Пшеницата е една от основните суровини, използвани за производството на хранителни продукти в Европа. Около нея витаят няколко широко разпространени мита, които влияят върху обществените възприятия и консумацията. Основните притеснения, свързани с консумацията на пшеница и пшенични продукти, е съдържанието на глутен. Глутенът е смес от два протеина – глутенин и глиадин. Съдържа се в семената на пшеницата, овеса, ечемика и ръжта [66].
В тази статия ще покажем най-популярните твърдения, свързани с приема на глутен чрез пшеница и пшенични продукти. Преди това обаче ще обсъдим кои са ключовите причини, поради които тя се е превърнала в основна хранителна култура в Европа.
Съдържание
Причини за популярност на пшеницата
Причините за широката популярност на пшеницата в Европа са множество. Най-важните от тях са:
-
- Историческо значение. Пшеницата е отглеждана в Европа от древни времена. Тя е основен източник на храна за населението през вековете и играе ключова роля в развитието на европейските общества и икономики [62].
- Климат. Климатът в много части на Европа е идеален за отглеждане на пшеница [64]. Умерените температури и достатъчното количество валежи осигуряват подходящи условия за растеж на пшеницата през различните ѝ фази на отглеждане.
- Икономическа значимост. Пшеницата е важен износен артикул за много европейски страни [63]. Производството и търговията с пшеница и пшенични продукти допринасят значително към развитието на икономиките на тези страни. Към момента общото ѝ производство възлиза на около 45% от всички зърнени храни в Европа, което я прави един от най-ценните активи на страните-членки на ЕС [1].
- Субсидиране. Европейският съюз активно подкрепя земеделието чрез различни програми за субсидии. Това включва и финансова помощ и за отглеждането на пшеница, което прави отглеждането на пшенични култури атрактивно от финансова гледна точка за фермерите.
- Кулинарна традиция. Пшеницата е основна съставка в традиционната европейска кухня [65]. Използва се за приготвяне на хляб и хлебни изделия, пасти, кексове, сладкиши, зърнени закуски, бира и множество други ястия, което я прави незаменима в ежедневната диета на хората.
За кои хора глутенът може да е проблем?
Твърдения в интернет пространството гласят, че консумацията на глутен чрез пшенични продукти може да навреди на хора, страдащи от глутенова непоносимост. Глутеновата непоносимост е чадърен термин, който се отнася до 5 различни състояния, свързани с глутена [67].
1. Цьолиакия (глутенова ентеропатия)
Цьолиакията е най-добре познатото медицинско състояние, свързано с глутен. Тя е хронично мултиорганно автоимунно заболяване, което се наблюдавало у генетично предразположени индивиди след прием на глутен.
При тези хора глутенът може да предизвика имунен отговор и да доведе до образуване на антитела, които да атакуват вътрешната повърхност на тънките черва [2]. С течение на времето тези антитела атакуват и увреждат лигавицата на тънките черва и нарушават абсорбцията на редица хранителни вещества (малабсорбция). Чревното увреждане пък е възможно да доведе до редица негативни за здравето ефекти като загуба на тегло, подуване на корема, умора, желязодефицитна анемия, гърчове, мускулна слабост и други сериозни усложнения. При деца малабсорбцията може също да забави растежа и развитието [2].
За щастие, цьолиакията не е широкоразпространена. Според някои проучвания разпространението на цьолиакия в САЩ е 0.71% (1 на 141 човека) [3]. Според Европейския орган по контрол на храните разпространението на цьолиакия в Европа е същото [52]. Асоциацията на Европейското общество по цьолиакия оценява, че около 1 на 100 човека в Европа страдат от цьолиакия [4]. Това са около 7 млн. души като само 25% от тях са получили диагноза [12]. Експертите вярват, че това състояние се дължи на генетични фактори и такива, свързани с околната среда.
Що се отнася до лечението за цьолиакия, такова към момента няма. Лекарите третират това състояние като препоръчват спазването на строга безглутенова диета, тъй като се счита, че тя може да помогне за овладяване на симптомите и възстановяване на чревната лигавица.
2. Алергия към пшеницата
Хората с пшенична алергия страдат от алергия към протеините в пшеницата. Тази алергия засяга по-често деца, отколкото възрастни [21]. Алергията към пшеницата може да доведе до тежки странични реакции, включително анафилаксия, която представлява животозастрашаваща алергична реакция.
