Когато хората не са съгласни с резултатите от научни изследвания, често започват да им търсят кусури не с цел обективен анализ, а за да дискредитират и отхвърлят самите открития. Примерите за това са много.
Личният пример срещу статистическата реалност
Десетилетия наред, въпреки нарастващите доказателства, че тютюнопушенето причинява рак на белите дробове, много често използван аргумент продължава да е: „има хора, които пушат и нямат рак, значи изследванията грешат“. Личният пример се използва като „опровержение“ на статистическата реалност.
Стотици изследвания, проведени върху милиони хора, показват, че редовната и висока консумация на алкохол е свързана с повишен риск от чернодробни заболявания, някои видове рак, сърдечно-съдови инциденти и по-висока обща смъртност. Въпреки това често се посочват лични примери от типа „пиеше по ракия всеки ден и доживя до 90“, за да се отхвърли цялото това натрупано знание, сякаш отделният случай опровергава резултатите от всичките тези изследвания.
Енергиен баланс, ваксини и хранителни добавки
Енергийният баланс е една от най-добре проучените теми в областта на храненето и сега знаем, че калорийният дефицит води до загуба на тегло в дългосрочен план и няма „изключения“ от този принцип. Въпреки това много хора продължават да вярват, че „пълнеят в калориен дефицит“, позовавайки се на субективни усещания или отделни случаи. Вместо да допуснат възможността за грешка в оценката на приема или разхода, често се отхвърля тази хипотеза и се приема, че науката „още не е открила“ какво работи конкретно при тях или че те по някакъв начин са изключение от общите закономерности.
Стотиците изследвания, проведени върху десетки милиони хора, показват, че ваксините са ефективни и безопасни. Въпреки това много хора посочват единични случаи на странични ефекти или лични истории като доказателство, че тези изследвания са платени и в опит да дискредитират цялото натрупано научно знание.
Научните данни показват, че за огромната част от хранителните добавки липсват убедителни доказателства за съществен ефект върху здравето, спортната производителност или телесния състав. В контролираните проучвания много от тези продукти демонстрират минимален или несигурен ефект, който трудно може да бъде разграничен от плацебо. Въпреки това огромна част от хората разчитат на личния си опит – „на мен ми подейства“, „усетих разлика“, „без тях не мога да тренирам“, без въобще да отчитат и осъзнават, че субективните усещания могат да бъдат повлияни от очаквания, плацебо ефект, както и от промени в тренировките, храненето или съня. Вместо да приемат тези неконтролирани фактори като възможно обяснение, често се стига до извода, че науката „не отчита индивидуалните разлики“, а личният опит се поставя над натрупаните доказателства.
Същият модел се вижда при глобалното затопляне, захарта, „добрите“ и „лоши“ храни, физическата активност и още десетки други противоречиви теми – когато данните не съвпадат с личния опит или мнение, науката се поставя под съмнение, вместо да се поставят под въпрос собствените убеждения.
Четирите причини за съпротива към фактите
Причините хората да сме резистентни към промяна на мнението са множество. Ето някои от тях:
- Първо: неразбиране как работи науката. Много хора очакват науката да дава абсолютни, интуитивни и лични истини, докато тя всъщност работи с вероятности, тенденции и средни ефекти върху големи групи. Поради тази предпазливост науката рядко си позволява категорични твърдения, а когато ги прави, това означава, че зад тях стои изключително голям обем от натрупани, независимо възпроизведени и взаимно потвърждаващи се данни. В тези случаи категоричността не е мнение, а резултат от дълъг процес на проверка и корекция.
- Второ: неосъзнаване на това, че личният опит не е доказателство. Човешкият мозък е устроен така, че придава много по-голяма тежест на преживяното лично или разказаното от близък човек, отколкото на абстрактни данни, дори когато последните са несравнимо по-надеждни. Въпреки тази субективна убедителност, личният опит няма доказателствена стойност, защото почти винаги е повлиян от десетки неконтролирани променливи, които остават невидими за самия човек.
- Трето: естествена резистентност към промяна на мнението. Тя е свързана със склонността да търсим причините за собствените си неуспехи извън себе си. Когато дадено научно откритие влиза в конфликт с утвърдени навици, идентичност или морални убеждения, хората несъзнателно търсят причини да го отхвърлят. Това e много типичен за хората защитен механизъм.
- И четвърто: липса на статистическа грамотност. Това е една от основните причини научните резултати да се разбират погрешно. Понятия като риск, вероятност, асоциация и причинност често се смесват, което прави научните резултати лесна мишена за неточни и подвеждащи интерпретации.
Науката признава своите ограничения
Поради всички тези причини, когато хората се фокусират върху слабите страни на научните изследвания – че били „платени“, „непълни“ или „противоречиви“, те често пропускат един много елементарен факт, който се изразява в това, че науката не е съвършена, но е най-добрият инструмент, с който разполагаме за откриване и проверка на факти.
Именно защото се прави от хора, науката има ограничения, но, за разлика от нас, тя ги признава открито, изследва ги, ограничава ги и надгражда, и не прави опити да ги прикрива.
