👩💼 Анекдотичните доказателства представляват употребата на анекдоти (т.е. на отделни случаи, събития, истории) като доказателства в подкрепа на дадено твърдение или теза. От гледна точка на критичното мислене и научния метод обаче анекдотичните доказателства са неподходяща основа за формиране на аргументи, които показват причинно следствени връзки.
⛔ В псевдонауката анекдотите често са използвани като аргумент за ефективността на дадена терапия или продукт. В много от тези случаи употребата на анекдотични доказателства представлява разновидност на логическата заблуда, наречена “прибързана генерализация”.
Примери за неверни анекдотични доказателства, използвани като опит да се опровергае твърдението, че тютюнопушенето е вредно, са:
👉 „Моят дядо пушеше по две кутии цигари на ден и доживя до 90 години, следователно цигарите не причиняват рак на белите дробове.“
👉 „Аз ходих на акупунктура и се излекувах, значи акупунктурата е ефективна.“
👉 „Кето диетите са най-добрите за отслабване, защото моите двама приятели отслабнаха с нея, а с другите диети не успяха.“
👉 „Иван яде по 3 ябълки на ден цяла година и така се излекува от рака. Ти също можеш така.“
👩🔬 Анекдотичните доказателства са често използвани в политиката, журналистиката, интернет блоговете и много други случаи с цел внушаване на генерализации, базирани на ограничени и специално подбрани примери, вместо на надеждни статистически изследвания.
⛔ Такива единични твърдения обаче не се считат като силно доказателство, тъй като могат да бъдат повлияни от редица неконтролирани фактори и предубеждения. Въпреки това обаче те все още доминират в мисленето на повечето хора. Причината е, че анекдотите съдържат убедителни и силни разкази, които резонират с хората на емоционално ниво – някой, който разказва определена история като доказателство за дадено твърдение, ще накара слушателя си да помисли, че това може да се случи и с него.
Виж коментарите във фейсбук тук.