Алергията към пшеницата също е сериозно медицинско състояние, но механизмът на възникването се различава от този на цьолиакията. За разлика от цьолиакията например, алергията към пшеница може да бъде имуноглобулин Е (IgE) медиирана. Това означава, че след прием на пшеница IgE антитела на имунната система се свързват с нея и предизвикват освобождаване на възпалителни съединения като хистамин. IgE-медиираните имунни отговори са мигновени и могат да бъдат животозастрашаващи. Такава имунна реакция може да се получи дори и от вдишване на пшеница, например при печене на пшеничен продукт [53].
За щастие, разпространението и на това състояние е слабо. В глобален мащаб под 1% от световното населението страда от алергия към пшеницата [23]. Алергията към пшеница при възрастни не може да бъде напълно излекувана, но симпомите й могат да бъдат контролирани като за целта на хората с това състояние се препоръчва изключване на пшенични продукти и преминаване към безглутенова диета.
Алергия към пшеницата
3. Нецьолиакична глутенова чувствителност
В последните години нецьолиакичната глутеновата чувствителност (Non-Celiac Gluten Sensitivity) стана обект на голям научен интерес. Характерно за това състояние е, че хората, които приемат глутен, изпитват симптоми, подобни на тези при цьолиакия. Те обаче не страдат нито от цьолиакия, нито от алергия към пшеницата и не получават свързаните с цьолиакия увреждания на червата [17].
Нецьолиакичната глутенова чувствителност все още е предмет на изследвания и дебати в медицинската общност. Към момента няма ясно определени биомаркери за диагностициране на състоянието, което допълнително усложнява точното му определяне и разпространение [54]. Някои учени предполагат, че други компоненти на пшеницата, не само глутенът, могат да причинят или да допринесат за това състояние.
Поради липсата на специфичен диагностичен тест единственият правилен подход за потвърждаване на диагнозата нецьолиакична глутенова чувствителност е двойно-сляпо плацебо-контролирано предизвикателство с глутен. Целта на такова изследване е да се изключи потенциален плацебо ефект, предизвикан от премахването на глутена [18]. Това означава, че ако човек изпита симптоми след консумация на глутен, лекарят първо трябва да изключи цьолиакия и алергия към пшеницата, преди да диагностицира нецьолиакична глутенова непоносимост [54].
Процентното разпространение на нецьолиакична глутенова чувствителност (NCGS) варира значително в различните изследвания. Според някои от тях около 0.5% до 13% от населението може да страда от това състояние [19,20,22]. Според други изследвания около 6% от американското население страда от нецьолиакична глутенова чувствителност, което е 6 пъти повече от честотата на цьолиакията [79]. Тази голяма вариация в данните може да се дължи на различни фактори, включително различия в диагностичните критерии, осведомеността за състоянието и методите на проучване, използвани в различните страни и култури.
Тъй като нецьолиакичната глутенова чувствителност е все още обект на изследвания, към момента няма специфична терапия, която да излекува напълно това състояние. Основната стратегия за справяне с него e отново преминаване към безглутенова диета (премахване на храни от пшеница, ечемик, ръж и производните им) [55]. Въпреки че се счита, че безглутеновата диета може да спомогне за значително намаляване на симптомите, данните за нейната ефективност при третирането на това състояние са противоречиви [55].
4. Глутенова атаксия
Глутеновата атаксия, подобно на цьолиакията, е автоимунно заболяване, при което произведените срещу глутена имуноглобулини атакуват нервната система [69]. Те атакуват малкия мозък (церебелум), който отговаря за движенията и има роля в активности като равновесие, говор, стойка, ходене, тичане.
Симптомите на глутеновата атаксия включват затруднения в контрола на движенията, нестабилност, нарушена координация, нарушена прецизна координация – например затруднения в писането, закопчаването на копчета и др., затруднения в говора, нарушения в зрението и други симптоми на невропатия. Въпреки че глутеновата атаксия е вид сензибилизация към глутена, стомашно-чревните симптоми в повечето случаи липсват.
В началните етапи на заболяването измененията са обратими и изключването на глутена от диетата води в голяма част от случаите до възстановяване на пациента [67]. Ако заболяването обаче остане неустановено и неконтролирано, измененията стават необратими. Глутеновата атаксия може да се срещне самостоятелно или в комбинация с други състояния, свързани с глутена.
За съжаление липсват достатъчно данни за честотата на разпространение, но според някои изследвания, направени върху хора с цьолиакия, които имат и неврологични симптоми, процентът диагностицирани с глутенова атаксия е между 19% и 41% [68]. В изследвания, в които пациентите с цьолиакия са били преглеждани за неврологични дефицити, но не са имали неврологични симптоми, разпространението на глутенова атаксия варира от 0% до 6% [68]. Това показва, че атаксията е по-вероятна именно сред хора с цьолиакия, които имат неврологични симптоми.
