Връзката между диабета и заболяванията на щитовидната жлеза е добре известна в ендокринологията и през последните години се разглежда като важен общественоздравен проблем. Данните показват, че нарушенията на щитовидната жлеза се срещат значително по-често при хора с диабет, отколкото в общата популация. Най-разпространеното тиреоидно нарушение е хипотиреоидизмът – и по-конкретно автоимунният, известен като тиреоидит на Хашимото. Той се наблюдава значително по-често от хипертиреоидизма, особено при жените и при хората с диабет тип 1.
Двойна епидемия
Голям скорошен обзор от началото на 2026 г., публикуван в Nature Reviews Endocrinology под заглавие „The public health burden of diabetes mellitus and thyroid disease: twin epidemics“, разглежда диабета и тиреоидните заболявания като „двойна епидемия“. Авторът отбелязва, че честотата и на двете състояния нараства глобално и че между тях съществуват както епидемиологични, така и биологични връзки.
Как щитовидната жлеза влияе на кръвната захар?
Една от причините за тази връзка е ролята на тиреоидните хормони в метаболизма на глюкозата. Хормоните на щитовидната жлеза участват в регулацията на глюкозната продукция в черния дроб, чувствителността към инсулина и усвояването на глюкоза в периферните тъкани. Влияят и върху секрецията и очистването на инсулина, както и върху нуждата от медикаменти. Поради това нарушенията в тиреоидната функция могат да повлияят върху гликемичния контрол, липидния профил и общия метаболитен баланс при хората с диабет.
Различни механизми при диабет тип 1 и тип 2
При диабет тип 1 връзката с тиреоидните заболявания е предимно автоимунна. Същата имунологична предразположеност, която води до разрушаване на бета-клетките на панкреаса, често е свързана и с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза, като тиреоидит на Хашимото или болест на Грейвс.
При диабет тип 2 картината е по-различна. Тук водещи са затлъстяването, инсулиновата резистентност, възрастта и хроничното възпаление, а автоимунният механизъм е по-слабо изразен, отколкото при тип 1. Връзката е двупосочна – както метаболитните нарушения могат да повлияят на щитовидната жлеза, така и тиреоидната дисфункция може да усложни метаболитния контрол.
Защо това има значение за контрола на диабета?
Тези взаимовръзки имат важно клинично значение. Особено при нелекувана или изявена тиреоидна дисфункция наличието на тиреоидно заболяване при човек с диабет може да доведе до по-труден контрол на кръвната захар, неблагоприятни промени в липидния профил и повишен сърдечно-съдов риск. При леките, субклинични или вече лекувани форми ефектите са по-променливи.
Кога е добре да се изследва щитовидната жлеза?
При хората с диабет тип 1 се препоръчва периодично изследване на функцията на щитовидната жлеза – обикновено скоро след поставяне на диагнозата и след това на определени интервали. При диабет тип 2 изследването е по-скоро по преценка – при наличие на симптоми или рискови фактори, а не рутинно при всички. Жените са в по-висок риск от тиреоидни нарушения, но това само по себе си не означава автоматичен допълнителен скрининг при липса на симптоми или други рискови фактори.
Източник
Razvi, S. The public health burden of diabetes mellitus and thyroid disease: twin epidemics. Nature Reviews Endocrinology, 2026;22(4):242–254.
