Хедоничните реакции към вкуса („харесването“ / liking) са фундаментално различен невробиологичен процес от мотивацията за прием на храна („желанието“ / wanting). Според съвременните модели в невронауката, тези две системи са медиирани от различни невронни вериги, но съвместно определят нашето хранително поведение.
Различията във възприятието на сладостта не са просто въпрос на вкус, а са често генетично обусловени. Индивидуалната реакция към захарозата определя емоционалния отговор на организма към храната. В комбинация с биологични и средови фактори, тези различия обясняват защо определени индивиди са по-уязвими към хиперфагия (преяждане) и затлъстяване.
Четирите основни фенотипа на харесване
Изследванията в областта на сензорната наука идентифицират четири стабилни модела на реакция към концентрацията на захароза, които виждате на графиката:
- ● Sweet Likers (Зелена линия):
Показват линейно повишаване на удоволствието с увеличаване на концентрацията. За тях няма „твърде сладко“. - ● Inverted-U (Жълта линия):
Достигат своя максимум на удоволствие при средни нива на сладост (т.нар. Bliss point), след което харесването рязко спада. - ● Insensitive (Сива линия):
Проявяват слаба хедонична реакция; промяната в концентрацията не влияе съществено на субективното им удоволствие. - ● Sweet Dislikers (Червена линия):
Предпочитат минимални нива на сладост; всяко повишение на концентрацията предизвиква негативна хедонична реакция.
Важен извод: Статистиката показва, че населението е почти поравно разделено между „Sweet Likers“ (~48.5%) и „Sweet Dislikers“ (~48.2%). Това означава, че близо половината от хората изпитват биологично заложен силен стимул да търсят високи концентрации на захар.
Заключение
Желанието за сладко не е просто въпрос на „характер“. То е дълбоко вкоренено в биологичните механизми на възнаграждение. Когато казваме „Щом аз мога без сладко, значи и ти можеш“, ние пренебрегваме факта, че биологичната реалност на човека отсреща е различна.
Успешният подход към здравето изисква разбиране на тези индивидуални различия, а не универсални морални присъди. Това е само една част от комплексния пъзел на затлъстяването, който обяснява защо един и същи метод не работи еднакво при всеки.
ИЗТОЧНИЦИ
[1] Iatridi, V., et al. Quantifying sweet taste liker phenotypes: Time for some consistency in the classification criteria. Nutrients, 2019, 11(1), 129. https://doi.org/10.3390/nu11010129
[2] Pangborn, R. Individual variation in affective responses to taste stimuli. Psychonomic Science, 1970, 21(2), 125-126. https://doi.org/10.3758/BF0333579
[3] Drewnowski, A., & Schwartz, M. Invisible fats: Sensory assessment of sugar/fat mixtures. Appetite, 1990, 14(3), 203-217.
[4] Thompson, D. A., et al. (1976). Effects of body weight and food intake on pleasantness ratings for a sweet stimulus. Journal of Applied Physiology, 41(2), 319-324.
[5] Kim, J., et al. (2017). Emotional responses to sweet foods according to sweet liker status. Food Quality and Preference, 59, 1-7.
[6] Looy, H., et al. (1991). Effects of metabolic state on sweet taste reactivity in humans depend on underlying hedonic response profile. Chemical Senses, 16(5), 637.
[7] Iatridi, V., et al. (2019). Reconsidering the classification of sweet taste liker phenotypes: A methodological review. Food Quality and Preference, 74, 136-147.