5. Херпетиформен дерматит
Дерматит херпетиформис, често наричан “DH”, е рядко автоимунно заболяване на кожата, свързано с цьолиакия [71]. Заболяването е известно и като болест на Дюринг и се счита за “цьолиакия на кожата” [69]. Заболяването засяга предимно хора от европейски произход от всяка възраст. Продължава години наред с ремисии, траещи от няколко месеца до няколко години. Важна характеристика на това състояние също е, че най-малко 60% от хората с DH нямат симптоми на червата [70]. Въпреки това повечето от страдащите имат същия вид увреждане на червата, което се наблюдава при цьолиакия.
Дерматит херпетиформис не може да се излекува напълно, но третирането на симпотмите става чрез следването на безглутенова диета през целия живот. Това води до подобряване на кожните и чревните лезии, което означава, че на хората, страдащи от това състояние, се препоръчва премахване на всички източници на глутен от диетата им. Според някои изследвания честота на това заболяване е много под 1% (варира между 3.5 и 75.3 човека на 100 000 души) [19,71]. Според насоките на Европейската общност за педиатрична гастроентерология, хепатология и хранене поставена диагноза за херпетиформен дерматит сама по себе си потвърждава наличието на цьолиакия [69]. Това означава, че ако пациент е диагностициран с DH, той автоматично се счита за страдащ и от цьолиакия, тъй като двете състояния споделят същите патогенни механизми.
Херпетиформен дерматит
ОБОБЩЕНИЕ
Консумацията на глутен чрез пшенични продукти може да е проблем за хора, страдащи от глутенова непоносимост. Това е чадърен термин, който описва няколко заболявания, свързани с глутена – цьолиакия, алергия към пшеницата, нецьолиакична глутенова чувствителност, глутенова атаксия и херпетиформен дерматит.
След като разгледахме основните състояния, при които консумацията на пшеница и пшенични продукти може да е проблемна, в оставащата част на статията ще анализираме и истинността на основните твърдения, които се разпространяват по нейн адрес.
Твърдение №1: „Пшеницата увеличава чревната пропускливост“
Червата на всеки човек са полу-пропускливи, тъй като слузестата обвивка, която ги покрива, е предназначена да абсорбира вода и хранителни вещества и да ги пропуска в кръвообращението. Друга функция на чревната обвивка е да действа като бариера срещу бактерии и други инфекциозни агенти, попаднали в червата. Ето защо прекалено голямата чревна пропускливост не е желана. Това означава, че наличието на прекалено голяма чревна пропускливост ще доведе до пропускане на повече вещества, включително и потенциално токсични [5].
Повишената чревна пропускливост се получава, когато физическата структура на червата е компрометирана. Тя се свързва с различни автоимунни заболявания като синдром на раздразнените черва и цьолиакия. Има и случаи, в които повишена чревна пропускливост (или нарушение в чревните функции) се открива преди хората да бъдат диагностицирани с тези заболявания [73,80]. Това е причината за съществуването на спекулации, че чревната пропускливост може да се развие независимо от тези заболявания и дори може да бъде допринасяща причина за тях. Оттам идва и вярването, че консумацията на глутен от зърнени храни като пшеница може да доведе до повишена чревна пропускливост и впоследствие до заболявания, свързани с глутена.
Според учените обаче чревната пропускливост в тези случаи не е достатъчна причина сама по себе си, за да причини заболяванията, които ѝ се приписват, заради което се счита, че е по-скоро ранен признак или симптом на заболявания, а не причина за тях [6].
Всичко това се потвърждава и от изследванията, които показват, че глутенът в пшеницата вероятно води до увеличаване на чревната пропускливост, но при хора, страдащи от цьолиакия и синдром на раздразнените черва [8,9,11,12,15]. Когато става въпрос за хора без цьолиакия, това не е така. Две изследвания от 2005 и 2015 година показват увеличение на чревната пропускливост, но тези изследвания са направени върху тъкан, извън човешкия организъм (ex-vivo). Това намалява доказателствената им стойност, защото резултатите от такива изследвания много често се различават от изследвания, правени върху хора. Наличните изследвания върху хора не откриват повишение в чревната пропускливост след прием на глутен от хора без цьолиакия, както и хора с нецьолиакична глутенова чувствителност и синдром на раздразнените черва [13,14,74]. Други изследвания пък показват, че консумацията на пълнозърнести продукти от хора, които не страдат от глутен свързани състояния, дори може да подобри целостта и функцията на стената на червата [75].
ВАЖНО!
