Днес голяма част от инфлуенсърите, треньорите и дори лекари твърдят с пълна увереност, че затлъстяването е просто личен избор – сякаш всичко се свежда до воля, характер и „повече дисциплина“, а човешката физиология е незначителна подробност, която може спокойно да бъде пренебрегната.
Вярата, че „затлъстяването е избор“, предполага, че човек напълно контролира телесното си тегло чрез поведението си. Според това разбиране наднорменото тегло и затлъстяването са резултат от липса на дисциплина, самоконтрол или неправилни решения. Тази идея изглежда проста и логична, но игнорира сложността на факторите, които реално влияят върху телесното тегло.
Причините това вярване да е толкова разпространено са няколко.
На първо място, липсват достатъчно знания за начина, по който вътрешни фактори като генетика, хормони и стрес, както и външни фактори, свързани със средата, влияят върху калорийния баланс. Тази липса на разбиране води до опростеното тълкуване на енергийния баланс – „яж по-малко, движи се повече“. Макар на пръв поглед да звучи логично, този подход игнорира сложните физиологични, психологически и социални механизми, които регулират теглото.
Втора причина се корени в негативните нагласи към хората със затлъстяване. Често затлъстяването се възприема като резултат от липса на воля или дисциплина, а не като следствие от сложни взаимодействия между генетика, среда и начин на живот. В резултат, хората с нормално тегло често (несъзнателно) правят обобщението, че ако те могат да поддържат теглото си, всеки друг би трябвало да може.
Трета причина е системното подценяване на влиянието на външни фактори като образованието, достъпа до храни, възможностите за физическа активност и културните навици – време на хранене, начин на хранене и предпочитания към определени типове храни.
Макар тези обяснения да изглеждат логични, те не се подкрепят от научната литература. Данните ясно показват, че затлъстяването е мултифакторно състояние и заболяване.
Обзор на научната литература от 2008 г., изследващ неврофизиологичните аспекти на затлъстяването, посочва, че глобалното нарастване на затлъстяването се случва паралелно с увеличената наличност и видимост на храна в околната среда. Затлъстяването се увеличава във всички социално-икономически и образователни групи, включително сред хора с висока експертиза в храненето. При тези условия прекомерният прием на храна често се случва по начини, които не се осъзнават напълно, тъй като хранителната среда стимулира автоматични реакции, засилващи желанието за хранене и приема на калории.
Подобни изводи се правят и в обзор от 2011 г., който свързва увеличаването на затлъстяването с глобалната хранителна система – производство на евтини, достъпни и агресивно рекламирани храни. Тази пасивна свръхконсумация е логичен резултат от икономически модели, ориентирани към растеж чрез потребление, като индивидуалните различия в теглото се обясняват с взаимодействието между средата и фактори като генетиката.
Идеята, че отслабването е основно въпрос на воля и мотивация, е поставена под съмнение и в обзор от 2014 г., който показва, че дори при една и съща програма резултатите варират значително между хората. Причината са индивидуалните компенсаторни адаптации на организма – например намаляване на енергийния разход при загуба на тегло, което при някои хора може почти напълно да неутрализира дори значителен калориен дефицит.
Комплексността на затлъстяването се подчертава и от становището на Британското общество по психология, според което увеличението в нивата на затлъстяване не може да бъде обяснено просто с липса на мотивация и воля. Макар поведението да играе роля, то не винаги е резултат от „личен избор“, а стигматизирането на хората с наднормено тегло не само не помага, но може да допринесе за допълнително наддаване.
Когато разгледаме съвкупността от научните данни, става ясно, че затлъстяването не е въпрос на избор, а резултат от сложна мрежа от биологични, психологически, социални и икономически фактори. Това, което изглежда като „личен избор“, всъщност е взаимодействие между генетични уязвимости, невробиологични механизми, хормонални реакции, стрес, медикаменти, сън и глобални промени в хранителната среда.
Истинският избор стои другаде – дали ще признаем тази сложност и ще се опитаме да я разберем, за да се справим със затлъстяването, или ще продължим да разчитаме на удобни, опростени и вредни обяснения, които науката отдавна е опровергала.
Източници:
- Cohen, D. A. (2008). Neurophysiological pathways to obesity: A new look at an old problem. Journal of Law, Medicine & Ethics, 36(1), 32–38. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC2453637/
- Swinburn, B. A., Sacks, G., Hall, K. D., McPherson, K., Finegood, D. T., Moodie, M. L., & Gortmaker, S. L. (2011). The global obesity pandemic: Shaped by global drivers and local environments. The Lancet, 378(9793), 804–814. https://www.researchgate.net/publication/51600790_The_Global_Obesity_Pandemic_Shaped_by_Global_Drivers_and_Local_Environments
- Chaput, J.-P., Ferraro, Z. M., Prud’homme, D., & Sharma, A. M. (2014). Widespread misconceptions about obesity. Canadian Family Physician, 60(11), 973–975. https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC4229150/
- British Psychological Society. (2019, September 24). Obesity is “not a choice” and fat shaming does not help, says British Psychological Society. News-Medical.net. https://www.news-medical.net/news/20190924/Obesity-is-not-a-choice-and-fat-shaming-does-not-help-says-British-Psychological-Society.aspx
