Много хора вярват, че лекарствата за отслабване ще влошат връзката с храната. Част от това убеждение идва от идеята, че с тях „става прекалено лесно“, тъй като апетитът намалява, а в резултат човек може да яде по-малко и каквото си пожелае без усилие и така не развива истинска саморегулация. Някои се страхуват, че това ще доведе до още по-нездрава връзка с храната, защото промяната не идва от силата на волята, а от медикамент. Това вярване обаче идва от идеята, че всичко зависи от волята ни и че ако нещо стане по-лесно, значи не е „истински контрол“. С други думи, това вярване приема, че контролът е въпрос единствено на воля, и пренебрегва биологичната основа на апетита. Но реалността за много хора изглежда по различен начин.
Когато човек постоянно мисли за храна като например кога ще яде следващия път, какво ще яде, дали ще има достатъчно, е изключително трудно да подобри връзката си с храната. Може да се опитва да промени тези мисловни модели, но е много вероятно това да е невъзможно, ако е налице биологична дисфункция в апетита. Точно тук идва ролята на GLP-1 медикаментите за отслабване (лекарства тип Оземпик).
GLP-1 медикаментите действат на ниво регулация на апетита. Те повлияват центровете на ситост в мозъка, забавят изпразването на стомаха и намаляват интензитета на глада. Това не означава, че спират храненето, а че правят сигналите по-стабилни и предвидими. Когато гладът вече не е хаотичен и натрапчив, човек започва да се чувства по-спокоен около храната, което му позволява да планира и следва по-лесно хранителен режим.
Още едно разпространено вярване по отношение на GLP-1 медикаментите е, че „Не трябва да започваш медикамент, ако не си започнал да следваш диета.“ В действителност при голяма част от хората е точно обратното. Медикаментът създава биологичните условия, при които започването на един по-структуриран режим става изобщо възможно. Когато вътрешният шум намалее, става по-лесно да се планира, да се спазва структура и да се изграждат нови навици, без усещането, че тялото ти постоянно те дърпа в друга посока или че водиш непрекъсната битка със себе си.
И, да, GLP-1 медикаментите не заместват работата по навиците и начина, по който човек мисли и се чувства по отношение на храната, но често правят тази работа по-постижима. Те не „налагат“ спазването на диета, но улесняват започването ѝ, защото регулацията на апетита вече не разчита единствено на воля.
Според д-р Надолски, който е ендокринолог, специализирал в затлъстяването, когато хората стартират терапия с Оземпик, най-накрая започват да усещат облекчение от постоянните натрапчиви мисли относно храната. След като тези мисли се успокоят, връзката им с храната вече става възможно да се подобри, а от там и устойчивото следване на диета.
В следващите цитати можеш да видиш обратна връзка от реални хора, които пишат под пост на д-р Надолски, който отправя молба към взимащите GLP-1 медикаменти да споделят опита си. Ето какво казват някои от тях:
Споделен опит с GLP-1
#1
„Цял ден мисля за храна, мозъкът ми постоянно ми казва да ям, дори да не съм гладен и т.н. … А сега (след медикамента) реакцията ми е „Хмм, гладен съм, какво да хапна? Нека си взема малко протеин, вероятно не съм ял достатъчно днес.“ Приготвям си храна и продължавам с живота си.“
#2
„Изживявам именно това (подобряване на връзката с храната) в момента с Ozempic. Чувството да не мислиш за храна през цялото време е невероятно освобождаващо (представям си, че така се чувстват „нормалните“ хора).“
#3
„Никога не осъзнавах, че мисля непрекъснато за храна, докато тези мисли не намаляха след като започнах Ozempic. Сега разбирам колко натрапчиви са били те. Проблемът ми не беше липса на самоконтрол или знания за храненето, а това, че мозъкът ми беше устроен така, че да мисли за храна почти постоянно.“
#4
„Всички казваха, че GLP-1 помагат с „непрекъснатите мисли за храна“, а аз реагирах с „Какво, по дяволите, означава непрекъснати мисли за храна?“ Бях доста скептичен да ги пробвам, но се хранех сравнително добре, тренирах редовно и въпреки това не виждах промяна в теглото си. Реших да пробвам лекарството и бях шокиран от ефекта само два дни по-късно. Натрапчивите мисли и импулсите да ям изчезнаха. Да, отнема време да намериш баланса си с медикамента, защото трябва да се фокусираш върху движението и здравословното хранене, но наистина помага. Повечето хора, които познавам и го приемат, комбинират това с подобрено хранене и тренировки и виждат реални подобрения, включително и аз. Вече два месеца съм на най-ниската възможна доза. Това е инструмент, нито повече, нито по-малко. Не е „чийтинг“, не е пряк път. И хората, които го приемат, знаят рисковете. Казвам го, в случай че някой реши да ги напада заради това.“
#5
„За мен беше огромно облекчение. Това, че не мислех за храна постоянно, ми позволи да правя по-добри избори. Иска ми се да беше по-достъпно за тези, чиято застраховка не го покрива.“
#6
„Освен всички предимства, за които говорим, терзепатид (подобно на оземпик лекарство) ми даде бутон за „заглушаване“ и „пауза“. Шумът от храна е заглушен, но не напълно изчезнал. Обичам храната, обичам да ям, и сега, в поддържащата фаза (на по-ниска доза), все още чувам малко „шум“. Но той е притъпен, а не заглушен напълно, което ми дава точно толкова контрол, колкото ми е нужен. „Пауза“-та (по-голяма доза) ми дава още повече контрол. Знам какво трябва да правя (що се отнася до храненето). Терзепатид ми позволява да спра, да се осъзная и да действам. Тоест позволява ми реално да помисля, преди да посегна към храната.“