Според специалистите е важно да се прави разлика между “увеличената пропускливост на червата” като състояние и “синдром на пропускливите черва”, който се представя като заболяване. Синдромът на пропускливите черва всъщност е хипотеза, която не е официално призната от медицинската общност [5,6,16]. Твърденията за съществуването на синдром на пропускливите черва идват основно от привърженици на алтернативната медицина, които смятат, че това състояние води до хронично възпаление в тялото, а оттам до синдром на хронична умора, ревматоиден артрит, лупус, мигрена, склероза и аутизъм.
Като решение на проблемите с чревната пропускливост се предлагат различни хранителни добавки, пробиотици, билкови лекарства, безглутенови храни и диети, диети с ниско съдържание на резистентни въглехидрати. Липсват обаче доказателства, които да подкрепят твърденията на промотиращите тези решения. Това е и причината някои специалисти да описват този феномен като “модерна диагноза”, използвана за продаване на редица диети, продукти и услуги. Становищетото на някои експертни организации, като Националния институт за здравеопазване и грижи на Обединеното кралство, е че не препоръчват използването на специални диети за третиране на симптоми на аутизъм или синдром на пропускливите черва [7].
ОБОБЩЕНИЕ
Глутенът вероятно увеличава чревната пропускливост при хора с цьолиакия (а вероятно и при хора със синдром на раздразнените черва), но не изглежда да има такъв ефект при хора, които не страдат от тези състояния.
Твърдение №2: „Пшеницата увеличава стомашно-чревните симптоми заради съдържанието на глутен“
Това твърдение е частично вярно и се отнася основно до хората, страдащи от свързани с глутена състояния, но не и до здрави хора [76]. В допълнение проучванията показват, че съдържанието на резистентни въглехидрати (FODMAPs), а не глутен, е това, което има най-голямо влияние в появата на симптоми при същите тези състояния, свързани с глутена. Ето какво показват резултатите на някои от изследванията по темата.
Изследване 2011 г.
В изследване от 2011 година учени разделят 34 пациента със синдром на раздразнените черва, но без цьолиакия, на две групи. На едната дават глутен, а на другата плацебо. Резултатите показали значително по-голям дял на стомашно-чревни симптоми в глутеновата група (68%), отколкото в групата, получавала плацебо (40%) [28]. Това означава, че вероятно глутенът е една от причините, но не единствената, за поява на стомашно-чревни симптоми при хора, страдащи от синдром на раздразнените черва.
Изследване 2013 г.
Изследване от 2013 година подлага 37 човека, страдащи от нецьолиакична глутенова чувствителност и синдром на раздразнените черва, на диета, бедна на резистентни въглехидрати (FODMAPs), след което им дава изолиран глутенов протеин [24]. Резултатите от изследването показали, че симптомите на всички участници се подобрили на тази диета, а глутенът е предизвикал специфични симптоми само в 3-ма (8%) от участниците. Учените измерили различни серумни и фекални маркери за чревно възпаление, увреждане и активация на имунни клетки, но нито един от тези маркери не е бил променен в резултат от приема на глутен. Резултатите от това изследване също показват, че глутенът може да усили стомашно-чревните симптоми при хора със състояния, свързани с глутена, но той вероятно е по-малката причина за тях, а по-голямата – резистентните въглехидрати.
Изследване 2015 г.
Друго двегодишно изследване от 2015 година, направено върху 392 пациента, оплакващи се от симптоми, свързани с консумацията на глутен, установява, че 68% от хората, които съобщават за глутенова непоносимост, нямат нито глутенова непоносимост, нито цьолиакия, нито алергия към пшеницата [30].
Изследване 2015 г. (2)
Още едно изследване от 2015 година разделя 61 човека със съмнение за нецьолиакична глутенова чувствителност на две групи [77]. На едната учените дават глутен, а на другата плацебо в продължение на 1 седмица. Резултатите показали, че хората в глутеновата група имали значително повече симптоми в сравнение с плацебо. Резултатите от това изследване също предполагат, че глутенът най-вероятно е виновник за част от симптомите, получавани от хората, страдащи от глутенова непоносимост.
Изследване 2018 г.
Изследване от 2018 година открива, че хората с нецьолиакична глутенова непоносимост получават по-малко стомашно-чревни симптоми след намален прием фруктани (вид резистентни въглехидрати), но не на глутен [26]. Това изследване също предполага, че глутенът има малко или никакво участие в симптомите на хора с нецьолиакична глутенова непоносимост.
Обзор 2018 г.
Според обзор на научната литература от 2018 година, който прави анализ на ползите от избягването на глутен, няма убедителни висококачествени доказателства в подкрепа на избягването на глутен при хора, които НЕ страдат от автоимунни състояния, свързани с глутена [76]. Учените даже подчертават, че избягването на глутен може да има негативни ефекти върху пациенти, които нямат диагностицирани заболявания, свързани с него.
