, обобщаващ 27 изследвания, стига до заключението, че има ограничени доказателства за положителни ефекти при хора с ревматоиден артрит само за следването на средиземноморска диета и прием на някои добавки. За всички други изследвани диети е имало или никакви, или слаби доказателства за ефективност [48]. Учените допълват, че положителните резултати от тези изследвания изискват потвърждение в бъдещи висококачествени проучвания. За да се установи твърдо, че определени диети имат значителен положителен ефект върху степента на възпаление и активността на заболяването, са необходими допълнителни изследвания с по-добър дизайн, по-голям обем на участниците и по-строга методология.

Още един систематичен обзор, но от следващата 2021 година, обхваща 70 клинични проучвания и стига до подобни заключения [49]. Според авторите на обзора това е първият по-рода си анализ, който оценява всички диетични интервенции, хранителни добавки и режими с гладуване при хора с ревматоиден артрит. Изводите му гласят:

„В обобщение, въз основа на наличните доказателства, препоръчваме използването на средиземноморска диета и добавки с рибено масло заедно (но не като заместител) с други форми на лечение като физиотерапия, медицински интервенции и лекарства, когато е необходимо и препоръчано от лекаря. Клиничните проучвания върху средиземноморската диета показват умерени подобрения в симптомите при пациенти със стабилен и леко активен ревматоиден артрит. Все още обаче съществува необходимост от по-големи и добре контролирани рандомизирани проучвания с цел да се оценят. както обективните, така и субективните резултати при хора с ревматоиден артрит, следващи диетични подходи като средиземноморската диета, за които имат основание да се считат за ефективни.“

Авторите подчертават и че съществува значителна вероятност резултатите по отношение на ефективността, безопасността или дори необходимостта от диетични подходи като различни форми на гладуване, вегетарианска диета, елементна или елиминационна диета, както и прием на добавки, да бъдат повлияни от различни фактори, водещи до неправилни или неточни заключения. Това пък може да доведе и до ненужни ограничения, разходи или дори социална изолация без обективни ползи. Затва се препоръчва всяко елиминиране на храни да се извършва под надзора на диетолог, за да се избегне небалансиран или ограничен прием на хранителни вещества.

Средиземноморската диета, от друга страна, има предимство и тук, тъй като тя е балансирана, нерестриктивна и притежава противовъзпалителни, антиоксидантни и кардиопротективни свойства.

Добавки за ревматоиден артрит

Има огромно разнообразие от добавки, които се препоръчват на хора с ревматоиден артрит с цел намаляване на симптомите. Добавките, за които има доказателства за ползи, обаче са малко. Ето какво показват някои от изследванията по темата:

Метаанализ 2012
Метаанализ от 2012 година, направен върху 10 рандомизирани контролирани проучвания, включващи 370 пациенти с ревматоиден артрит, показва, че консумация на омега-3 добавки в дози над 2.7 грама/ден в продължение на повече от 3 месеца редуцира употребата на НСПВС (нестероидни противовъзпалителни средства) [51]. Според учените обаче тези доказателства са прекалено слаби, за да се правят окончателни изводи, тъй като броят на участниците и проучванията, включени в техния метаанализ, е ограничен.

Систематичен обзор 2020
Систематичен обзор на научната литература от 2020 година обобщава резултатите от 27 изследвания и стига до заключението, че има ограничено количество доказателства за съществуването на положителни ефекти при хора с ревматоиден артрит в резултат от следването на средиземноморска диета, прием на подправки (джинджифил на прах, канела на прах, шафран), антиоксиданти (кверцетин и убиквинон) и пробиотици (съдържащи Lactobacillus Casei) [51]. За всички други изследвани диети или добавки е имало или никакви, или слаби доказателства за ефективност. Учените допълват, че положителните резултати, открити в тези изследвания, изискват потвърждение в бъдещи висококачествени проучвания.

Систематичен обзор 2021
Според резултатите на систематичен обзор на научната литература от 2021 година приемът на омега-3 мастни киселини в по-високи дози води до намаление на активността на ревматоидния артрит [48]. Подобренията са били по-изразени в субективни показатели, като броя на болезнените стави, общата оценка на пациента и лекаря, както и оценките за болка. Метаанализът показва също, че хората, приемали омега-3, имат по-ниска честота на неуспех при терапия с DMARD (болест-модифициращи антиревматични лекарства), което предполага, че омега-3 добавките могат да допълнят фармакологичното лечение и да направят лекарствата по-ефективни.