#7
„Да! Чувствам, че сега имам страхотна връзка с храната. Ям, когато съм гладен, и спирам, когато съм сит! Все още се наслаждавам на храната и готвенето, просто сега те заемат по-балансирано място в живота ми. Чувствам се „точно, както трябва“.“
#8
„Състезавах се 10 години и имах ужасна връзка с храната. Мислех за храна през цялото време, имах проблеми с кръвната захар и хормонални нарушения. Тирзепатид ми помогна да спра натрапчивите мисли за храна и стабилизира кръвната ми захар, което предизвика верижна реакция, а хормоните и здравето ми се подобриха. Сега съм на здравословно тегло и имам същата връзка с храната, каквато имах преди състезателните дни, редовен менструален цикъл, по-добър сън и т.н. Наистина ме спаси от хранително разстройство и диабет.“
#9
„Приемам GLP-1 от март и чувствам, че сега имам здрава връзка с храната. Хапвам нормални порции, рядко похапвам между храненията. Ако искам няколко парчета пица, ям ги. Или бисквитка от време на време. Вече не усещам онова неустоимо привличане към преработената храна.“
#10
„Не знаех какво е да не мислиш за храна през цялото време, докато не започнах GLP-1. Изведнъж престанах да мисля за храна! И още по-важно, почнах да се засищам дори и след леко хранене! Преди това никога не усещах ситост, докато не започнах GLP-1. Това промени живота ми!“
#11
„Разлика със и без GLP-1 е като между нощ и ден. До преди него мислех, че просто нямам никакъв самоконтрол, че всички останали успяват да управляват апетита си, а аз не. Нямах представа, че „непрекъснатото мислене за храна“ съществува… докато не открих начин да го заглуша. Промени живота ми!“
#12
„Имах няколко клиенти, които използваха GLP-1 медикаменти. Най-доброто описание, което съм чувал за тях, е че този медикамент „заглушава“ влиянието на храната, което им осигурява голям прозорец от време да подобрят здравето си и връзката си с нея.“
#13
„Толкова съм уморена да чета негативни коментари. След 40 години борба най-накрая чувствам контрол над храната. Ако трябва да приемам поддържаща доза завинаги, така да бъде. Вярвам, че е нужно повече съдействие от лекари и специалисти при употребата на тези медикаменти. Използването им като инструмент за заглушаване на мислите за храна и изграждане на по-добри навици е истинска промяна. Ако продължаваш да се храниш нездравословно и да не се движиш, разбира се, че резултатите и бъдещото ти здраве няма да са добри.“
#14
„Семаглутид изигра ключова роля в излекуване на лошата ми връзка с храната и ми позволи да се науча да издържам на дискомфорт, без да търся утеха в усещането за ситост.“
#15
„Непрекъснатите мисли за хранене намаляват, така че можеш наистина да различиш истинския глад от други нужди за хранене.“
#16
„Преди: „Какво ще закусвам/обядвам/вечерям/похапвам?“ (още преди да съм свършил със закуската)… „Какво мога да ям после? Какво бих изял, ако го имах под ръка? Имам ли време да отскоча до магазина преди следващата среща, за да си взема нещо по-добро?“
Сега (може би в другата крайност) често се налага да отида до магазина преди вечеря (след като съм си сложил напомняне на телефона да обядвам с нещо здравословно… или въобще да ям), защото напълно съм изгубил представа каква храна има вкъщи. Буквално не се сещам за храна, докато не стане време да нахраня останалите.“
#17
„Знаех, че съм емоционално и компулсивно хранещ се човек. Бях постигал умерен успех преди, но усещането, че трябва да ям, когато се чувствам зле, беше дълбоко в подсъзнанието ми и беше ужасно трудно да се справя с него. Семаглутид забави всичко. Около шест месеца след като започнах медикамента, се хванах, че търся нещо сладко, защото имах лош ден. Това беше напълно несъзнателно, не бях избрал съзнателно да търся нещо за хапване, просто се озовах в килера, ровейки за храна. Намерих малка опаковка Sour Patch Kids (любимите ми) и я изядох. Но след това… чувството на облекчение, което очаквах, не дойде. Не получих емоционалното успокоение, което мислех, че ще получа. Беше шокиращо. Още имах същия емоционален проблем като преди, но този път храната не успя да притъпи чувствата ми. Това изкара онова, което преди се случваше подсъзнателно, на съзнателно ниво, така че можех да се справя с него. Това е най-доброто нещо, което ми се е случило от приема на семаглутид.“
#18
„Оземпик ти дава пространство да осъзнаеш, че не е било твоя вина и че не е ставало въпрос за липса на воля. Правил си всичко както трябва, но мозъкът ти е възприемал храната по различен начин – с обсесивен фокус, който другите хора не изпитват. Осъзнаването, че проблемът не е бил в това, че не си се старал достатъчно, е дълбоко освобождаващо.“
#19
„Напълно промени връзката ми с храната.“
#20
„100% оправиха и моята!“
П.П: В нашата фитнес Академия говорим открито за GLP-1 медикаментите, защото те вече са част от реалността на клиентите ни. За нас е важно треньорите да разбират не само физиологията, но и психологическия ефект и как намаляването на хранителния шум влияе върху мотивацията, вината и връзката с храната. Затова ни е важно как мислиш и ти. Ако имаш личен или професионален опит с GLP-1, ще се радвам да споделиш как и дали тези медикаменти помогнаха за намаляване на обсесивните мисли за хранене и при теб.
