Погрешни схващания за кортизола могат да доведат до неправилна интерпретация на лабораторните резултати и до неразбиране на физиологичната и патологичната роля на този хормон. Ето защо тук ще опишем най-честите митове, свързани с него.
МИТ №1: Кортизолът е лош, защото е хормон на стреса.
В действителност кортизолът не е само хормон на стреса и не се произвежда само в отговор на стрес. Базовата му секреция е необходима за нормалното равновесие на организма и се регулира от HPA оста независимо от стреса. Той има ключови роли в метаболизма на глюкозата, в модулацията на имунната система и във функцията на сърдечно-съдовата система [40,48]. И докато хронично високите нива са вредни, краткотрайните му повишения са полезни и необходими за оцеляване и нормален ежедневен живот [39,40,41].
МИТ №2: Високият кортизол винаги означава психически стрес.
Съществува и погрешното схващане, че високият кортизол винаги означава психически стрес. Всъщност нивата му се колебаят според дневния ритъм, физическата активност и дори при положителни емоции. Те не са надежден или специфичен показател за психично напрежение в реални условия, тъй като се влияят и от светлина, сън и метаболитно състояние [41,42,43].
МИТ №3: Хронично високият кортизол винаги води до отслабване.
Друга заблуда е, че хронично високият кортизолът води до отслабване. Хронично високите нива на кортизол всъщност подпомагат натрупването на мазнини в коремната област, развиват инсулинова резистентност и увеличават апетита, като стимулират преяждането. Това затруднява отслабването и често води до напълняване – особено при метаболитен синдром или синдром на Кушинг [44,45].
Мит №4: Хронично високият кортизол винаги води до напълняване.
Истината е, че кортизолът създава условия, които улесняват трупането на мазнини – като по-висок апетит, предпочитание към калорични храни и инсулинова резистентност. Но реалното напълняване настъпва само ако има калориен излишък. Ако човек поддържа енергиен баланс или дефицит, високият кортизол сам по себе си не е достатъчен, за да доведе до качване на тегло [49].
МИТ №5: Кортизолът може да се прецени с едно измерване.
Често хората мислят, че кортизолът може да се прецени с едно обикновено изследване. Но тъй като нивата му се променят през деня, една стойност може да даде грешна представа. За да се оцени правилно, са нужни няколко проби или специални изследвания – например 24-часов кортизол в урината, вечерно изследване на слюнка или тест със супресия от дексаметазон (медицинско изследване, с което лекарите проверяват как работи системата хипоталамус – хипофиза – надбъбречни жлези) [43,44,46].
МИТ №6. Стресовите разстройства са свързани с висок кортизол.
Не всички стресови разстройства се свързват с висок кортизол. При някои състояния, като посттравматично стресово разстройство (ПТСР) или синдром на хроничната умора, нивата на кортизол могат дори да са ниски. Това става, защото системата, която регулира стреса, и чувствителността на рецепторите се променят [47].
Източници:
[39] Knezevic, E., et al. (2023). The role of cortisol in chronic stress, neurodegenerative diseases, and psychological disorders. Cells, 12(23), Article 2726. https://doi.org/10.3390/cells12232726
[40] Vinson, G. P. (2009). The adrenal cortex and life. Molecular and Cellular Endocrinology, 300(1-2), 2–6. https://doi.org/10.1016/j.mce.2008.09.008
[41] Hoyt, L. T., et al. (2016). Positive upshots of cortisol in everyday life. Emotion, 16(4), 431–435. https://doi.org/10.1037/emo0000174
[42] Pollard, T. M. (1995). Use of cortisol as a stress marker: Practical and theoretical problems. American Journal of Human Biology, 7(2), 265–274. https://doi.org/10.1002/ajhb.1310070217
[43] Klaas, S., et al. (2025). Awakening not associated with an increased rate of cortisol secretion. Proceedings of the Royal Society B: Biological Sciences, 292(2038), Article 20241844. https://doi.org/10.1098/rspb.2024.1844
[44] Reincke, M., & Fleseriu, M. (2023). Cushing syndrome: A review. JAMA, 330(2), 170–181. https://doi.org/10.1001/jama.2023.11305
[45] Anagnostis, P., et al. (2009). Clinical review: The pathogenetic role of cortisol in the metabolic syndrome: A hypothesis. The Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, 94(8), 2692–2701. https://doi.org/10.1210/jc.2009-0370
[46] Sapse, A. T. (1997). Cortisol, high cortisol diseases and anti-cortisol therapy. Psychoneuroendocrinology, 22(Suppl 1), S3–S10. https://doi.org/10.1016/S0306-4530(97)00024-3
[47] Yehuda, R., et al. (2011). Minireview: Stress-related psychiatric disorders with low cortisol levels: A metabolic hypothesis. Endocrinology, 152(12), 4496–4503. https://doi.org/10.1210/en.2011-1218
[48] Vaidya, A., Findling, J., & Bancos, I. (2025). Adrenal insufficiency in adults: A review. JAMA, 334(8), 714–725. https://doi.org/10.1001/jama.2025.5485
[49] Ans, A. H., Anjum, I., Satija, V., Inayat, A., Asghar, Z., Akram, I., & Shrestha, B. (2018). Neurohormonal regulation of appetite and its relationship with stress: A mini literature review. Cureus, 10(7), Article e3032. https://doi.org/10.7759/cureus.3032