Авторите на метаанализа допълнително препоръчват намаляване на приема на сол до по-малко от 5 грама/ден (както се препоръчва от СЗО) и прием на витамин D, особено при много ниски серумни нива. Данните показват, че ограничаването на натрия и приемът на витамин D могат да имат положителен ефект върху характерното за ревматоидния артрит възпаление.

Метаанализ 2021
Според метаанализ от 2021 година проучванията, оценяващи ползата от добавки с витамини върху активността на ревматоиден артрит и честотата на рецидиви, са малко. Авторите допълват, че към този момент липсват категорични доказателства, за да се препоръча каквато и да е витаминна добавка за контрол на активността на заболяването [52]. Единствените витаминови добавки, които метаанализът препоръчва, са фолиева киселина и витамин D. Прием на фолиева киселина се препоръчва на пациенти, които се лекуват с метотрексат, с цел да предотвратят нежелани странични реакции, свързани с лекарството. Витамин D пък се препоръчва за пациенти с дефицит на този витамин с цел да се предотвратят мускулно-скелетни усложнения. Прием на витамин D се препоръчва и при пациенти на лечение с глюкокортикоиди, тъй като тези лекарства увеличават риска от остеопороза. Учените подчертават и че тези препоръки за прием на витамин D съответстват на международните насоки за превенция и лечение на остеопороза, предизвикана от глюкокортикоиди.

Метаанализ 2023
Според метаанализ, обобщаващ 6 изследвания върху 539 пациенти с ревматоиден артрит,  куркуминът, който е активната съставка на куркумата, показва потенциални ползи при лечението на ревматоиден артрит [53]. Според заключението на метаанализа добавките с куркумин могат да помогнат за намаляване на нивата на възпаление, както и за облекчаване на болката и намаляване на сковаността в ставите при пациенти с ревматоиден артрит. Авторите подчертават обаче, че за потвърждаване на ползите от куркумина като допълнителна терапия при ревматоиден артрит са необходими по-големи и добре контролирани изследвания.

Метаанализ 2024
Според метаанализ от 2024 година, направен върху 11 изследвания, обхващащи 3049 пациенти, прием на витамин D от добавки не води до значително намаление във възпалителни маркери като C-реактивен протеин (CRP) и скорост на утаяване на еритроцитите (ESR), както и на броя и болезнеността на подутите стави (DAS28) [54]. Значим ефект обаче е регистриран по отношение на болката, измерена чрез визуална аналогова скала, както и два специфични показателя, които се използват за оценка на активността на заболяването (DAS28-CRP и DAS28-ESR). Според учените, провели метанаанализа, за да се подобри пълнотата и приложимостта на наличните доказателства, е необходимо провеждането на по-качествени научни изследвания.

Тренировки при ревматоиден артрит

Обзор на научната литература от 2011 година проучва ползите от различни типове физическа активност (силови тренировки, аеробни тренировки и комбинирани тренировки) върху пациенти с ревматоиден артрит. Ето до какви заключения стигат авторите [55]:

Силови тренировки

„С намаляването на мускулната маса и последващото функционално ограничение и нарастваща инвалидност, което е характерно за заболяването, пациентите с ревматоиден артрит (РА) трябва да бъдат насърчавани да извършват упражнения, които водят до мускулна хипертрофия. Няколко проучвания са демонстрирали благоприятните ефекти за пациентите с РА в резултат на изпълнението на упражнения за укрепване на мускулите, при които има прогресивно натоварване. Тези благоприятни ефекти се изразяват в увеличаване на мускулната маса, намаляване на мастната маса и значителни подобрения във физическата функция. Упражненията, които включват големите мускулни групи на горните и долните крайници, както и упражнения за укрепване на ръцете, са доказали своята ефективност. Ефектите от двугодишна тренировъчна програма с упражнения за сила при пациенти в ранен стадий на ревматоиден артрит показват значителни подобрения в мускулната сила (19-59%) заедно с намаляване на системното възпаление, болката, сутрешната скованост и активността на заболяването. Тези открития предполагат, че дългосрочното придържане към силови тренировки може значително да подобри физическото благосъстояние на пациентите с ревматоиден артрит, без да влошава активността на заболяването.“

