„Щом не си отслабнал, значи не си го искал достатъчно“
„Ако проявиш достатъчно воля, ще отслабнеш“
„Ако не отслабваш, значи не си достатъчно дисциплиниран“
„Ако наистина искаше да отслабнеш, щеше да го направиш“
Това са фразите, които чуваме често от приятели, когато килограмите не падат. И които много хора повтарят на себе си. Твърдението, че „всеки с достатъчно воля и мотивация ще отслабне“ е една огромна заблуда, за която има множество причини.
Защо вярваме, че волята е достатъчна?
Една от тези причини е, че на нас хората ни е много интуитивно да съдим за ефективност на даден подход по личния си опит. Екстраполирането на личен опит често усилва вярването, че „всеки с достатъчно воля може да отслабне“, защото хората са склонни да обобщават своите успехи или провали и да ги прилагат към другите.
Допълнително влияние за усилване на това вярване имат и медиите и фитнес индустрията чрез множеството истории с успешни трансформации, които се дават като примери за воля и мотивация. Честа практика е и хората, които са постигнали успех, да се сочат като доказателство, че ако човек поиска нещо, той може да го постигне, независимо от обстоятелствата.
Липсата на знания за индивидуалните различия също води до опростено възприемане на процеса на отслабване. Хората често не отчитат влиянието на фактори като генетика, метаболизъм, хормонален баланс, психично здраве, медицински състояния и социално-икономическа среда. Това създава илюзията, че волята и мотивацията са единствените необходими компоненти, игнорирайки сложността на отслабването и индивидуалните ограничения, което може да засили стигматизацията към тези, които срещат трудности в този процес.
Какво казва науката?
Вярването, че отслабването зависи от воля и самоконтрол не се подкрепя от един много прост факт, който се посочва от обзор на научната литература по темата от 2008 година. Според авторите на обзора [1]:
„Доминиращото мислене за затлъстяването е, че неговата превенция и лечение зависят от самоконтрол и по-разумни избори на храна от страна на хората. Ако това наистина е така, това би означавало, че преди 30 години, когато затлъстяването не беше толкова разпространено, населението е имало по-голям самоконтрол и е вземало по-мъдри решения. Освен това би следвало, че хората в други страни с по-ниски нива на затлъстяване притежават повече самоконтрол от американците. Малко вероятно обаче е природата на хората да се е променила толкова драстично за толкова кратко време. Това, което се е променило драстично в действителност, е средата, в която живеем днес.“
Заблудата, че отслабването е основно въпрос на воля и мотивация се разбива и от обзор на научната литература от 2014 година. Ето какво казва той [2]:
„Често може да се чуе, че отслабването е въпрос на воля и спазване на програмата за намаляване на теглото. Въпреки това степента на отслабване варира значително между хората, които следват една и съща програма, а това показва, че няма един и същи подход, който да е ефективен за всички. За някои хора (особено тези, които вече са загубили част от теглото си) полагането на допълнителни усилия за спазване на програма за отслабване няма винаги да доведе до допълнително намаляване на теглото, а причината са различните компенсаторни адаптации на организма. Намаляването на енергийния разход например, което настъпва при загуба на тегло, е силно индивидуално и може да затрудни опитите за допълнително отслабване. Тези компенсаторни механизми понякога могат напълно да неутрализират дори и дефицит от порядъка на 500 ккал на ден, което може да направи отслабването изключително трудно. Лекарите трябва да помнят, че затлъстяването не е избор и успехът в отслабването е различен за всеки пациент.“
Индивидуалните различия имат значение
Заради това никога не трябва да забравяме, че всеки човек е уникален, а факторите, които влияят на отслабването, са различни за всеки. За едни отслабването може да се случва много лесно и да са необходими минимални промени в храненето и физическата активност, докато за други това може да изисква значително повече усилия заради генетични предразположения, хормонални проблеми или медицински състояния. И тук ще ти дадем няколко примера, които показват как различни индивидуални особености могат да направят процеса на отслабване много труден или дори невъзможен за някои хора.
Силен апетит
Много силен пример са хората, които имат силен апетит или на които апетитът се усилва, когато намалят калорийния си прием. Тази особеност може да направи контрола върху диетата изключително труден, защото същите тези хора ще трябва да вкарват неимоверно повече усилия от хората с нормален апетит, за да постигнат същите резултати. Това може да превърне отслабването за тях много трудно или дори непосилно.