Изследване 2019 г.
В друго изследване от 2019 година бедна на резистентни въглехидрати диета и бедна на глутен диета водят до значително подобрение в симптомите на хора с нецьолиакична глутенова непоносимост [27]. Заключенията на авторите са, че освен прием на резистентни въглехидратни (FODMAPs) имунна реакция, предизвикана от глутена, вероятно също допринася за симптoмите, характерни за нецьолиакичната глутенова непоносимост.
ОБОБЩЕНИЕ
Няма убедителни доказателства, които да подкрепят вярването, че избягването на глутен от хора, които НЕ страдат от автоимунни свързани с глутена състояния, ще донесе ползи. Резултатите от научните изследвания показват, че голяма част от хората, които смятат, че имат глутенова непоносимост, всъщност нямат. От друга страна, по-голямата част от симптомите на онези, които имат глутенова непоносимост, е по-вероятно се дължат на съдържанието на резистентни въглехидрати, а не на самия глутен.
Твърдение №3: „Пшеницата предизвика възпаление и хронични заболявания“
Възпалението е реакцията на вродената имунна система, предизвикана от вредни стимули като микробни патогени и контузии. Когато причината за възпалението остане или когато имунните клетки се активират непрекъснато, възпалителният отговор може да стане самоподдържащ се или хроничен. Хроничното възпаление се свързва с много медицински и психиатрични разстройства, включително сърдечно-съдови заболявания, метаболитен синдром, рак, автоимунни заболявания, шизофрения и депресия [31]. В тази връзка едно от най-често срещаните вярвания по отношение диетата е, че определени храни, съдържащи глутен, могат да предизвикват възпаление.
Проучванията наистина показват, че консумацията на глутен води до увеличаване на възпалението (и чревната пропускливост) при хора, страдащи от цьолиакия [8,9,11,12]. Някои епидемиологични проучвания откриват връзка между консумацията на глутен и възпаленията и при хора, които не страдат от цьолиакия [79]. Въпреки това обаче няма силни доказателства, които да показват, че при здрави хора (без наличие на някое свързано с глутена състояние) пшеницата е основен причинител на възпаления [31].
Даже обратното. Редица изследвания откриват връзка между консумацията на пълнозърнести продукти, които съдържат глутен, с намаление във възпалението, измерено чрез С-реактивен протеин и други възпалителни маркери [32,33,35,39,41,49,78]. Метаанализ от 2018 година върху 9 рандомизирани изследвания, включващи 838 участника, също заключава, че консумацията на пълнозърнести продукти намалява системното възпаление [48].
Немалко изследвания показват и че увеличената консумация на пълнозърнести продукти, както и заместването на пълнозърнести продукти с рафинирани въглехидратни продукти, не води до промяна в нивата на възпаление [36,37,38,40].
Що се отнася до хроничните заболявания, много епидемиологични изследвания показват, че консумацията на пълнозърнести продукти се свързва с намален риск от нарушения в глюкозната толерантност, диабет тип 2, сърдечно-съдови заболявания, затлъстяване и някои типове рак [34]. Това са заболявания, свързани именно с повишение в хроничното възпаление. Множество изследвания показват също, че консумацията на пълнозърнести пшенични продукти се свързва с намален риск от рак на дебелото черво [42,43,44,45]. Метаанализите на научната литература също потвърждават, че дългосрочната консумация на пшенични продукти води до редица здравословни ефекти и е свързана с редуциране на смъртността от сърдечно-съдови заболявания и обща смъртност [47,48,50,51].
Препоръки за консумация на повече пълнозърнестите продукти
Заради огромното количество доказателства за ползи, здравни експерти и организации по цял свят препоръчват увеличаването на дела на пълнозърнестите продукти в храненето ни [57]. Ето няколко примера:
Американско общество по хранене
Становището на Американското общество по хранене гласи, че доказателствата са в полза на препоръки за консумация на пълнозърнести продукти [34,56].
Европейски орган по безопасност на храните
Според Европейския орган по безопасност на храните има достатъчно информация за въздействието на пшеничните продукти върху здравето и за безопасността им, за да се препоръчват като част от балансирана диета [46].
Световна здравна организация
Световната здравна организация (WHO) и Организацията по храните и земеделието (FAO) на Обединените нации препоръчват увеличаването на консумацията на пълнозърнести продукти като стратегия за предотвратяване на хронични заболявания. Според тях включването на повече пълнозърнести продукти в диетата може да помогне за намаляване на риска от различни здравословни проблеми като сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2 и определени видове рак [57,58].
