Продукцията на кортизол се контролира основно от хипоталамо-хипофизо-адреналната (HPA) ос, при която кортикотропин-освобождаващият хормон (CRH) от хипоталамуса стимулира отделянето на адренокортикотропен хормон (ACTH) от хипофизата, който от своя страна задвижва синтеза на кортизол в надбъбречната кора [11,12,13]. Най-важните фактори, които модулират този процес, включват:
- Циркаден ритъм и излагане на светлина. Кортизолът се отделя по естествен дневен ритъм – най-много има сутрин, а през деня постепенно намалява. Светлината, особено сутрешната при изгрев, е основният фактор, който настройва този ритъм. Освен това сезоните и мястото, където живеем, също могат да променят основните му нива. [13,14,15].
- Остър и хроничен стрес. Физически, психологически и социални стресори активират HPA оста, като водят до повишаване на кортизола. Ако стресът продължи дълго, тази система може да се разстрои и кортизолът да остане постоянно висок или да започне да се отделя по необичаен начин [16,17].
- Възраст и полови хормони. Стареенето и наличието на полови хормони (например естроген, тестостерон) модулират както базовата, така и индуцираната от стрес секреция на кортизол, като се наблюдават различия между мъже и жени и в различните етапи от живота [18,19].
- Генетични фактори. Различията в гените между хората влияят както върху това колко кортизол отделяме в покой, така и върху количеството, което се произвежда при стрес. Това означава, че наследствеността определя дали човек има по-високи или по-ниски нива на кортизол през деня, при дълготраен стрес или при внезапни стресови ситуации. [20].
- Телесен състав и метаболитен статус. Натрупването на мазнини около вътрешните органи (висцерално затлъстяване) и различни метаболитни състояния (например инсулинова резистентност, диабет, хормонални дисбаланси) също могат да повлияят на начина, по който тялото произвежда кортизол [19].
- Имунни и възпалителни сигнали. Цитокини, хемокини и адипокини могат да модифицират активността на HPA оста и периферния метаболизъм на кортизол, особено при болест или възпаление [21].
- Хранителен статус и наличност на субстрати. Достатъчно количество холестерол и микронутриенти са необходими за стероидогенезата в надбъбречната жлеза [21].
- Начина на живот. Тютюнопушене, кофеин, алкохол и хранителен прием могат също да повлияят значително върху кортизоловите реакции към стрес [17].
Източници:
[11] Vaidya, A., Findling, J., & Bancos, I. (2025). Adrenal insufficiency in adults: A review. JAMA, 334(8), 714–725. https://jamanetwork.com/journals/jama/article-abstract/2835391
[12] Miller, B. S., & Auchus, R. J. (2020). Evaluation and treatment of patients with hypercortisolism: A review. JAMA Surgery, 155(12), 1152-1159. https://jamanetwork.com/journals/jamasurgery/article-abstract/2771374
[13] Lightman, S. L., Birnie, M. T., & Conway-Campbell, B. L. (2020). Dynamics of ACTH and cortisol secretion and implications for disease. Endocrine Reviews, 41(3), bnaa002. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/32060528/
[14] Hadlow, N., Brown, S., Wardrop, R., Conradie, J., & Henley, D. (2018). Where in the world? Latitude, longitude and season contribute to the complex co-ordinates determining cortisol levels. Clinical Endocrinology, 89(3), 299-307. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/29846966/
[15] Hadlow, N. C., Brown, S., Wardrop, R., & Henley, D. (2014). The effects of season, daylight saving and time of sunrise on serum cortisol in a large population. Chronobiology International, 31(2), 243-251. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/24156521/
[16] Knezevic, E., Nenic, K., Milanovic, V., & Knezevic, N. N. (2023). The role of cortisol in chronic stress, neurodegenerative diseases, and psychological disorders. Cells, 12(23), 2726. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/38067154/
[17] Kudielka, B. M., Hellhammer, D. H., & Wüst, S. (2009). Why do we respond so differently? Reviewing determinants of human salivary cortisol responses to challenge. Psychoneuroendocrinology, 34(1), 2-18. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/19041187/
[18] Veldhuis, J. D., Sharma, A., & Roelfsema, F. (2013). Age-dependent and gender-dependent regulation of hypothalamic-adrenocorticotropic-adrenal axis. Endocrinology and Metabolism Clinics of North America, 42(2), 201-225. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/23702398/
[19] Theodoropoulou, M., & Stalla, G. K. (2010). Secretagogue type, sex-steroid milieu, and abdominal visceral adiposity individually determine secretagogue-stimulated cortisol secretion. The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/20299490/
[20] Arseneault, L., Bulbulia, J., Mommersteeg, P. M. C., & et al. (2022). An in-laboratory stressor reveals unique genetic variation in child cortisol output. Psychoneuroendocrinology. https://pubmed.ncbi.nlm.nih.gov/35771497/
[21] Sapolsky, R. M., Romero, L. M., & Munck, A. U. (2000). How do glucocorticoids influence stress responses? Integrating permissive, suppressive, stimulatory, and preparative actions. The New England Journal of Medicine, 345(7), 556-569. https://www.nejm.org/doi/full/10.1056/NEJMra0804635
