Основните функции на кортизола са да регулира метаболизма, да модулира имунния отговор, да поддържа сърдечно-съдовата хомеостаза и да улеснява адаптацията към физически и психологически стрес. Кортизолът стимулира глюконеогенезата (образуване на нова глюкоза в черния дроб от белтъци и други източници) и гликогенолизата (разграждане на складирания в черния дроб гликоген до глюкоза), мобилизира аминокиселини от мускулите (разгражда част от мускулния белтък, за да ги използва като суровина за енергия), засилва липолизата (разграждане на мазнините в мастните клетки до мастни киселини) и инхибира периферното усвояване на глюкоза (кара тъканите като мускули и мастни клетки да използват по-малко глюкоза), като по този начин увеличава наличието на енергия по време на стрес [1,2]. Той има също така противовъзпалителни и имуносупресивни ефекти, като потиска производството и действието на проинфламаторни цитокини (сигнални молекули, които „активират“ възпалението) и имунни клетки, и ограничава миграцията на левкоцити към местата на възпаление [3,4].
Кортизолът поддържа съдовия тонус (способността на кръвоносните съдове да се свиват и отпускат) и засилва вазоконстрикторния ефект на катехоламините (адреналин и норадреналин, които свиват съдовете), което е критично за поддържане на кръвното налягане при стрес или травма [2,4]. В централната нервна система кортизолът влияе върху умствените процеси, настроението и паметта, като подпомага вниманието и консолидацията на паметта (превръщането на краткосрочните спомени в дългосрочни) при остър стрес, но уврежда тези функции при хронично повишени нива [5,6,7]. Освен това кортизолът следва циркаден ритъм (дневен биологичен ритъм), с пик рано сутрин, който помага за мобилизиране на ресурсите за дневна активност и за противодействие на емоционалния стрес от предишния ден [8,9]. Дефицитът или излишъкът на кортизол нарушават тези процеси и водят до метаболитни, сърдечно-съдови, имунни и невропсихиатрични дисфункции [10,11].
Източници:
[1] Miller, B. S., & Auchus, R. J. (2020). Evaluation and treatment of patients with hypercortisolism: A review. JAMA Surgery, 155(12), 1152–1159. https://doi.org/10.1001/jamasurg.2020.3280
[2] Riad, M., & Simpson, P. J. (2002). Steroids. Current Opinion in Critical Care, 8(4), 281–284. https://doi.org/10.1097/00075198-200208000-00002 (Пълни автори: Riad, M., et al.)
[3] Rhen, T., & Cidlowski, J. A. (2005). Antiinflammatory action of glucocorticoids—New mechanisms for old drugs. New England Journal of Medicine, 353(16), 1711–1723. https://doi.org/10.1056/NEJMra050541
[4] Rushworth, R. L., Torpy, D. J., & Falhammar, H. (2019). Adrenal crisis. New England Journal of Medicine, 381(9), 852–861. https://doi.org/10.1056/NEJMra1807486
[5] Uchoa, E. T., Aguilera, G., Herman, J. P., Fiedler, J. L., Deak, T., & de Souza Silva, M. B. C. (2014). Novel aspects of glucocorticoid actions. Journal of Neuroendocrinology, 26(9), 557–572. https://doi.org/10.1111/jne.12157
[6] Erickson, K., Drevets, W., & Schulkin, J. (2003). Glucocorticoid regulation of diverse cognitive functions in normal and pathological states. Neuroscience & Biobehavioral Reviews, 27(3), 233–246. https://doi.org/10.1016/S0149-7634(03)00033-2
[7] de Kloet, E. R., & Joëls, M. (2024). The cortisol switch between vulnerability and resilience. Molecular Psychiatry, 29(1), 20–34. https://doi.org/10.1038/s41380-022-01934-8 (Пълни автори: de Kloet, E. R., Joëls, M., et al.)
[8] Stalder, T., Oster, H., Abelson, J. L., Huthsteiner, K., Klucken, T., et al. (2025). The cortisol awakening response: Regulation and functional significance. Endocrine Reviews, 46(1), 43–59. https://doi.org/10.1210/endrev/bnae024
[9] Oster, H., Challet, E., Ott, V., Arvat, E., de Kloet, E. R., Dijk, D.-J., et al. (2017). The functional and clinical significance of the 24-hour rhythm of circulating glucocorticoids. Endocrine Reviews, 38(1), 3–45. https://doi.org/10.1210/er.2015-1080
[10] Russell, G., & Lightman, S. (2019). The human stress response. Nature Reviews Endocrinology, 15(9), 525–534. https://doi.org/10.1038/s41574-019-0228-0
[11] Vaidya, A. (2025). Adrenal insufficiency in adults: A review. JAMA. Advance online publication. https://jamanetwork.com/journals/jama/fullarticle/2835391