Психични разстройства
Психичните разстройства също могат да повлияят на отслабването като стимулират емоционално хранене, което е вид механизъм за справяне. Така на хората, които страдат от такива заболявания, ще им е неимоверно по-трудно да контролират калорийния си прием, което може да направи отслабването почти невъзможно.
Ограничена подвижност
Ограничената подвижност при хората с физически увреждания намалява значително възможностите им за физическа активност. Така за някои хора с намален енергиен разход ще е много по-трудно създаването на калориен дефицит, а ако това се комбинира и със силен апетит или емоционално хранене, отслабването за тях може да се превърне и в непосилно.
Ниски доходи
Ниските доходи също могат да затруднят отслабването, тъй като могат да ограничат достъпа до нискокалорични храни, както и да намалят възможностите за спортуване. Липсата на средства за медицински прегледи или консултации с диетолози и специалисти също може да попречат на идентифицирането на здравословни проблеми, влияещи на теглото. Така липсата на добри доходи може да превърне отслабването в изключително непосилно за някои хора.
Хроничен стрес
Хроничният стрес повишава нивата на кортизол, който стимулира апетита. Той влошава също така и качеството на съня, повишава умората и стимулира емоционално хранене, което затруднява поддържането на здравословни навици. Всичко това пък може да направи постигането на резултати от хората, подложени на хроничен стрес, много трудно или даже непосилно.
Нарушения в съня
Нарушенията в съня сами по себе си също са огромна пречка в отслабването. Редица изследвания показват, че липсата на сън увеличава грелина (хормона на глада) и намалява лептина (хормона на ситостта), което води до повишен апетит и по-голяма вероятност за преяждане. Това може да направи отслабването за хората, страдащи от нарушения в съня, много трудно или даже невъзможно.
Хранителни разстройства
Хранителните разстройства, като булимия или анорексия, също показват, че волята и мотивацията са недостатъчни за справяне с проблеми, свързани с теглото и храненето. Тези разстройства обикновено са резултат от комплексни взаимодействия между психично здраве, биология и социални фактори, които изискват професионална помощ, а не само усилия или желание за промяна.
Какво казват експертите
Заради всичко това и становището на експертни организации като Британското психологично общество по отношение на този въпрос гласи, че:
„Въпреки че затлъстяването се причинява от поведение, поведението не винаги е резултат от „личен избор“ и не можем да го сведем единствено до „лична отговорност“. Увеличението в нивата на затлъстяване не могат да бъдат обяснени просто с липсата на мотивация и воля. Ето защо стигматизирането на хора (fat shaming) с наднормено тегло не помага, а даже може да е причина за допълнително наддаване на тегло. И докато увеличение в затлъстяването може отчасти да се припише на промените в хранителната среда и физическата активност, за да се справим със затлъстяването е необходимо да разберем всички негови причини – биологични, психологически и социални, както и да използваме подходи за промяна на поведението с цел превенция и контрол на теглото, които са основани на психологията.“
Заключение
Сега това ограничаващо вярване е пример, който може да ни служи защо е важно да НЕ изхождаме от личния си опит, когато търсим решения на комплексни проблеми. Нашият личен успех не е мерна единица за трудността на другите и не ни дава право да подценяваме техните усилия. Затова, когато говорим за промяна, е по-полезно да подхождаме с разбиране и индивидуален подход, вместо с универсални рецепти и оценки. И точно такива са добрите треньори и здравни специалисти – разбиращи и подкрепящи, а не осъждащи и налагащи универсални решения за всички.
Референции:
[1] Cohen, D. A. (2008). Neurophysiological pathways to obesity: Below awareness and beyond individual control. Diabetes, 57(7), 1768–1773. PMID: 18586908
[2] Chaput, J.-P., Ferraro, Z. M., Prud’homme, D., & Sharma, A. M. (2014). Widespread misconceptions about obesity. Canadian Family Physician, 60(11), 973–975. PMID: 25392431
[3] British Psychological Society. (2019). Psychological perspectives on obesity: Addressing policy, practice and research priorities.