Китайско общество по хранене
Китайските хранителни насоки пък гласят, че възрастните е препоръчително да консумират дневно 300–500 грама зърнени култури, зърнени храни и бобови растения (в зависимост от енергийните нужди), като от тях поне 50 грама трябва да бъдат цели зърнени култури, включително пълнозърнести продукти [57,59].
Национална здравна организация за медицински изследвания (Австралия)
Националната здравна организация за медицински изследвания на Австралия подчертава, че според доказателствата австралийците имат нужда да приемат повече пълнозърнести продукти. Организацията отбелязва още, че натрупващите се изследвания показват още по-силна връзка между консумацията на пълнозърнести храни и намален риск от сърдечни заболявания и излишното тегло [57,60].
Администрация по храни и лекарства на САЩ
Администрацията по храни и лекарства на САЩ препоръчва диети, богати на пълнозърнести и други растителни продукти, бедни на мазнини, наситени мазнини и холестерол за редуциране на риска от сърдечни заболявания и определени типове рак [61]. В диетичните насоки за американците от 2005 година се препоръчва поне половината от всички зърнени продукти да са от пълнозърнести източници.
Изводи
Най-важното от всичко казано дотук можем да обобщим в 3 основни направления.
-
- Хора с глутенова непоносимост (свързани с глутена състояния). При хората, страдащи от глутенова непоносимост (цьолиакия, нецьолиакична глутенова непоносимост, алергия към пшеницата, глутенова атаксия и херпетиформен дерматит), глутенът е възможно да причини възпаление и увреждане на червата. Точно затова на тези хора се препоръчва да избягват глутенови продукти като пшеница с цел да се контролира възпалението и да се намали риска от сериозни усложнения.
- Хора без глутенова непоносимост. Няма доказателства, че диета с ниско съдържание на глутен може да донесе някакви здравословни ползи при хора без глутенова непоносимост. Дори напротив.
- Ползи от пшенични продукти. Изследванията показват, че консумацията на пълнозърнести пшенични продукти се свързва с редица здравословни ефекти, измежду които редуциране на системното възпаление, редуциране на риска от сърдечно-съдови заболявания и някои типове рак и редуциране на смъртността. Ето защо експерти и здравни организации по цял свят препоръчват тяхната консумация.
Източници
[1] The Geopolitics of European Wheat. Retrieved from Robert-schuman.eu
[2] Глутен и цьолиакия. Достъпно на synevo.bg
[3] Rubio-Tapia. A. et. al. The prevalence of celiac disease in the United States. Am J Gastroenterol, 2012
[4] Uniting and empowering coeliac societies in europe and beyond. Retrieved from aoecs.org
[5] Leaky gut syndrome. Retrieved from en.wikipedia.org
[6] What is leaky gut syndrome? Retrieved from my.clevelandclinic.org
[7] Leaky gut syndrome. Retrieved from archive.ph
[8] Drago, S. et. al. Gliadin, zonulin and gut permeability: Effects on celiac and non-celiac intestinal mucosa and intestinal cell lines. Scand Journal of Gast, 2005
[9] Sander, G. et. al. Rapid disruption of intestinal barrier function by gliadin involves altered expression of apical junctional proteins. FEBS Lett, 2005
[10] Lammers, K. et. al. Gliadin induces an increase in intestinal permeability and zonulin release by binding to the chemokine receptor CXCR3. Gastroenterology, 2008
[11] Hollon, J. et. al. Effect of gliadin on permeability of intestinal biopsy explants from celiac disease patients and patients with non-celiac gluten sensitivity. Nutrients, 2015
[12] Smecuol, E. et. al. Gastrointestinal permeability in celiac disease. Gastroenterology, 1997
[13] Biesiekierski, J. et. al. Gluten causes gastrointestinal symptoms in subjects without celiac disease: a double-blind randomized placebo-controlled trial. Am J Gastroenterol, 2011
[14] Sapone, A. et. al. Divergence of gut permeability and mucosal immune gene expression in two gluten-associated conditions: celiac disease and gluten sensitivity. BMC Medicine, 2011
[15] Vazquez-Roque, M. et. al. A controlled trial of gluten-free diet in patients with irritable bowel syndrome-diarrhea: effects on bowel frequency and intestinal function. Gastroenterology, 2013
[16] Debunking the Myth of ‘Leaky Gut Syndrome’. Retrieved from badgut.org
