По последни данни на Световната здравна организация и Европейската комисия около 62% от възрастните в България са с наднормено тегло или затлъстяване, а 21% попадат само в категорията „затлъстяване“. Това означава, че двама и половина от всеки четирима възрастни у нас живеят с това състояние. България заема 6-о място в Европа, с близо 11% над средните за ЕС нива (51%).
Според последния анализ на ЕКИП и Тренд икономическата цена на затлъстяването у нас е нараснала с още 1 милиард лева за една година и вече достига приблизително 12 млрд. лева, или 5,9% от БВП – стойност, съпоставима с целия бюджет на НЗОК.
Какво стои зад тези разходи?
- 264 милиона лева преки медицински разходи – лечение на самото затлъстяване и свързаните с него заболявания: диабет тип 2, хипертония, коронарни заболявания, ставни проблеми, редица видове рак и др. Връзката със затлъстяването е описана при 15 групи заболявания.
- 170 милиона лева за болнични и отсъствия от работа – загуби от намалена продуктивност и по-чести болнични.
- Над 11 милиарда лева косвени разходи – най-сериозният компонент. Включва понижена работоспособност, по-ранно отпадане от пазара на труда, преждевременна смърт и години живот, загубени поради увреждане. По този показател България е първа в Европа.
По отношение на лечението също сме в неблагоприятна позиция. България е една от малкото страни в ЕС, в които медикаментозната терапия за затлъстяване не се покрива от Здравната каса. Пациентите поемат сами разходите за GLP-1 агонисти, които могат да струват между 200 и 500 лева месечно. При част от хората се налага бариатрична хирургия, която също не се реимбурсира и струва 10 000–15 000 лева, а следоперативните грижи – лекарства, добавки, проследяване – добавят още стотици лева месечно, понякога пожизнено.
Когато всички тези лични, непокривани от държавата разходи се добавят към икономическите загуби, реалната цена на затлъстяването вероятно надхвърля значително официално изчислените 12 милиарда лева годишно.
Какъв е изводът?
Тежестта на затлъстяването е многократно по-голяма от разходите за лечението му. Това показва сериозен дефицит в политиките за превенция и в достъпа до подкрепа. Икономическата цена е огромна, а възможностите за лечение – ограничени. Ако проблемът продължи да бъде подценяван, неговото влияние върху здравната система и върху държавата като цяло ще става все по-осезаемо.
Източници:
- Credo Web. (n.d.). Близо 2/3 от българите са с наднормено тегло. https://www.credoweb.bg/publication/134634/blizo-2-3-ot-balgarite-sa-s-nadnormeno-teglo
- Nikolova, M., Kyuchukova, S., & Andonova, A. (2021, October). Justifying the need for improved health education of obese adult patients in Bulgaria. In Proceedings of CBU in Medicine and Pharmacy (Vol. 2, pp. 107–110). https://doi.org/10.12955/pmp.v2.182
- BNT News. (2024, December). Цената на затлъстяването: Почти 12 млрд. са загубите за икономиката ни през 2024 г.. https://bntnews.bg/news/cenata-na-zatlastyavaneto-pochti-12-mlrd-sa-zagubite-za-ikonomikata-ni-prez-2024-g-1349776news.html
