Съотношението между омега-6 и омега-3 мастни киселини от години се представя като ключов показател за възпаление, сърдечносъдово здраве и „оптимален баланс“ на мазнините в храненето. Често се твърди, че високото съотношение е само по себе си вредно и че трябва активно да се „коригира“. Съвременните интервенционни проучвания и големи метаанализи обаче не подкрепят тази идея.
Данните показват, че съотношението омега-6:омега-3 е слаб и подвеждащ показател, който по-често отразява хранителния режим, отколкото действа като независим причинен фактор за възпаление и хронични заболявания. В действителност фокусът върху едно „магическо“ число може да измести вниманието от това, което реално има значение – качеството на диетата и конкретните видове и количества мастни киселини, които приемаме.
Ето какво показват няколко големи обзора по темата.
Съотношението има теоретични и практически проблеми
Обзор от 2006 г. прави критична оценка на широко използваното съотношение омега-6 към омега-3 и заключава, че този показател има и теоретични, и практически проблеми, които водят до погрешни интерпретации. Авторът подчертава, че въпреки популярността си, съотношението е опростена метрика, която не отразява надеждно реалните биологични и клинични ефекти на отделните мастни киселини [1].
Абсолютният прием е по-важен от съотношението
Обзорна статия от 2008 г. анализира резултатите от рандомизирано контролирано проучване и показва, че съотношението омега-6/омега-3 не е валиден инструмент за намаляване на сърдечносъдовия риск. Промяната на съотношението сама по себе си не води до съществено подобрение на сърдечносъдовите рискови маркери – и авторите заключават, че абсолютният прием е по-важен от съотношението [2].
Малко интервенционни изследвания подкрепят идеята за „оптимално съотношение“
Обзор от 2018 г. прави критичен анализ на начина, по който концепцията за съотношението се използва в изследванията и в хранителните препоръки [3]. Авторите посочват, че има малко интервенционни изследвания, показващи клинични ползи от манипулирането на съотношението като самостоятелен фактор. Теоретичните и биохимичните аргументи в подкрепа на „оптимално съотношение“ не се потвърждават убедително в контролирани проучвания при хора. Обзорът заключава, че фокусът върху съотношението отвлича вниманието от по-важните фактори в храненето и представлява по-скоро злоупотреба с един опростен показател, отколкото научно обоснован подход.
Клиничните ефекти зависят от конкретните мастни киселини, не от математиката
Обзор от 2020 г. установява, че в обсервационните изследвания по-високият прием или по-високите биомаркери на омега-3 са свързани с по-нисък риск от сърдечносъдови и метаболитни заболявания [4]. Рандомизираните контролирани проучвания с омега-3 добавки обаче често показват неутрални резултати. Авторите изрично подчертават, че съотношението омега-6/омега-3 е концептуално и методологично слаб показател и не трябва да се използва като водещ критерий за оценка на здравен риск. Клиничните и метаболитните ефекти зависят много повече от абсолютните количества и от конкретните видове полиненаситени мастни киселини, отколкото от математическото съотношение между тях.
Омега-3 интервенциите „подобряват“ съотношението, но без последователни ползи
Всичко това се потвърждава и индиректно от най-големите метаанализи и систематични обзори, проучващи ползите от допълнителен прием на омега-3 [5,6,7]. На практика повечето такива интервенции значително променят съотношението в посока „по-благоприятно“ – но въпреки това не се установяват ясни и последователни допълнителни клинични ползи.
Ако теорията за съотношението беше валидна като основен механизъм, именно тези интервенции би трябвало да водят до отчетливи и устойчиви резултати. Фактът, че в големите рандомизирани контролирани проучвания това не се наблюдава или ефектите са малки и непоследователни, показва, че самото съотношение най-вероятно не е водещият причинно-следствен фактор за възпалителни и сърдечносъдови заболявания.
Съотношението омега-6:омега-3 е по-скоро маркер за нисък прием на омега-3 и за определен хранителен режим, а не независим механизъм, който сам по себе си определя риска от различни заболявания.
ИЗТОЧНИЦИ
[1] Harris, W. The omega-6/omega-3 ratio and cardiovascular disease risk: uses and abuses. Curr Ahteroslcer Rep, 2006.
[2] Griffin, B. How relevant is the ratio of dietary n-6 to n-3 polyunsaturated fatty acids to cardiovascular disease risk? Evidence from the OPTILIP study. Curr Opoin Lipidol, 2008.
[3] Harris, W. The Omega-6:Omega-3 ratio: A critical appraisal and possible successor. Prostaglandins Leukot Essent Fatty Acids, 2018.
[4] Schulze, M. et. al. Intake and metabolism of omega-3 and omega-6 polyunsaturated fatty acids: nutritional implications for cardiometabolic diseases. Lancet Diabetes Endocrinol, 2020.
[5] Abdelhamid. A. et. al. Omega‐3 fatty acids for the primary and secondary prevention of cardiovascular disease. Cochrane Database of Systematic reviews, 2018.
[6] Bhatt, D. et. al. Cardiovascular Risk Reduction with Icosapent Ethyl for Hypertriglyceridemia. N Engl J Med, 2019.
[7] Abdelhamid, A. et. al. Omega-3 fatty acids for the primary and secondary prevention of cardiovascular disease. Cochrane Database of Systematic reviews, 2020.
