„Захарта е пристрастяваща колкото кокаина.“
„Мозъкът ни реагира на захар, както реагира на хероин“
„Захарта е 8 пъти по-пристрастяваща от кокаина.“
Това са твърдения, които масово се разпространяват в интернет, а за съжаление – често и от медицински лица. Тези сензационни аналогии обаче не се подкрепят от научните данни.
Още класическите експериментални изследвания показват, че захарта не създава химическа зависимост, а просто усилва вкусовите качества и удоволствието от храната. Хората не преяждат със сладко, защото са „пристрастени“, а защото то е вкусно – и точно тук е разковничето: вкусът има своя праг на насищане, след който удоволствието намалява.
Урокът от 1939 година
Резултатите от едно от емблематичните изследвания по темата, публикувано още през 1939 г., ясно демонстрират, че дори при животните липсва поведение, характерно за зависимост.
В този експеримент учените наблюдават консумацията на вода при плъхове при нарастваща концентрация на захар:
- До 15-ия ден: Плъховете пият еднакво количество от чистата и подсладената вода.
- Фаза на покачване: С добавянето на захар приемът на разтвора се увеличава драстично.
- Точка на пречупване: При около 10% концентрация (между 25-ия и 30-ия ден) се достига пикът (60–70 мл/ден).
- Фаза на отказ: При още по-висока концентрация, консумацията на сладка вода пада рязко, а интересът към чистата вода се завръща.
Около 40-ия ден разтворът става толкова сладък, че нагарча. В този момент плъховете почти спират да го пият, предпочитайки чистата вода.
Защо това е важно?
Ако захарта беше пристрастяваща, приемът ѝ трябваше да продължи да расте успоредно с концентрацията – точно както се наблюдава при наркотичните вещества. Фактът, че плъховете спират при определен праг, доказва, че водещ е вкусът, а не физиологичната зависимост.
Това изследване се подкрепя от преобладаващата част от научната литература през последните 85 години. То е доказателство, че аналогиите между храната и наркотиците са несъстоятелни.
Проблемът е комплексен
Преяждането е резултат от комбинация от социални, психологически, биологични и икономически фактори. То не се дължи на една „лоша“ съставка или на „липса на воля“.
Лозунги като „захарта е отрова“ са вредни. Те изкуствено опростяват проблема, вменяват вина и създават ирационален страх, който често стои в основата на хранителните разстройства.
„Всеки има право на мнение, но никой няма право на собствени факти.“
Източници:
[1] Richter, C. P., & Campbell, K. H. (1939). Sucrose taste thresholds of rats and humans. American Journal of Physiology-Legacy Content, 128(2), 291–297. https://doi.org/10.1152/ajplegacy.1939.128.2.291
[2] Strong by Science Bulgaria. (2022, May 13). Захарта: заблуди и истини – SBS Livecast 54. https://www.youtube.com/watch?v=UHnLokwIWp8
