Причините за преяждане са почти толкова неразбрани, колкото и самото затлъстяване. В популярните обяснения често се посочват „виновници“, които звучат логично и убедително, но в действителност са силно опростени, едностранни и непълни полуистини (в най-добрия случай). Още по-проблемно е, че тези фактори често се представят като единствената причина за преяждането.
А както е валидно за всяко сложно човешко поведение, подобен проблем никога не се свежда до една-единствена причина. Той винаги е резултат от взаимодействието между множество биологични, психологически, социални и фактори на средата, които се преплитат по сложен начин.
Сред най-често посочваните „основни виновници“ за преяждането обикновено се срещат:
• „Слаба воля“
• „Липса на дисциплина“
• „Добавената захар в храните“
• „Глутенът“
• „Глутаматът“
• „Е-тата“
• „Качеството на храната“
• „Генетиката“
• „Хормонит“
• „Чревоугодничеството“
• …
Но според систематичен обзор на научната литература от 2021 г. реалната картина е далеч по-многопластова. Причините за системното преяждане и затлъстяването не могат да бъдат сведени до шепа опростени обяснения. В действителност факторите, поради които хората преяждат, се класифицират в осем широки категории [1]:
1. Социални причини
Социалните причини за преяждане са тясно свързани с натиска на средата – от културни норми и семейни очаквания („яж, за да не ме обидиш“) до празници, работна култура и социална изолация. Рекламите и социалните мрежи допълнително засилват този натиск, като представят храната като символ на удоволствие, принадлежност и успех. Това често води до несъзнателно и прекомерно хранене.
2. Поведенчески причини
Поведенческите причини обикновено произтичат от автоматизирани навици като бързо хранене, пропускане на хранения, често похапване „на крак“, импулсивно ядене или хранене от скука. Тези модели нарушават нормалната регулация на глад и ситост и лесно водят до прием на повече храна, отколкото тялото реално има нужда.
3. Психологически причини
Психологическите фактори включват вътрешни вярвания, емоции и мисловни модели – нереалистични очаквания, перфекционизъм, ниско самочувствие, избягване на трудни задачи и емоционално напрежение. В тези случаи храната често се превръща в средство за утеха, регулация на емоции или бягство, което улеснява импулсивното и прекомерно хранене.
4. Социо-икономически причини
Социо-икономическите фактори допринасят за преяждането чрез ограничен достъп до качествена храна, ниски доходи, липса на образование и натоварен начин на живот. Това насърчава избора на евтини, леснодостъпни и висококалорични продукти. Агресивният маркетинг, субсидираните храни и липсата на време за приготвяне на пълноценни ястия допълнително засилват този ефект.
5. Биологични причини
Биологичните причини произтичат от начина, по който тялото регулира апетита, ситостта и системите за възнаграждение – чрез хормони, мозъчна химия, генетика и метаболитни адаптации. Нарушения в грелин и лептин, по-силна допаминова реакция, генетична предразположеност, липса на сън или нарушена комуникация между стомаха и мозъка могат значително да засилят глада и да направят контрола върху храненето много по-труден.
6. Екологични причини
Екологичните фактори са свързани със средата, в която живеем – постоянната наличност на храна, големите порции, климатичните условия, работната среда и непрекъснатите визуални стимули. Тези външни условия оформят решенията ни автоматично и често водят до пасивна свръхконсумация, дори при липса на физиологична нужда.
7. Здравни причини
Здравните причини включват медицински състояния и физиологични нарушения, които влияят върху апетита, хормоналния баланс и регулацията на глада. Психични разстройства, хормонални проблеми (като поликистозни яйчници), инсулинова резистентност, диабет, прием на определени медикаменти, автоимунни заболявания и ограничена мобилност могат да повишат глада, да нарушат сигналите за ситост и да увеличат емоционалния стрес.
8. Социо-демографски причини
Социо-демографските фактори включват пол, възраст, професия, социален клас и начин на живот. Те оформят типичните хранителни модели и достъпа до храна. Групи като студенти, хора на смени, млади хора, потребители на доставки, хора от по-ниски социални слоеве или живеещи в силно урбанизирана среда са по-уязвими към нередовно, импулсивно и висококалорично хранене.
Всичко това показва, че преяждането и затлъстяването не са резултат от една, две или дори няколко причини. Те са сложни човешки явления, в които се преплитат биология, психология, среда, култура и социални влияния. Именно затова е важно да се стремим да ги разбираме, вместо да ги обясняваме с опростени и удобни „виновници“.
Опростените обяснения звучат добре и се продават лесно, но рядко водят до реални решения. Напротив – те често пораждат вина, стигма и усещане за личен провал там, където проблемът всъщност е системен, многопластов и биологично обусловен. А комплексните проблеми изискват комплексни решения. Те не са лесни, но разбирането – а не обвинението – е първата и най-важна крачка към ефективна и устойчива промяна.
Източник:
Safaei, M., Sundararajan, E. A., Driss, M., Boulila, W., & Shapi’i, A. (2021). A systematic literature review on obesity: Understanding the causes & consequences of obesity and reviewing various machine learning approaches used to predict obesity. Computers in Biology and Medicine, 136, Article 104754. https://doi.org/10.1016/j.compbiomed.2021.104754
