Напоследък често се среща твърдението, че медикаментите от групата на GLP-1 (като семаглутид и тирзепатид) водят до прекомерна загуба на мускулна маса. Според това вярване, хората, които отслабват с тези лекарства, губят повече мускули, отколкото при обикновена диета. Когато обаче се погледнат данните от клиничните проучвания, картината се оказва доста по-различна.
Какво показва метаанализът от 2025 година?
Скорошен систематичен обзор и метаанализ на научната литература от 2025 година изследва как медикаментите от групата на GLP-1 рецепторните агонисти (като семаглутид и лираглутид), както и двойните GLP-1/GIP агонисти (като тирзепатид), влияят върху телесния състав (общото тегло, мастната маса и чистата маса). В анализа са включени 22 рандомизирани клинични проучвания с общо 2258 участници [1].
Резултатите показват, че тези медикаменти водят до значително намаляване на телесното тегло. Средно участниците губят около 3.55 кг спрямо контролните групи. По-голямата част от тази загуба идва от мастната тъкан (приблизително 2.95 кг мазнини). Заедно с това се наблюдава и по-малка загуба на чисто тегло (lean mass), средно около 0.86 кг.
Правилото на четвъртината
Когато се разгледа съотношението между различните компоненти на загубеното тегло, се вижда, че приблизително 25% от него е чиста маса, а около 75% е мастна тъкан. Това съотношение е известно като „правилото на четвъртината“ и се наблюдава и при отслабване само с диета. Това означава, че лекарствата от групата на GLP-1 не променят съществено съотношението между загубата на мазнини и чиста маса. То остава сходно с това при обикновена диета, като около една четвърт от сваленото тегло е чиста маса [1,4]. Разликата е, че тези медикаменти обикновено водят до по-голяма обща загуба на тегло, което означава, че в абсолютни стойности (свалени кг) се губи повече чиста маса, дори процентното съотношение да остава сходно.
Разлики между отделните медикаменти
В анализа се наблюдават и разлики между отделните медикаменти. Лираглутид е единственият препарат, при който се отчита значително намаляване на теглото без статистически значима загуба на чиста маса. Семаглутид и тирзепатид показват най-голям ефект върху общото отслабване и намаляването на мастната тъкан, но поради по-голямата обща загуба на тегло при тях се наблюдава и по-голяма абсолютна загуба на чиста маса.
Какво показват другите обзори?
Сходно съотношение се наблюдава и в обзор на научната литература от 2025 година, който показва, че както при лечение с тирзепатид, така и при плацебо (само диета) приблизително 75% от загубеното тегло е мастна тъкан, а около 25% е чиста маса, като този модел се запазва и в различни подгрупи участници [2].
Най-широкият диапазон на загуба на чиста маса при GLP-1 медикаменти е регистриран в обзор на научната литература от 2024 година, обобщаващ резултатите от 28 клинични изследвания, където делът на чистата маса варира между 20 и 40% от общата загуба на тегло [3]. Този анализ обаче се основава на малки подгрупи от участници в рамките на клиничните проучвания, което ограничава точността и обобщаемостта на резултатите. В допълнение авторите подчертават, че самата мускулна маса представлява приблизително около 55% от чистото тегло, заради което ДЕХА скенерите се считат за индиректен показател за оценка на мускулната маса и не позволяват точно да се определи каква част от отчетената загуба на чиста маса действително представлява загуба на мускули.
Най-важното
Като цяло наличните данни не подкрепят твърдението, че медикаментите от групата на GLP-1 водят до непропорционална или прекомерна загуба на мускулна маса. Загубата на чиста маса при лечение с тези лекарства се движи в приблизително същите граници, наблюдавани и при отслабване само с диета, като обикновено около 25% от сваленото тегло е чиста маса, а приблизително 75% е мастна тъкан. По-голямата абсолютна загуба на чиста маса при тези медикаменти се дължи основно на по-голямата обща редукция на теглото, а не на промяна в съотношението между мазнини и чиста маса. Важно е също да се има предвид, че използваните методи за измерване на телесния състав (като DEXA скенери) оценяват общата чиста маса, а не директно мускулната маса, което ограничава точността при интерпретацията на тези резултати.
Източници
[1] Karakasis, P. et al. Effect of glucagon-like peptide-1 receptor agonists and co-agonists on body composition: Systematic review and network meta-analysis. Metabolism, 2025. PMID: 39719170
[2] Look, M. et al. Body composition changes during weight reduction with tirzepatide in the SURMOUNT-1 study of adults with obesity or overweight. Diabetes Obes Metab, 2025. PMID: 39996356
[3] Dubin, R. L. et al. Glucagon-like peptide-1 receptor agonist-based agents and weight loss composition: Filling the gaps. Diabetes Obes Metab, 2024. PMID: 39344838
[4] Heymsfield, S. B. et al. Weight Loss Composition is One-Fourth Fat-Free Mass: A Critical Review and Critique of This Widely Cited Rule. Obes Rev, 2015. PMID: 24447775