Аеробни тренировки

„Аеробните дейности, които най-често се включват в тренировъчните програми, са ходене, бягане, каране на колело, упражнения във вода и аеробни танци. Ходенето е добър начин за упражнение, тъй като е евтино, не изисква специални умения, безопасно е и може да се изпълнява както на закрито, така и на открито. Редовното бързо ходене, дори и с кратка продължителност, подобрява аеробната издръжливост и намалява риска от сърдечно-съдови заболявания при здрави възрастни. Карането на колело също е добър вариант за аеробна активност, която ангажира големите мускулни групи на долните крайници. Карането на колело подобрява аеробния капацитет (17%), мускулната сила (17%) и подвижността на ставите (16%) без да влошава активността на заболяването. Ефективността на упражненията във вода също са изследвани при пациенти с ревматоиден артрит. Хидротерапията (различни форми на водни процедури) например се е доказала като много ефективна за пациенти със симптоми. Някои изследвания показват, че само две 30-минутни сесии седмично за период от 4 седмици водят до значително намаляване на чувствителността на ставите, подобряване на обхвата на движение на коленете и подобряване на емоционалното и психологическо състояние. Танците са друга форма на аеробни упражнения, която е показала подобрения в аеробната производителност и положителни промени в депресията, тревожността и умората при пациенти с РА, без да се наблюдава влошаване на активността на заболяването.“

Комбинирани тренировки

„Оптималната тренировъчна програма за пациенти с ревматоиден артрит би включвала както аеробни упражнения, така и тренировки с допълнително съпротивление. С влошеното сърдечно-съдово здраве, което е основната причина за смърт при пациенти с ревматоиден артрит, и с тенденцията тези пациенти да имат слаба сърдечно-съдова издръжливост, необходимостта от аеробни упражнения като част от стандартното лечение е от съществено значение. Добавянето на силови упражнения с допълнително съпротивление помага за намаляване на негативните ефекти на ревматоидната кахексия (загуба на мускулна маса и сила) и други мускулно-скелетни и ставни проблеми, като същевременно предизвиква значителни подобрения във физическата функция и способността за извършване на ежедневни дейности. И двата вида упражнения може да са необходими за поддържане на костната минерална плътност.“

Генерални насоки за тренировки

Една от най-важните препоръки към хората, страдащи от ревматоиден артрит, е да тренират под надзора от опитен специалист (поне в началото), за да може програмата им да бъде адаптирана спрямо целите и конкретното състояние на ставите и нивото на активност на заболяването. Други важни препоръки са свързани с честотата, интензивността и прогресивното натоварване на тренировките.

Честота на тренировки

Минималната честота на правене на упражнения с цел функционални подобрения и поддържане на здравето е неизвестна, но се счита, че дори и трениране веднъж седмично може да подобри функцията и здравния статус на пациенти с ревматоиден артрит [55].

Интензивност на упражнения

Тъй като много пациенти с ревматоиден артрит имат под средното ниво на физически капацитет, тренировките трябва да започнат с по-ниска интензивност, а с времето интензивността е препоръчително да се повишава. Според обзора тренировъчните програми, дори и тези с висока интензивност, са се доказали като безопасни и ефективни. Тренировъчните програми, изпълнявани у дома, също могат да подобрят качеството на живот и функционалния статус на пациентите. Въпреки това те често не осигуряват достатъчна интензивност за значително подобряване на мускулната сила или аеробната издръжливост в дългосрочен план.

Прогресивно натоварване

С цел да се подобрява формата непрекъснато, е необходимо прогресиране на продължителността и интензивността на упражненията в дългосрочен план [56]. За съжаление проучванията показват, че повечето от полезните мускулни адаптации се губят след прекратяване на тренировките. Така че, както при здрави хора, полезните ефекти от упражненията се губят, ако тренировките бъдат прекратени.

Препоръки към треньори и физиотерапевти

Обзор на научната литература от 2022 година обобщава 13 научно базирани препоръки за физическа активност, които са насочени към треньори и здравни специалисти, работещи с хора с ревматоиден артрит [56]. Ето кои са те:

