България продължава да заема последното място в Европейския съюз по продължителност на живота, въпреки плахото покачване на показателите през последните години. Данните на Евростат от септември 2025 г. са категорични и изискват сериозен анализ.
Докато средната продължителност на живота в ЕС е 81.7 години, у нас тя е едва 75.9 години. За сравнение, лидерите по дълголетие – Италия и Швеция – достигат 84.1 години. Най-близо до нас в класацията остават Румъния (76.6 г.) и Латвия (76.7 г.).
10-те ключови фактора за ниската продължителност на живота:
- Поведенчески рискови фактори: Рекордно високи нива на тютюнопушене, злоупотреба с алкохол, нездравословно хранене и хронична липса на физическа активност.
- Дефицит на превенция: Културата на профилактичните прегледи е слабо развита, което води до късна диагностика на заболявания, които иначе биха били лечими.
- Хроничен стрес и икономически натиск: Като най-бедната държава в ЕС, България е изложена на постоянен финансов натиск, който води до тревожност, изтощение и пренебрегване на здравето.
- Демографски проблеми: Големият дял на населението в напреднала възраст естествено увеличава честотата на хроничните заболявания и общата смъртност.
- Висока заболеваемост: България е на челно място в ЕС по смъртност от сърдечно-съдови инциденти (инфаркти и инсулти), онкологични заболявания и диабет.
- Ниска здравна грамотност: Ограниченото разбиране за рисковите фактори и липсата на здравно образование пречат на хората да вземат информирани решения за живота си.
- Социално неравенство: Високите нива на бедност в определени групи ограничават достъпа до качествена храна и здравословни условия на живот.
- Регионални диспропорции: Неравномерното разпределение на здравните услуги оставя хората в селските и бедните региони без адекватен медицински контрол.
- Неефективна здравна система: Недостигът на кадри и претоварването на лечебните заведения извън големите градове създават сериозни бариери пред навременната помощ.
- Корупция и институционална криза: Рекордно ниското доверие в системата и високите нива на корупция подкопават качеството и достъпността на здравеопазването.
Изводът
Ниската продължителност на живота у нас не е „съдба“, нито само личен избор. Тя е резултат от преплитането на индивидуалното поведение и държавната политика.
В личен план имаме силата да променим навиците си, да изискваме профилактика и да се грижим за тялото и ума си. В обществен план обаче е нужно да отстояваме правото си на ефективна, прозрачна и достъпна здравна система.
Промяната изисква активна гражданска позиция, информираност и непримиримост към системните дефекти. Зрялото общество е съставено от хора, които разбират, че здравето е едновременно лична грижа и споделена социална отговорност.
Източник: “Bulgaria’s life expectancy lowest in the EU, says Eurostat” – IntelliNews, 11 септември 2025 г.
