Периодичното гладуване често се представя като „по-интелигентен“ и метаболитно по-ефективен начин за отслабване в сравнение с традиционните диети. Обещанията са, че то активира специални хормонални механизми, „рестартира“ метаболизма и води до по-лесно и устойчиво сваляне на тегло, без да има нужда от постоянно следене на калорийния прием. На него често се приписват и допълнителни ползи за сърдечно-съдовото и кардиометаболитното здраве – по-добър липиден профил, по-нисък сърдечно-съдов риск и подобрен гликемичен контрол.
Скорошен метаанализ от 2025 година проверява тази хипотеза като прави анализ на 99 рандомизирани клинични проучвания с общо 6582 здрави възрастни и хора с придружаващи заболявания. Този метаанализ сравнява различни форми на периодично гладуване с класическия калориен дефицит и хранене без ограничения. Ето какви са резултатите, до които стига той:
Отслабване
В средно- и дългосрочен план (24 седмици и повече) периодичното гладуване не превъзхожда класическия калориен дефицит, като различните стратегии показват сходни резултати по отношение на отслабването. В директно сравнение с класическия калориен дефицит, единствено гладуването през ден (alternate-day fasting) показва малко допълнително намаление на теглото, със средна разлика от около –1.3 кг. Тази разлика е статистически значима, но с ограничено клинично значение и се наблюдава предимно в по-краткосрочните проучвания.
Кардиометаболитни показатели
Метаанализът показва, че периодичното гладуване не превъзхожда класическия калориен дефицит по отношение на повечето кардиометаболитни маркери. Наблюдаваните подобрения са като цяло сходни с тези при стандартно ограничаване на калориите. Малки допълнителни ефекти се наблюдават при някои показатели основно при гладуването през ден (alternate-day fasting), но те са с ограничено клинично значение и отново не се запазват в дългосрочните проучвания.
Изводи
Най-големият извод от този метаанализ е, че периодичното гладуване не предлага уникални или превъзхождащи кардиометаболитни ползи спрямо класическия калориен дефицит. Наблюдаваните подобрения са в голяма степен свързани с редукцията на телесното тегло и енергийния дефицит, а не със самото гладуване като специфична стратегия. Това подсказва, че ползите от периодичното гладуване на популационно ниво се обясняват основно с отслабването. Единственото реално предимство на периодичното гладуване в действителност е, че за някои хора (но не за всички) то може да бъде удобна алтернатива на традиционните диети за създаване на калориен дефицит.
Източник: PMID: 40533200