1. 1. Осигурете образование и ресурси, за да подкрепите знанията на клиентите за заболяването и ползите от силовите тренировки;
   2. Представете ясни и документирани инструкции на предписаните упражнения, в случай че клиентът изпитва симптоми, които причиняват загуба на паметта или „мозъчна мъгла“. „Мозъчна мъгла“ е термин, който описва състояние на когнитивно объркване, проблеми с концентрацията, забавено мислене и затруднения при запомняне на информация. Тези симптоми са често срещани при хора с хронични заболявания, включително ревматоиден артрит.
   3. Проверете за съпътстващи заболявания и се уверете, че противопоказанията и предпазните мерки за специфични съпътстващи заболявания са включени в програмата. Избягвайте например маневрата на Валсалва при лица с високо кръвно налягане.
   4. Използвайте адаптивни или защитни средства като подплатени ръкавици, шини за стабилизиране на ставите или адаптирани обувки, за да подпомогнете удобството на клиента, особено в случаи, в които са налице ставни деформации.
   5. Планирайте сесиите около периода, в който лекарствата достигат своя максимален терапевтичен ефект (това обикновено е няколко часа след приема им) или когато симптомите (например болка, скованост) са най-слабо изразени.
   6. Силовите тренировки могат да продължат с по-ниска интензивност по време на фаза с обостряне, като се съсредоточат върху упражнения, които включват ставите с най-малко симптоми. Затова в тези периоди трябва да се избягват упражнения с висока интензивност (големи тежести) и тестове за максимална сила. Може да бъде полезно съставянето на план за дни с фази на обостряне, както и за дни, в които симптомите са минимални или под контрол.
   7. Попитайте или оценете как се чувства клиентът (например има ли ставни симптоми, болка, скованост) в началото и по време на тренировка, за да определите дали програмата трябва да бъде адаптирана.
   8. Предлагайте разнообразие и адаптивност в типа оборудване и упражнения, обхвата на движение, обема, прогресията и честотата на програмата за силови тренировки.
   9. Включете загрявка, която увеличава кръвотока към работещите мускули и подобрява безопасния обхват на движение. Загрявката може да се използва, за да помогне на клиента да оцени текущото състояние на заболяването в този ден и да смекчи съществуващата болка и скованост.
   10. Наблюдавайте симптомите няколко дни след сесията, за да определите дали интензивността трябва да бъде намалена при следващата сесия.
   11. Местоположението на болката (например дали е в стави или мускули) може да се използва, за да се разграничи мускулна треска от ставни болки.
   12. За да помогнете на клиента да се придържа към програмата и да преодолеете страха от физическа активност, прогресирайте бавно и включете дейности, които клиентът харесва, комфортни са му и предлагат разнообразие. Предложете му да тренира с приятел или да се присъедини към групови класове и използвайте техники за поведенческа промяна, като поставяне на цели и планиране на действия, за да помогнете на клиента да се придържа към своите цели.
   13. Ако нуждите на клиента за силови тренировки надхвърлят обхвата и опита на клинициста, клиентът трябва да бъде насочен към по-подходящ специалист (например спортен треньор или физиолог).

ИЗВОДИ

Най-важното от всичко казано дотук за ревматоидния артрит можем да обобщим в 3 основни направления:

1. 1. Последствия. Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване, при което имунната система на организма атакува синовиална мембрана на ставите, което води до хронично възпаление. Последствията от него могат да са редица тежки усложнения (като увреждане на ставите, инвалидност, белодробни усложнения, ССЗ, проблеми с очи, остеопороза, ментални разстройства, инфекции, намалена продължителност на живот), които могат да повлияят на качеството на живот, затова ранната диагностика и подходящото лечение са от съществено значение.
   2. Хранене и добавки. Няма категорични доказателства, които да показват, че съществува универсална или най-добра диета за хора с ревматоиден артрит. Няма и категорични доказателства, които да показват, че прием на която и да е добавка ще доведе до категорични ползи за контрол на заболяването. От всички диети обаче за средиземноморската има най-много обещаващи данни и подкрепа от научни изследвания за облекчаване на симптомите на ревматоиден артрит. По отношение на добавките обещаващи данни за ползи има по отношение на омега-3, витамин D, кверцетин и убиквинон, Lactobacillus Casei и куркума.
   3. Тренировки. Важността на включването на тренировъчни упражнения в лечението на ревматоиден артрит е ясна и доказана. Проучванията показват, че всякакъв тип упражнения подобряват общата функция при хора с ревматоиден артрит, без да имат доказано отрицателно въздействие върху активността на заболяването. Затова всички пациенти с ревматоиден артрит трябва да бъдат насърчавани да включват някаква форма на аеробни и силови упражнения като част от стратегиите за контрол на заболяването.

Прочети още:

Епидемията от затлъстяване и захарта. Анализ на филма "Натъпкани".

В тази статия ще ти предоставим анализ на истинността на някои от най-популярните вярвания, които продължават да се разпространяват по отношение на храненето, захарта, физическата активност и епидемията от затлъстяване, в която живеем. Твърденията, с които ще се запознаеш, са извадени от американския документални филм за храненето "Fed Up"