Последиците от хронично повишени нива на кортизол включват широк спектър от заболявания в различни системи на организма и повишен риск от смърт. Продължителната хиперкортизолемия, каквато се наблюдава при синдром на Кушинг или функционален хиперкортизолизъм, е свързана с централно затлъстяване, високо кръвно налягане, диабет, нарушения в липидния профил и повишен сърдечно-съдов риск [22,23,24]. При тези състояния честотата на инфаркт, тромбоза на дълбоките вени и костни фрактури е значително по-висока, като смъртността достига до три пъти по-високи нива в сравнение с хора на същата възраст и пол, дори след ремисия [22,25].
Хроничният излишък на кортизол също причинява чупливост на костите и остеопороза, което увеличава риска от прешленни и извънпрешленни фрактури. Потискането на имунната система, което е пряк ефект от продължително високите нива на кортизол, води до по-голяма податливост на инфекции. Хроничната хиперкортизолемия е свързана и с изразени невро-психиатрични и когнитивни ефекти, включително депресия, тревожност, отслабена памет, нарушения във вземането на решения и трайно понижено качество на живот. Установени са и структурни промени в мозъка, които може да не се възстановят напълно след лечението [24,25,26,27,28]. Често се наблюдават мускулна слабост (особено в проксималните мускули) и ниска физическа издръжливост.
Други последици от хронично високия кортизол включват изтъняване на кожата, лесно получаване на синини, лилави стрии и зачервяване на лицето, както и ниски нива на калий и, в някои случаи, хипогонадизъм и централна хипотиреоидия [22].
Продължителната хиперкортизолемия води и до специфични промени в метаболизма и липидния профил, извън стандартните маркери, което допринася за допълнителeн сърдечно-съдов риск [24]. Когато в тялото дълго време има много кортизол, той може да промени начина, по който гените „се включват и изключват“. Заради тези епигенетични промени някои проблеми могат да останат, дори когато нивата на кортизол вече са върнати в норма [29].
Източници:
[22] Whitworth, J. A., Williamson, P. M., Mangos, G., & Kelly, J. J. (2005). Cardiovascular consequences of cortisol excess. Vascular Health and Risk Management, 1(4), 291–299. https://doi.org/10.2147/vhrm.2005.1.4.291
[23] Vega-Beyhart, A., et al. (2021). Endogenous cortisol excess confers a unique lipid signature and metabolic network. Journal of Molecular Medicine, 99(8), 1085–1099. https://doi.org/10.1007/s00109-021-02076-0
[24] Bornstein, S. R. (2009). Predisposing factors for adrenal insufficiency. New England Journal of Medicine, 360(22), 2328–2339. https://doi.org/10.1056/NEJMra0804635
[25] Webb, S. M., et al. (2018). Morbidity of Cushing’s syndrome and impact of treatment. Endocrinology and Metabolism Clinics of North America, 47(2), 299–311. https://doi.org/10.1016/j.ecl.2018.01.001
[26] Piasecka, M., Papakokkinou, E., Valassi, E., Santos, A., Webb, S. M., de Vries, F., Pereira, A. M., & Ragnarsson, O. (2020). Psychiatric and neurocognitive consequences of endogenous hypercortisolism. Journal of Internal Medicine, 288(2), 168–182. https://doi.org/10.1111/joim.13056
[27] Dekkers, A. J., et al. (2022). Long-term effects of glucocorticoid excess on the brain. Journal of Neuroendocrinology, 34(8), Article e13142. https://doi.org/10.1111/jne.13142
[28] Yiallouris, A., et al. (2019). Adrenal aging and its implications on stress responsiveness in humans. Frontiers in Endocrinology, 10, Article 54. https://doi.org/10.3389/fendo.2019.00054
[29] Paes, T., et al. (2024). Epigenetic mechanisms modulated by glucocorticoids with a focus on Cushing syndrome. Journal of Clinical Endocrinology & Metabolism, 109(6), e1424–e1433. https://doi.org/10.1210/clinem/dgae151