[17] Troncone, R. & B. Jabri. Coeliac disease and gluten sensitivity. Journal of Internal Medicine, 2011
[18] Volta, U. et. al. Non-celiac gluten sensitivity: questions still to be answered despite increasing awareness. Cell Mol Immunol, 2013
[19] Sapone, A. et. al. Spectrum of gluten-related disorders: consensus on new nomenclature and classification. BMC Med, 2012
[20] Molina-Infante, J. et. al. Systematic review: noncoeliac gluten sensitivity. Aliment Pharmacol Ther, 2015
[21] Does gluten sensitivity exist? Retrieved from medicalnewstoday.com
[22] Rszkowska, A. et. al. Non-Celiac Gluten Sensitivity: A Review. Medcicina (Kaunas), 2019
[23] Lius, W. et. al. A Meta-Analysis of the Prevalence of Wheat Allergy Worldwide. Nutrients, 2023
[24] Biesiekierski. J. et. al. No effects of gluten in patients with self-reported non-celiac gluten sensitivity after dietary reduction of fermentable, poorly absorbed, short-chain carbohydrates. Gastroenterology, 2013
[25] Peters, S. et. al. Randomised clinical trial: gluten may cause depression in subjects with non-coeliac gluten sensitivity – an exploratory clinical study. Aliment Pharmacol Ther, 2014
[26] Skodje, G. et. al. Fructan, Rather Than Gluten, Induces Symptoms in Patients With Self-Reported Non-Celiac Gluten Sensitivity. Gastroenterology, 2018
[27] Dieterich, W. et. al. Influence of low FODMAP and gluten-free diets on disease activity and intestinal microbiota in patients with non-celiac gluten sensitivity. Clin Nutr, 2019
[28] Biesiekierski. J. et. al. Gluten causes gastrointestinal symptoms in subjects without celiac disease: a double-blind randomized placebo-controlled trial. Am J Gastroenterol, 2011
[29] Catassi, C. et. al. Non-Celiac Gluten Sensitivity: The New Frontier of Gluten Related Disorders. Nutrients, 2013
[30] Capannolo, A. et. al. Non-Celiac Gluten Sensitivity among Patients Perceiving Gluten-Related Symptoms. Gastroenterology, 2015
[31] De Punder, K. & L. Priumboom. The Dietary Intake of Wheat and other Cereal Grains and Their Role in Inflammation. Nutrients, 2013
[32] Food and Inflammation Series: Is Gluten Inflammatory? Retrieved from foodinsight.org
[33] Sang, S. et. al. Emerging science on whole grain intake and inflammation. Nutrition Reviews, 2020
[34] Jonnalagadda, S. et. al. Putting the whole grain puzzle together: health benefits associated with whole grains–summary of American Society for Nutrition 2010 Satellite Symposium. J Nutr, 2011
[35] Lefevre, M. & S. Jonnalagadda. Effect of whole grains on markers of subclinical inflammation. Nutr Rev, 2012
[36] Andersson, A. et. al. Whole-grain foods do not affect insulin sensitivity or markers of lipid peroxidation and inflammation in healthy, moderately overweight subjects. J Nutr, 2007
[37] Brownlee, I. et. al. Markers of cardiovascular risk are not changed by increased whole-grain intake: the WHOLEheart study, a randomised, controlled dietary intervention. Br J Nutr, 2010
[38] Giacco, R. et. al. Effects of the regular consumption of wholemeal wheat foods on cardiovascular risk factors in healthy people. Nutr Metab Cardiovasc Dis, 2010
[39] Katcher, H. et. al. The effects of a whole grain-enriched hypocaloric diet on cardiovascular disease risk factors in men and women with metabolic syndrome. Am J Clin Nutr, 2008
[40] Tighe, P. et. al. Effect of increased consumption of whole-grain foods on blood pressure and other cardiovascular risk markers in healthy middle-aged persons: a randomized controlled trial. Am J Clin Nutr, 2010
[41] Wolever, T. et. al. The Canadian Trial of Carbohydrates in Diabetes (CCD), a 1-y controlled trial of low-glycemic-index dietary carbohydrate in type 2 diabetes: no effect on glycated hemoglobin but reduction in C-reactive protein. Am J Clin Nutr, 2008
[42] Schatzkin, A. et. al. Dietary fiber and whole-grain consumption in relation to colorectal cancer in the NIH-AARP Diet and Health Study. Am J Clin Nutr, 2007
[43] Aune, D. et. al. Dietary fibre, whole grains, and risk of colorectal cancer: systematic review and dose-response meta-analysis of prospective studies. BMJ, 2011
[44] Bingham, S. et. al. Dietary fibre in food and protection against colorectal cancer in the European Prospective Investigation into Cancer and Nutrition (EPIC): an observational study. Lancet, 2003
