Много трениращи във фитнеса вярват, че ако „усещат“ даден мускул по време на упражнение, значи го тренират по-ефективно. Това усещане често се приема като доказателство за добра мускулна активация. Оказва се обаче, че това е един от най-разпространените митове в силовите тренировки и не се подкрепя от съществуващите научни данни. За да илюстрираме това, ще ви разкажем за едно от изследванията (всъщност такива има няколко), които директно сравняват субективното усещане за мускулна активация с реалната физиологична активност на мускулите.
Въпросното изследване е от 2024 година и оценява разликата между субективното усещане за мускулна активация и реалната мускулна активност, измерена чрез електромиография (EMG), при полупрофесионални футболисти по време на упражнения за горната част на тялото. В проучването участват 13 мъже, полупрофесионални футболисти с опит в силовите тренировки. Те изпълняват шест упражнения за горната част на тялото: гребане с дъмбел, гребане с щанга, горен скрипец, пуловър с щанга, разтваряне за задно рамо и концентрично сгъване за бицепс.
Всички участници преминават през две тренировъчни сесии с тези упражнения. В първата сесия, след всяко упражнение, те оценяват субективното си усещане за активиране на три целеви мускула по скала от 1 до 10. Във втората сесия учените измерват реалната мускулна активност чрез електромиография (EMG).
Резултатите от изследването са следните:
- При 11 мускула не е установена връзка между това колко силно участниците „усещат“ мускула и колко реално е бил активен по време на упражненията.
- При 4 мускула е наблюдавана положителна корелация, което означава, че по-силното усещане донякъде е съвпадало с по-висока реална активност.
- При 3 мускула е установена отрицателна корелация, което означава, че колкото повече участниците са „усещали“ мускулите си, толкова по-малко тези мускули са били реално активирани, тоест усещането е било подвеждащо.
Всички положителни и отрицателни корелации обаче са били статистически незначими, което означава, че е възможно да са резултат от случайност. Поради това авторите заключават, че въпреки реалните различия в мускулната активност между упражненията, субективната (самооценена) мускулна активация не отразява точно физиологичната активност на мускулите, измерена чрез електромиография.
Основният извод от това изследване е, че усещането за „работещ мускул“ не е надежден индикатор за реална мускулна активация и в някои случаи може да бъде дори подвеждащо. Затова учените препоръчват при планиране и проследяване на тренировъчния процес да се разчита на обективни фактори като избор на упражнения, натоварване, техника и най-вече прогресия, а не на това дали даден мускул „се усеща“ по време на изпълнение.
Източник: PMID: Sevilmiş, E., Atalağ, O., Baytaş, E., Henselmans, M., Balyan, M., & Binboğa, E. (2024). The disconnect between soccer players’ perceived and actual electromyographic-measured muscle activation. Perceptual and Motor Skills, 131(5), 1834–1860