[45] Stevenson, L. et. al. Wheat bran: its composition and benefits to health, a European perspective. Int J food Sci Nutr, 2012
[46] Hoevenaars, F. et. al. Next Generation Health Claims Based on Resilience: The Example of Whole-Grain Wheat. Nutrients, 2020
[47] Qing Y, E. et. al. Greater whole-grain intake is associated with lower risk of type 2 diabetes, cardiovascular disease, and weight gain. J Nutr, 2012
[48] Xu, Y. et. al. Whole grain diet reduces systemic inflammation: A meta-analysis of 9 randomized trials. Medicine, 2018
[49] Hoevenaars, F. et. al. Whole Grain Wheat Consumption Affects Postprandial Inflammatory Response in a Randomized Controlled Trial in Overweight and Obese Adults with Mild Hypercholesterolemia in the Graandioos Study. J Nutr, 2019
[50] Zong, G. et. al. Whole Grain Intake and Mortality From All Causes, Cardiovascular Disease, and Cancer: A Meta-Analysis of Prospective Cohort Studies. Circulation, 2016
[51] Chen, G. et. al. Whole-grain intake and total, cardiovascular, and cancer mortality: a systematic review and meta-analysis of prospective studies. Am J Clin Nutr, 2016
[52] Safeguarding celiac disease patients in Europe. Retrieved from efsa.europa.eu
[53] Wheat allergy. Retrieved from my.clevelandclinic.org
[54] Non-celiac gluten sensitivity. Retrieved from en.wikipedia.org
[55] Cardenas-Torres, F. et. al. Non-Celiac Gluten Sensitivity: An Update. Medicina (Kaunas), 2021
[56] Testler, J. et. al. Whole Grain Intake and Impaired Fasting Glucose in Adolescents, National Health and Nutrition Examination Survey, 2005–2014. Public Health Research, 2020
[57] Ferruzzi, M. et. al. Developing a Standard Definition of Whole-Grain Foods for Dietary Recommendations: Summary Report of a Multidisciplinary Expert Roundtable Discussion. Adv Nutr, 2014
[58] Healthy diet. Retrieved from who.int
[59] Food-based dietary guidelines – China. Retrieved from fao.org
[60] About the Australian dietary guidelines. Retrieved from eatforhealth.gov.au
[61] Health Claim Notification for Whole Grain Foods. Retrieved from fda.gov
[62] Price and inflation. Retrieved from Britannica.com
[63] Top Wheat Producing Countries. Retrieved from worldastlas.com
[64] Gouis, J. et. al. How changes in climate and agricultural practices influenced wheat production in Western Europe. Journal of Cereal Science, 2020
[65] Waldkorn Traditional Grains. Retrieved from waldkorn.com
[66] What is Gluten? Retrieved from celiac.org
[67] Gluten-Associated Medical Problems. Retrieved from ncbi.nlm.nih.gov
[68] Mearns, E. et. al. Neurological Manifestations of Neuropathy and Ataxia in Celiac Disease: A Systematic Review. Nutrients, 2019
[69] Gluten-related disorders. Retrieved from en.wikipedia.org
[70] Дерматит херпетиформис. Достъпно на coeliac.bg
[71] Antiga, E. & M. Caproni. The diagnosis and treatment of dermatitis herpetiformis. Clin Cosmet Investig Dermatol, 2015
[72] Intestinal permeability. Retrieved from en.wikipedia.org
[73] DaFronte, T. et. al. Zonulin as a Biomarker for the Development of Celiac Disease. American Academy of Pediatrics, 2023
[74] Hansen, L. et. al. A low-gluten diet induces changes in the intestinal microbiome of healthy Danish adults. Nat Commun, 2018
[75] Christensen, E. et. al. Bifidogenic effect of whole-grain wheat during a 12-week energy-restricted dietary intervention in postmenopausal women. Eur J Clin Nutr, 2013
[76] Niland, B. & B. Cash. Health Benefits and Adverse Effects of a Gluten-Free Diet in Non–Celiac Disease Patients. Gastroenterol Hepatol, 2018
[77] Sabatino, A. et. al. Small Amounts of Gluten in Subjects With Suspected Nonceliac Gluten Sensitivity: A Randomized, Double-Blind, Placebo-Controlled, Cross-Over Trial. Clin Gastroenterol Hepatol, 2015
[78] Masters, R. et. al. Whole and Refined Grain Intakes Are Related to Inflammatory Protein Concentrations in Human Plasma. The Journal of Nutrition, 2010
[79] Joseph, J. et. al. Gluten Intake Is Positively Associated with Plasma α2-Macroglobulin in Young Adults. The Journal of Nutrition, 2015
[80] Doherty, M. & R. Baryy. Gluten-induced mucosal changes in subjects without overt small-bowel disease. Lancet, 1981
Прочети още:
